Стив Бери
Венецианското предателство (5)

3

Копенхаген

Малоун изненадано гледаше как огненото кълбо, спускащо се надолу, спира на няколко стъпала от пода, сякаш изведнъж изгубило охота да продължи. Изправен до един от прозорците, той се оглеждаше за нещо, с което би могъл да счупи дебелото стъкло. Видя само един-два стола, но те бяха твърде близо до пламъците. Вторият робот продължаваше да обикаля залата на приземния етаж, изхвърляйки аерозолни струи. Малоун се колебаеше. Помисли да съблече дрехите си, но косата и кожата му също бяха покрити със запалителната смес.

Силни удари по стъклото го накараха да подскочи. Обърна се и на сантиметри от себе си видя познато лице.

Касиопея Вит.

Какво правеше тук тази жена? Бързо се отърси от изненадата и изкрещя:

— Трябва да се измъкна оттук!

Тя посочи вратата, но той преплете пръсти, за да покаже, че е заключена.

Вит му направи знак да се отдръпне.

В същия момент изпод бръмчащия из залата робот започнаха да излитат искри. Малоун се втурна към него и го преобърна с добре премерен ритник. Пред очите му блеснаха малки колела, свързани с някакъв механизъм.

До слуха му достигна рязко изпукване, после още едно. Изтече почти цяла секунда, преди да осъзнае, че Касиопея стреля в прозореца.

В следващия миг забеляза нещо, което не беше успял да види до този момент. Върху витрините лежаха няколко пластмасови пакета, пълни с прозрачна течност.

Прозорецът се пръсна.

Той грабна един от столовете и го стовари от вътрешната страна на пробитото стъкло. Ударът беше толкова силен, че столът излетя на улицата сред водопад от счупени стъкла.

Роботът издаде странен звук, разклати се и зае нормално положение.

Искрите отново се появиха. По паркета плъзнаха синкави пламъчета, които миг по-късно се превърнаха в буен пожар. Пламъците светкавично се разпространиха в залата, напредвайки към него.

Малоун се засили и скочи през прозореца, приземявайки се на крака.

Касиопея стоеше на метър от тротоара.

Той беше усетил промяната в налягането още в мига, в който се пръсна прозорецът. Притежаваше достатъчно познания, за да прецени, че притокът на кислород бързо разпалва огъня. Влияние оказваше и промяната в атмосферното налягане.

Спомни си за пластмасовите пакети върху витрините, грабна Касиопея за ръка и бързо я повлече след себе си.

— Хей, какво правиш? — извика тя.

— Отиваме да поплуваме — задъхано отвърна той. Прескочиха тухления парапет в мига, в който от музея изригна огромно огнено кълбо.