Метаданни
Данни
- Серия
- Котън Малоун (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Venetian Betrayal, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Веселин Лаптев, 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 11гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- Еми(2019)
Издание:
Автор: Стив Бери
Заглавие: Венецианското предателство
Преводач: Веселин Лаптев
Година на превод: 2008
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Обсидиан
Град на издателя: София
Година на издаване: 2008
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Абагар“ АД — Велико Търново
Редактор: Матуша Бенатова
Технически редактор: Людмил Томов
Коректор: Петя Калевска
ISBN: 978-954-769-172-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7568
История
- —Добавяне
68
Самарканд
Зовастина влезе в залата за аудиенции на двореца и спря пред слаб мъж с гъста прошарена коса. Външният министър Камил Ревин стоеше прав близо до стената. Протоколът изискваше присъствието му. Американецът се представи като Едуин Дейвис и й подаде писмо от президента на САЩ, което потвърждаваше пълномощията му.
— Госпожо министър, бих желал да поговорим насаме — каза с приятелски тон той.
— Защо? — озадачено го погледна тя. — Аз при всички случаи ще споделя разговора ни с Камил.
— Съмнявам се, че ще го направите, след като разберете за какво става въпрос.
Думите прозвучаха предизвикателно, но лицето на емисаря остана напълно безизразно. Зовастина реши да бъде предпазлива.
— Остави ни — кратко заповяда тя на Камил.
По-младият мъж се поколеба, но след Венеция и Карин тя не беше в настроение за дискусии.
— Веднага!
Министърът на външните работи се насочи към вратата.
— Винаги ли се отнасяте така с хората си?
— Тук не действат правилата на вашата демокрация — сухо отвърна тя. — Хора като Камил или изпълняват заповедите ми, или…
— Или хващат някой от вашите бацили.
Би трябвало да очаква, че доста хора са запознати с плановете й. Но този път упрекът идваше директно от Вашингтон.
— Не си спомням вашият президент да е изразявал недоволство от мира в региона, установен благодарение на Федерацията — все така сухо отвърна тя. — Днес Америка има верен приятел в тази част на света. Но властта тук се упражнява чрез сила, а не чрез убеждение.
— Не ме разбирайте погрешно, госпожо министър. Вашите методи не са наша грижа. Ние ги приемаме, давайки си сметка, че приятелството си струва някои, хммм, размествания в екипа ви. — В студените очи на Дейвис се появи нещо като респект. — Госпожо върховен министър, дойдох за личен разговор. Президентът прецени, че в случая не може да използва нормалните дипломатически канали. Разговорът трябва да си остане между нас, като между близки приятели.
— Нима имам някакъв избор? — сви рамене Зовастина. — Добре.
— Познавате ли жена на име Карин Уолд?
Заля я вълна от чувства, мускулите й се стегнаха. Но самообладанието й остана непокътнато.
— Да — реши да бъде искрена тя. — Какво искате да знаете за нея?
— Снощи е била отвлечена от една къща в Самарканд. Преди време е била ваша любовница, а в момента е болна от СПИН.
Зовастина направи усилие да запази невинното си изражение.
— Изглежда, знаете доста неща за личния ми живот — отвърна тя.
— Винаги сме предпочитали да знаем всичко за своите приятели — отвърна Дейвис. — За разлика от вас ние живеем в свободно общество, в което личните ни тайни често се показват по телевизията или в интернет.
— А какво ви накара да проявите интерес към моите?
— Нима има значение? Бих казал, че сме го проявили съвсем навреме.
— Какво знаете за изчезването на Карин?
— Отвлечена е от човек на име Енрико Винченти. В момента се намира в частното му имение — тук, на територията на Федерацията. Земята е закупил като част от споразумението ви с Венецианската лига.
Посланието беше ясно: този човек знаеше много неща.
— Дойдох и за да ви предупредя, че Касиопея Вит не е ваш проблем — добави Дейвис.
Тя с усилие скри изненадата си.
— Винченти — натъртено добави емисарят, — той е вашият проблем.
— А защо, ако смея да попитам?
— Веднага ще кажа, че това е по-скоро предположение от наша страна. В повечето части на света никой не би обърнал внимание на сексуалната ви ориентация. Преди известно време сте били омъжена, но доколкото ни е известно, е било само заради имиджа ви. В един момент съпругът ви става жертва на нещастен…
— Никога не сме имали проблеми по този въпрос — прекъсна го Зовастина. — Той прекрасно разбираше защо сме сключили брак. Всъщност аз много го харесвах.
— Това не е наша работа и моля да ми простите, ако съм ви засегнал. Но оттогава вие не сте се омъжили повторно. Известно време Карин Уолд е работила като ваша секретарка. Предполагам, че не е било трудно да се сближите. Ако бяхте внимавали, едва ли някой щеше да обърне внимание. Но Централна Азия не е Западна Европа. — Дейвис бръкна в джоба на сакото си и извади малък касетофон. — Позволете да ви пусна един запис.
Натисна едно копче и постави апарата на масичката между тях.
— Хубаво е, когато информацията се окаже вярна.
— Не бих те занимавала с фантасмагории.
— Но все още не си ми казал как разбра, че някой ще се опита да ме убие.
— Лигата се грижи за своите членове, а ти си сред най-важните от тях, госпожо министър.
— Благодаря ти за загрижеността, Енрико.
Дейвис изключи касетофона и вдигна глава.
— Това е запис на разговора ви с Винченти, проведен преди два дни — поясни той.
Пръстът му отново натисна бутона за възпроизвеждане.
— Трябва да поговорим.
— Вероятно за хонорара, който очакваш?
— Не, за твоята част от сделката, която обсъдихме преди време.
— След няколко дни ще бъда готова за среща със Съвета. Но първо трябва да реша някои проблеми, които не търпят отлагане.
— Повече ме интересува кога ние двамата ще се срещнем на четири очи.
— Знам, че е така. Аз също искам да се видим, но първо трябва да довърша някои неща.
— Мандатът ми в Съвета изтича. След това други ще контактуват с теб. Някои от тях може би няма да бъдат толкова сговорчиви.
— Уверявам те, че ми е много приятно да работя с теб, Енрико. Двамата се разбираме прекрасно.
— Трябва да поговорим.
— Скоро и това ще стане. Но първо трябва да отстраниш проблема, за който говорихме: американците.
— Бъди спокойна. Още днес ще се занимая с него.
Касетофонът отново спря.
— Винченти е изпълнил обещанието си — погледна я Дейвис. — Проблемът е отстранен. Оказа се, че това е наша агентка, чието тяло открихме в ковчег заедно с трупа на човека, организирал покушението срещу вас.
— Допуснали сте да я убият въпреки записа? — вдигна вежди Зовастина.
— За съжаление се сдобихме с него след изчезването й — отвърна Дейвис.
Не й харесваше начина, по който очите му шареха от лицето й към касетофона и обратно. Гневът, който я обземаше, беше придружен от някакво неясно притеснение.
— По всичко личи, че вие с Винченти участвате в съвместни бизнесначинания — продължи Дейвис. — Отново ще повторя, че дойдох като ваш приятел. Ще го докажа с едно предупреждение: той възнамерява да промени условията на сделката ви. Според нас Винченти иска да ви свали от власт. Използвайки Карин Уолд, той ще ви компрометира пред обществеността или най-малкото ще ви създаде огромни политически проблеми. Хомосексуализмът не е на мода по тези географски ширини. Религиозните фундаменталисти, които държите за гърлото с желязна ръка, най-после ще получат амунициите за ответен огън. В резултат ще имате толкова сериозни проблеми, че дори вирусите няма да ви помогнат.
Зовастина не беше мислила за подобен развой на събитията, но в думите на американеца имаше логика. За какво друго Винченти би отвлякъл Карин? Но тук трябваше да се изясни и нещо друго.
— Сам казахте, че Карин умира от СПИН, а може би вече е мъртва — обади се тя.
— Винченти не е глупак. Може би е стигнал до заключението, че изповедта на една умираща ще има по-голяма тежест. А вие ще трябва да отговаряте на много въпроси: за къщата, в която държите Уолд, за медицинската сестра, която се грижи за нея. Доколкото съм осведомен, тя знае много неща за вас, както и за мнозина от вашия Свещен отряд, които са охранявали къщата. Винченти държи и сестрата, което означава, че ще трябва да се изправите срещу показанията на доста хора.
— Тук не е Америка. Телевизията може да бъде контролирана.
— Но не и фундаментализмът. Имате много врагове, които мечтаят да заемат мястото ви. Според мен един от тях е и човекът, който току-що излезе. Между другото, той снощи се е срещнал с Винченти. Взел го е от летището и го е откарал в града.
Този човек наистина беше отлично информиран.
— Госпожо министър, ние не искаме плановете на Винченти да успеят. Това е причината да дойда и да ви предложа помощ. Знаем за пътуването ви до Венеция и за завръщането ви заедно с Касиопея Вит. Пак повтарям, че тя не представлява проблем за вас. Дори обратното — разполага с информация, която вие със сигурност ще оцените. За онова, което се надявахте да откриете във Венеция.
— Какво по-точно?
— Бих ви казал, ако знаех. Ще трябва да попитате Вит. Тя и двамата й партньори Хенрик Торвалдсен и Котън Малоун разполагат с информация за така наречената „загадка на Птолемей“ и за монетите, известни като „слонски медальони“. — Дейвис разпери ръце в престорена безпомощност. — Не знам нищо повече, а и не ме интересува. Това е ваш проблем. Само ще добавя, че във Венеция е имало нещо, което вие сте пропуснали. Ако нещата междувременно са се променили, ще ви поискам извинение за загубеното време. Но президентът Даниълс настояваше да ви увери, че и той, като Венецианската лига, не забравя приятелите си.
Достатъчно. Този човек трябваше да бъде поставен на място.
— Вие май ме вземате за идиотка! — хладно процеди Зовастина.
Дейвис отвърна с продължителен поглед, но не каза нищо.
— Съобщете на вашия президент, че нямам нужда от помощта му.
Лицето на Дейвис придоби обидено изражение.
— На ваше място бих напуснала Федерацията по най-бързия начин — хладно добави тя.
— Това заплаха ли е, госпожо министър?
— Не, най-обикновено мнение.
— Странен начин да разговаряте с приятел.
— Вие не сте ми приятел.
Вратата се затвори зад Едуин Дейвис. Зовастина светкавично премисли различните варианти — както правеше винаги когато трябваше да се възползва от шанса си. Камил Ревин влезе и се насочи към бюрото й. Тя вдигна глава и внимателно огледа външния си министър. Винченти напразно се беше надявал да го привлече на своя страна. На практика този мюсюлманин, който беше получил образованието си в Русия и не беше стъпвал в джамия, притежаваше великолепни качества на дезинформатор. Беше го накарала да излезе, изпълнявайки молбата на Дейвис, защото никой не можеше да повтори това, което не е чул.
— Пропусна да ме информираш, че Винченти е пристигнал — хладно рече тя.
— Кацна снощи — сви рамене Ревин. — Отседна в „Интерконтинентал“, както обикновено.
— В момента се намира в имението си в планината.
Не пропусна да отбележи изненадата в очите на мъжа срещу себе си. Дали беше истинска, или добре изиграна? С тоя тип никога не можеше да бъде сигурна. Но той явно усети подозренията й.
— Аз съм на ваша страна, госпожо министър. Лъгал съм заради вас, разправял съм се с враговете ви. Наблюдавам Винченти от години, стриктно спазвайки инструкциите ви.
Зовастина нямаше време за спорове.
— Докажи ми лоялността си! — каза тя. — Имам задача, която само ти можеш да изпълниш.