Ребека Занети
Пленен (31)

Глава 31

Дълбоко заспала, сгушена в леглото си в подземния щаб в Колорадо, Джейни въздъхна.

Чудеше се дали Зейн помни рождения й ден.

Той изскочи иззад една голяма каменна стена с няколко розови балона в ръка. Тя ги взе с весело писукане.

— Спомняш си.

— Разбира се. — Той извъртя красивите си зелени очи. — Напомняше ми всеки път, щом се видехме през последния месец.

Е, понякога момчетата забравяха важните неща.

— Липсваше ми. — Тя пусна балоните и те отлетяха към небето.

Той гледаше с усмивка как балоните отлитат и кимна, изваждайки малка кутийка от дънките си.

— И ти ми липсваше. Честит рожден ден!

Джейни взе малката кадифена кутийка и бавно вдигна капачето. Нежна сребърна верижка с блестяща конска подкова, закачена за нея.

— Красива е — прошепна тя.

Зейн се усмихна.

— Знам, че харесваш конете, а и имаме нужда от добър късмет, тъй че… — Той взе кутийката от нея и разкопча колието, правейки й знак да се обърне с гръб към него.

Тя посегна към подковата, когато той закопча верижката около врата й.

— Благодаря ти, Зейн.

Той й направи знак да се обърне към него.

— Колието ти стои много хубаво. Пак заповядай. — Лека бръчка се появи между очите му. — Иска ми се да можеш да вземеш подаръка със себе си, но това е само сън.

Тя се усмихна нагоре към красивото му лице.

— Ще го запазя в спомените си.

— Добра идея. — Той отметна гъстата коса от челото си. — Бих ти изпратил подаръка, но не знам къде си.

Джейни сви рамене.

— Утре се местим на ново място и не ми казват къде е. — Не че тя не знаеше, но не бе напълно сигурна.

Зейн се намръщи.

— Защо се местите?

Джейни наведе глава настрани.

— Никой не ми казва.

— Добре. Е, сигурен съм, че кралят прави всичко по силите си, за да те опази. — Зейн погледна към скалите и после обратно. — Трябва да тръгвам, Джейни Бел. Сега те оставям на краля да те пази.

Джейни се усмихна.

— Той си мисли, че това е работата му.

Трапчинките на Зейн блеснаха, щом се усмихна към нея.

— Безопасността ти точно сега е задължение на краля. Но някой ден това ще бъде моето задължение.

Джейни кимна, гледайки как Зейн отстъпва назад, докато не изчезна в мъглата. Момчета. Тя не бе сигурна как или защо, но в крайна сметка знаеше, че тяхната безопасност щеше да легне на нейните рамене.

Тя се събуди рязко от съня, а погледът й се плъзна по хубавата й стая под земята, меко осветена от нощната лампа в ъгъла. Дрехите й бяха подредени в кутии близо до вратата. Мистър Мълът бе паднал на пода и тя посегна, вдигайки го за синята козина.

Нещо блестящо привлече погледа й.

Сядайки в леглото, тя настани мечето в скута си и стисна конската подкова около врата си. Джейни се усмихна.

Зейн.