Стив Бери
Венецианското предателство (69)

67

Винченти изведе Линдзи от района на къщата и пое по стръмна камениста пътека. Давайки си сметка, че ще я използва често, той беше заповядал да я подравнят, да изсекат стъпала в трудните за преодоляване скали и да прокарат електрическо осветление. Както пътеката, така и цялата планина наоколо беше част от огромното му имение. При всяка поява тук той си спомняше за стария лечител, който се катереше по скалите с пъргавината на котка, без да обръща внимание на босите си крака. А той го бе следвал със затаен дъх — като дете, чиито родители са решили да му покажат скритите на тавана съкровища. И не беше останал разочарован.

Озоваха се в нещо като естествена катедрала, заобиколени от сиви скали, прорязани от лъскави кристали. Краката го боляха от стръмното изкачване, дишаше учестено. Преодоля поредната скала с видимо усилие, по челото му избиха ситни капчици пот. Слаб, жилав и пъргав, Линдзи с лекота се катереше нагоре. Най-после стигнаха последния скален ръб и Винченти въздъхна с облекчение.

— На запад е Федерацията, а на изток — Китай — обяви той. — Намираме се точно на границата между тях.

Линдзи попиваше с очи величествената панорама. Следобедното слънце огряваше далечните върхове, стръмни и непристъпни. В долината под краката им безшумно препускаше табун диви коне.

На Винченти му бе приятно да сподели прекрасната гледка. Разговорът с Карин Уолд бе пробудил мечтата му за признание. Беше открил нещо забележително и беше съумял да придобие изключителни права над него, което съвсем не беше малко в регион със значително съветско влияние в близкото минало. Нещата се бяха променили благодарение на Федерацията и влиянието на Венецианската лига върху нейното управление, а той беше успял да канализира това влияние за своя лична изгода.

— Натам — каза той и посочи тясна пукнатина в скалите.

Преди три десетилетия проходът беше леснодостъпен за него, но тогава тежеше с шейсет килограма по-малко. Днес обаче той представляваше доста сериозно изпитание. Тясната цепнатина преминаваше в малка пещера, над която висеше неравен купол, назъбен от остри каменни късове. Слаба светлина проникваше през входа. Винченти се приближи до електрическото табло, монтирано на стената. Миг по-късно се включиха мощните прожектори на тавана. Каменният под беше прорязан от две естествени езерца с диаметър около три метра всяко. Едното имаше ръждивокафяв цвят, а другото беше светлозелено, с цвета на морска пяна. И двете бяха осветени от специални подводни лампи.

— В тези планини има много горещи минерални извори — каза Винченти. — Местните хора открай време вярват, че са лековити. Това важи особено за двете езерца, които виждаш.

— Защо са осветени?

— Трябваше да изследвам водата в езерцата — сви рамене Винченти. — Както забелязваш, те са съвсем различни на цвят.

— Къде живее бактерията архея?

— Нейният дом е там — отвърна той и посочи зеленото езерце.

Линдзи се наведе и докосна водата. По прозрачната повърхност пробягаха малки вълни. Растенията, които Винченти беше видял при първото си идване, вече не бяха тук. Вероятно отдавна бяха загинали. Но те нямаха никакво значение.

— Малко над трийсет и девет градуса — обяви той. — Но благодарение на нашите модификации бактерията вече живее и при стайна температура.

Една от задачите на Линдзи беше да изготви план. Той трябваше да очертае подробно действията на компанията, когато Зовастина започнеше своята бактериологична война и на пазара трябваше да се появят големи количества лекарства.

— Готови ли сме? — попита Винченти.

— Отглеждането на малки количества за обработка на зоонозите беше лесно — отвърна Линдзи. — Но масовото производство е съвсем друга работа.

Винченти го беше предвидил и именно по тази причина беше поискал кредит от Артур Беноа. Предстоеше изграждането на инфраструктура и канали за дистрибуция, наемане на работна ръка, разширяване на научноизследователската работа — все дейности, изискващи огромни капиталовложения.

— Нашите мощности в Испания и Франция могат сравнително лесно да бъдат пренастроени за новото производство — каза Линдзи. — Но аз бих препоръчал нов завод, защото ще ни бъдат необходими милиони литри. За щастие бактерията се размножава лесно.

Дойде времето да провери дали този човек е истински заинтересован.

— Мечтал ли си някога да си осигуриш място в историята?

— Че кой не е мечтал подобно нещо? — засмя се Линдзи.

— Имам предвид достойно място, като на човек с огромен принос към науката. Какво би казал, ако реша да споделя тази чест с теб? Готов ли си за нея?

— Отново ще повторя думите, които казах преди малко. Кой би се отказал от подобно нещо?

— Представи си как след няколко десетилетия учениците отварят енциклопедията на ХИВ и СПИН и там е изписано твоето име като един от хората, помогнал за ликвидирането на чумата на двайсети век! — Той си спомни какво удоволствие беше изпитал преди години, представяйки си същото. Изражението на Линдзи в момента не беше по-различно. — Искаш ли да бъдеш част от всичко това?

— Разбира се! — заяви Линдзи без никакво колебание.

— Ще ти го предложа, но при определени условия. Излишно е да казвам, че не бих могъл да го направя сам. Трябва ми човек, който пряко да наблюдава производството. Човек с широки познания по биология. Разбира се, сигурността е един от най-важните приоритети. Ще бъда много по-спокоен, когато патентовам всичко, но някой трябва да управлява ежедневните процеси. Ти си логичният избор, Грант. Срещу този ангажимент ще получиш част от славата на откривател, плюс щедра компенсация. Като казвам щедра, имам предвид милиони.

Линдзи отвори уста да каже нещо, но Винченти вдигна пръст.

— Дотук говорихме за добрите страни — предупредително рече той. — Сега идва ред и на лошите. Ако започнеш да създаваш проблеми или станеш алчен, О’Конър ще получи заповед да ти пусне куршум в главата. Преди малко в къщата ти обясних най-общо как контролираме конкуренцията. Нека да ти го обясня по-подробно.

Разказа му за датския микробиолог, открит на улицата близо до лабораторията си през 1997 г. в дълбока кома. Негов колега от Калифорния беше изчезнал безследно, оставяйки наетата кола под някакъв мост. През 2001 г. трети беше открит на второстепенен път в Англия, прегазен от неизвестен шофьор, четвърти намери смъртта си в някаква френска ферма, а преди десет години друг беше открит заключен в хладилната камера на лабораторията си. А в края на 1999-а петима загинаха при катастрофа на частен самолет над Черно море.

— Всички тези хора работеха за конкуренцията — обобщи Винченти. — И имаха успехи, и то значителни. Съветвам те да изпълняваш всичко, което ти наредя, Грант. Бъди благодарен за шанса, който ти давам. Така и двамата ще доживеем до дълбока старост, при това богати и свободни.

— Няма да има проблеми с мен — увери го Линдзи.

Винченти беше доволен от избора си. Линдзи се справяше много добре със Зовастина и нито веднъж не й даде повод за съмнения. Освен това държеше работата си в строга тайна. Нещата се бяха подредили отлично и заслугата му за това не беше малка.

— Все пак не преставам да си задавам един въпрос — подхвърли Линдзи, срещна въпросителния поглед на Винченти и добави: — Защо точно сега? Вие притежавате лекарството, защо не изчакате още малко?

— Заради военните планове на Зовастина. Благодарение на нея получихме възможността да завършим изследванията, и то в дълбока тайна. Не виждам причини да чакам повече. Трябва да спра Зовастина, преди да е станало късно. А ти какво мислиш, Грант? Сега, след като знаеш всичко, не се ли чувстваш по-неспокоен?

— Пазили сте тайната цели двайсет години, аз я научих едва преди час. Мисля, че това не е мой проблем.

Правилен отговор, усмихна се Винченти.

— Скоро ще влезеш в светлината на прожекторите, но внимавай какво говориш, защото ще контролирам всяка твоя дума — предупреди той. — Ще те виждат много по-често. Не след дълго ще се наредиш сред великите… — Ръцете му описаха кръг около невидимия портрет. — Грант Линдзи, един от убийците на ХИВ!

— Звучи ми добре.

— Ще се появим в публичното пространство в рамките на следващите трийсет дни. Междувременно искам да сътрудничиш на моите адвокати, които работят върху патента. Утре ще ги уведомя за нашето откритие, но на официалното представяне те искам на подиума. Искам и мостри за снимане. И диапозитиви с бактерията. Ще стане голямо шоу.

— Кой друг знае за всичко това?

— Никой — поклати глава Винченти. — С изключение на една жена в къщата, която вече се радва на лекарството. Ще ни трябва доказателство за неговата ефективност, а тя е подходяща.

Линдзи се приближи към другото езерце. Интересното беше, че той изобщо не забеляза какво лежи на дъното и на двете — още една причина да бъде избран.

— Споменах ти, че мястото съществува от хилядолетия — продължи Винченти. — Виждаш ли буквите, издълбани на дъното?

Линдзи внимателно огледа двете езерца.

— Означават „живот“ на гръцки — поясни Винченти. — Нямам представа как са се появили тук. От един възрастен лечител научих, че преди векове древните гърците обожествявали това място. Може би това е обяснението. Те са наричали тази планина Климакс, на английски „стълба“. Но защо? Може би под влиянието на азиатското й име Арима, което избрах за имението си.

— Видях табелата на входа, на която пише „Атико“ — кимна Линдзи. — Какво означава това?

— Италианският еквивалент на Арима с абсолютно същото значение. Място на върха.