Тами Хоуг
Куриерът трябва да умре (56)

Глава 56

Джейс седеше на стол на покрива на къщата на Чен и наблюдаваше как Тайлър и дядо Чен играят с две колички с дистанционно управление. И старецът, и момчето се смееха и забавляваха, като непрекъснато бъбреха на китайски, докато управляваха автомобилите си, а колите препускаха с бясна скорост. За пръв път от много време насам по лицето на Джейс играеше усмивка.

Беше прекрасна съботна сутрин. Слънцето беше топло и сгряваше кожата му. След няколко дни почивка болките започнаха да отшумяват и част от напрежението го напусна. Усещаше се толкова щастлив, че е имал късмета да остане жив.

Предния ден Паркър го бе завел в офисите на „Обири и убийства“ в „Паркър Сентър“, за да даде показания за всичко, което се бе случило през последните няколко дълги и предълги дни. Джейс не искаше да отиде. Старото подозрение, недоверие и страхове се бяха вкопчили с острите си нокти в него. Почти през цялото време не смееше да диша, очакваше някой да го разпита за Тайлър и за семейство Чен, но това не се случи.

Паркър го успокои, че ченгетата няма да се интересуват от личния му живот. Полицейското управление имаше достатъчно работа и без да се бърка в дейностите на социалните служби. А социалните служби от своя страна бяха прекалено оплетени в собствените си мрежи и пипалца, за да душат около полицейското управление. Изобщо прекрасен пример за системата в действие. Освен това Паркър му каза, че ако наистина е на деветнадесет или на двадесет и една, или която и да е от възрастите, която ще избере да посочи, той е пълнолетен и има правото да бъде настойник на брат си.

Разпитът беше само върху една тема. Какво се бе случило и кога. Само факти. Нищо друго.

Паркър остана заедно с него през цялото време, задавайки от време на време уточняващи въпроси, но също така пускайки леки шеги тук и там, с което помагаше на Джейс да се успокои и съсредоточи. Паркър беше добър човек. Джейс дори си помисли, че може да му вярва и би искал да го опознае по-отблизо. Може би.

След това го заведе на обяд и му разказа как върви процесът. Еди Дейвис беше обвинен в четири убийства, започвайки с това на Триша Краун-Коул като наемен убиец. Той бе престъпник, чиито действия бяха подклаждани от алчност и от извратеното удоволствие да отнема чужд живот.

Всъщност най-важният факт бе, че три от жертвите, в това число и Ета, би могло да бъдат спасени, ако заместник окръжният прокурор Антъни Жирадело беше изпратил да арестуват Еди Дейвис веднага след като Аби Лоуел му се бе обадила и му бе съобщила за участието на Дейвис в убийството на Краун.

Срещу Жирадело бе започнало разследване.

За Джейс обаче най-важното бе, че се е измъкнал от този кошмар и неговото малко странно семейство беше в безопасност. Семейство — харесваше му звученето на тази дума. Мислеше си, че наистина може да отвори сърцето си за подобна идея.

Накъде щеше да върви оттук нататък, не беше сигурен. Счупеното ребро и другите наранявания го заставяха да почива няколко дни. Нямаше да се върне на работа като куриер. Стресът да бъде такъв беше прекалено голям за Тайлър, който на всеки пет секунди се тревожеше дали брат му не е бил прегазен на някоя улица, или го преследва някой като Еди Дейвис.

Джейс се тревожеше за бъдещето, но в този момент бе отхвърлил безпокойствата и се наслаждаваше на играта на брат си. Същинско дете. Със задоволство помисли, че имат дом и семейство. Знаеше, че това семейство не е свързано с кръв, а по сърце.

Паркър зави със зеления спортен ягуар по алеята и спря зад рибния пазар на Чен на мястото, на което стоеше миникупърът на мадам Чен, когато дойде за пръв път тук. Мадам Чен се появи на вратата на своя офис със снежнобели памучни панталони и черна копринена туника. Прическата й беше съвършена.

— О, възстановявате ми колата, детектив Паркър — рече със свенлива усмивка тя. — Колко мило от ваша страна.

— Ще възстановя колата ви, мадам Чен — отвърна той.

— И кога ще се случи това чудо? Преди да остарея като моя свекър и да ослепея дотолкова, че да не мога да я карам?

— Днес — обеща той. — Полицията в Холивуд приключва с огледа й. Обадих им се лично да ви я върнат още днес.

Тя се престори, че се цупи.

— Но тази кола ми харесва повече. Случайно да желаете да направим размяна?

Паркър се разсмя.

— Имате точна оценка за хубавите неща, мадам Чен.

— Разбира се — отвърна тя и в тъмните й очи заиграха дяволити пламъчета. — Моите вкусове са много прости, детектив. Харесвам само най-хубавото.

— Значи ще се съгласите, ако ви помоля да ми станете гадже?

Червенина обагри леко скулите й.

— Няма да кажа нищо такова… докато не ме повозите на тази кола.

Паркър сложи ръце на раменете й и я прегърна. Тя протестираше и говореше на китайски, но когато я пусна, беше зачервена и се смееше като ученичка.

— Някой ден ще ви повозя по крайбрежието — обеща той. — Ще обядваме и ще се опитам да ви замая с вино и чар. Пълен съм с чар, направо ще изкипя.

Тя го изгледа насмешливо.

— Вие наистина сте пълен с нещо, детектив Паркър.

— Кев!

Викът на Тайлър долетя откъм покрива. След половин секунда момчето излетя като вихър от вратата.

— Ау! Каква кола! Супер!

— Мислиш ли? — попита сериозно Паркър. — Дойдох да взема теб и брат ти да се повозим.

— Страхотно!

Десет минути по-късно бяха на пътя. Ягуарът ръмжеше тихо, вятърът развяваше и заплиташе косите им, Тайлър и Джейс пляскаха на седалката за пасажера, завързани с един колан.

— Това не е ли незаконно? — попита Тайлър.

Паркър му хвърли кос поглед.

— Ти какъв си? Ченге ли?

— Ъхъ. Имам дори значка.

Паркър беше дал на момчето почетна значка на младши детектив като награда за изключителното му участие в нощта, когато хванаха Дейвис.

Откри за себе си, че му е много приятно да играе ролята на чичо. Тайлър Деймън беше страхотно малко момче. И Джейс също имаше отлични качества. Беше смел и добър. И двамата бяха направо удивително свестни, като се има предвид тежкият живот, който бяха водили.

Паркър подозираше, че Джейс се е родил възрастен. На деветнадесет той имаше по-голямо чувство за отговорност и дълг от деветдесет процента от хората, които познаваше. Бе посветил живота си на отглеждането и защитата на малкия си брат, като правеше всичко, за да бъде животът на Тайлър по-добър. Работеше на две места и вземаше влака за Градския колеж в Пасадина по няколко пъти в седмицата, за да учи за степен.

Според Паркър никой не заслужаваше повече почивка от Джейс. И той смяташе да му я даде.

Завъртя волана и насочи ягуара към главния вход на паркинга на студиото „Парамаунт“, където спря при будката на пазача.

— Хей, мистър Паркър! Радвам се да ви видя.

— Аз също, Бил. Моите млади приятели и аз имаме среща с господин Конърс.

— Кой е господин Конърс? — попита Тайлър.

— Мой приятел — отвърна Паркър. — Мат Конърс. От време на време върша някои неща за него.

Джейс го изгледа подозрително.

— Мат Конърс? Кинорежисьорът?

— Писателят, режисьорът, продуцентът. Мат носи всички тези шапки.

— А ти какви неща вършиш за него?

— Аз… го консултирам — извъртя отговора Паркър. — Говорих с него снощи. Той умира от нетърпение да те види.

— Мен? Защо?

— Защото имаш страхотна история за разказване, момко — отвърна Паркър. — И можеш да я разкажеш на Мат Конърс.

Той паркира колата и всички слязоха. Осведомен от Бил, Конърс ги очакваше.

Мат Конърс бе хубав мъж, по-младо копие на Пол Нюман — на четиридесет и пет, достатъчно красив, че да застане пред камерата, но достатъчно умен да не го прави. В списъка на най-успелите хора в Холивуд името Конърс стоеше не по-долу от името Спилбърг.

— Кев Паркър, моят загубен приятел и спасител на сценарии! — зарадва се Конърс, като му подаде ръка. После отстъпи назад и попита: — Къде, по дяволите, са бележките ти по „Предимно лоши постъпки“?

— Напоследък бях малко зает да спасявам града от насилието и корупцията — отвърна Паркър.

Конърс завъртя очи.

— О, това ли било! Това твоите заместници ли са? — попита, като погледна към Джейс и Тайлър.

— По-скоро тайни агенти под прикритие — представи ги Паркър. — Това е Джейс Деймън и неговият брат Тайлър. Говорих ти за тях.

— Да видим — рече Конърс, като ги оглеждаше сякаш вече определяше роли за тях.

Тримата си стиснаха ръцете. Джейс изглеждаше подозрителен по отношение на срещата. Тайлър гледаше с широко ококорени очи.

— Може ли да видим как се правят специални ефекти на компютър? — попита той. — Четох за последните технологии в компютърната анимация и…

Момчето говореше като жива енциклопедия.

— Тайлър има коефициент на интелигентност 168 — обясни Паркър.

Веждите на Конърс литнаха изненадано нагоре.

— Уха! Това е повече от моя и твоя, взети заедно.

— И какво сега? Ще разглеждаме ли нещо? — попита Джейс. Всъщност вече гледаше и се опитваше да не показва колко е развълнуван, отбеляза Паркър.

Конърс разпери ръце.

— Мат Конърс, личният ви екскурзовод е на вашите услуги, джентълмени. Да тръгваме. Ще ви покажа къде се случват чудесата.

Те излязоха от паркинга — Паркър, Конърс и двете момчета, а калифорнийското слънце се сипеше отгоре им като разтопено злато. Пред тях се бе разпрострял светът на мечтите.

— Е, Кев — рече Конърс. — Какво ще ми кажеш за себе си?

Паркър сложи ръка на рамото му и каза:

— Не аз. Моят приятел има една история за теб. И за една прилична сума, която ще му стигне да завърши колежа и университета, предполагам, че ще бъде щастлив да ти я разкаже.

Конърс кимна, обърна се към Джейс и попита:

— А ти какво мислиш, момко? Искаш ли да влезеш във филмовия бизнес?

Джейс го загледа, мислите му сякаш се препънаха.

— В киното? Аз? Заради онова, което се случи?

— Точно така — отвърна Конърс. — Дори вече измислих заглавие на филма. Ще го наречем „Куриерът трябва да умре“.