Тами Хоуг
Куриерът трябва да умре (46)

Глава 46

Трябваше да се отърве от негативите. Просто да се отърве, да ги даде на някого, който не иска да го убие. Беше глупаво да се опитва да получи нещо за тях, но искаше някой да плати за смъртта на Ета. А също и да успокои собствената си съвест, предположи Джейс.

Не, не. Той не беше виновен за нищо. Трябваше да отговори на обаждането й. Нямаше задни мотиви. Изборът да попадне в тази ситуация не бе нито негов, нито на Ета. Други хора бяха направили избора с лоши задни мисли. Той и Ета просто бяха застанали случайно на пътя. Сега трябваше да се махне от него.

Вечерният хлад се насити с влага. Можеше да помирише океана. Ако не седеше под бетонния мост, увит като в пашкул в огромно парче от рекламно пано на „Рейнолдс“, Джейс обичаше такива вечери. Харесваше му да облече дебело яке и да се качи на покрива на Чен, за да гледа светлините. Обичаше мекото им разпръснато сияние, когато мъглата от океана висеше във въздуха. Да стои на покрива, бе един от редките моменти, когато наистина се чувстваше сам.

Джейс опъна крака си, опитвайки се да не простене, когато ставите и сухожилията му оказаха съпротива. Трябваше да продължи да се движи, в противен случай щеше да се схване и някой скитник можеше да го нападне и да разбие главата му, за да му вземе одеялото.

Може би щеше да успее да предаде негативите на някой репортер, на телевизионен канал, помисли си той. Всеки в Ел Ей можеше да открие кои са двамата, да реши кой какво играе и с кого. Може би целият този кошмар, в който живееше, би могъл да се превърне в страхотно риалити шоу. Щеше да напише сценария сам, още сега, да го даде на някой агент или продуцент.

— Скаут вика Рейнджър! Рейнджър, чуваш ли ме?

Приглушеният глас прозвуча от джоба на якето му. Той потисна инстинктивния си подтик да отговори.

— Вдигни го, Рейнджър — молеше гласът на Тайлър. — Джейс! Вдигни го! Отговори. Аз съм в опасност!

Паркър сграбчи момчето за раменете, преструвайки се, че го блъска. Тайлър сложи собствените си ръце на гърлото си и издаде звук, все едно че го душат.

— Тайлър!

— Да…

Той притисна с ръка устата си и задуши звука.

Паркър взе уоки-токито от него.

— Искам негативите или момчето ще умре.

— Остави го на мира, мръсен гадняр!

— Искам негативите — извика Паркър.

— Ще ги получиш, когато аз получа брат си.

Паркър му даде инструкции да се срещнат на най-долното ниво на паркинга под хотел „Бонавентура“ след половин час.

— Ако го нараниш — предупреди зловещо Деймън, — ще те убия.

— Ако провалиш работата, както направи в парка — отвърна Паркър, — ще убия и двама ви.

После изключи радиото и погледна младия си придружител.

— Това не беше честно — каза Тайлър.

Паркър кимна.

— Да, така е. Но ако само му се бе обадил с молба да се срещнете, защото ченгето, което седи до теб, ти е казало да му предадеш това, мислиш ли, че щеше да дойде?

— Не.

— Мислиш ли, че ще бъде бесен?

— Да.

— Ти какво предпочитащ, да е бесен или да е мъртъв?

Момчето замълча за минута, докато Паркър запали колата и се отдалечи от главния вход на хотела.

— Искам това да не беше се случвало — отвърна накрая Тайлър.

— Знам.

Те седяха в мълчание, очаквайки Джейс да се появи от мрака.

— Кев? — попита с тих и срамежлив глас Тайлър.

— Да, Скаут?

— Когато те попитах преди малко какво ще стане с мен и Джейс… имах предвид, ами… когато всичко туй свърши. Ще останем ли двамата с Джейс заедно?

— Какво имаш предвид?

— Джейс винаги казва, че ако някой открие за нас, службата за защита на децата ще дойде и всичко ще се промени.

— Ти си мой партньор — отвърна Паркър. — Никога няма да те изоставя.

— Но другите детективи знаят, че живея при Чен, а оня, лошият, разбра, че Джейс е мой брат. И беше много ядосан!

— Не се тревожи за него, момко. Брадли Кайл ще има много повече неща, за които да се тревожи. Повярвай ми.

Тайлър неочаквано се изправи.

— Ето го! Това е Джейс!

— Добре. Слез долу на седалката, сниши се — нареди му Паркър и включи колата на скорост. — Няма да може да те види, докато сме тук.

Те влязоха в гаража малко след Джейс, следвайки го на разстояние, като му позволиха да слезе от ниво на ниво все по-надолу.

— Брат ти има ли оръжие? — попита Паркър.

— Не, сър.

— А китайски звезди за хвърляне?

— Не, сър.

— Знае ли начини да убива хора с мисълта си?

— Че хората могат ли да правят това? — попита Тайлър.

— Видях го веднъж в един филм за нинджи.

Момчето се разкикоти.

— Това е наужким. Не е истинско.

— Наужким, но изглеждаше съвсем истинско — отвърна Паркър.

Само няколко коли заемаха клетките на най-долното ниво. Хората предпочитаха да паркират близо до асансьорите, така че да могат да влязат в някой от тях в случай на земетресение, когато сградата се изсипе отгоре им като торта.

Джейс буташе колелото си, сякаш беше акула, която трябваше да се движи, за да живее. Паркър намали скоростта и натисна автоматичните ключалки.

— Е, Скаут, твой ред е.

Джейс седеше върху Звяра, като едва се движеше, така че да не тръгне от нулата, ако му се наложеше да се придвижи бързо. Тогава неочаквано видя Тайлър да тича към него.

— Тайлър! Бягай! — извика той. — Вземи асансьора! Върви при охраната!

Тайлър тичаше право към него. Джейс хвърли колелото и сграбчи брат си, като го блъсна към вратите на асансьорите. Ако хищникът, който го преследваше, ги виждаше, нямаше причини да не убие и двамата. Най-добрият свидетел е мъртвият свидетел.

— Тайлър! Бягай!

Тайлър се завъртя в кръг.

— Престани да викаш! Трябва да ме изслушаш!

Какъв шибан кошмар, помисли си Джейс. Бръкна в якето си, извади плика с негативите, захвърли го колкото можа по-надалеч от тях двамата и от мъжа, който излизаше от сребристото кабрио, от което бе слязъл и Тайлър.

Но това не беше преследвачът.

— Трябва да ме изслушаш! — повтори Тайлър.

Мъжът вдигна ръце. В едната имаше значка.

Джейс скри Тайлър зад гърба си и отстъпи няколко крачки назад.

— Какво, по дяволите, значи това?

— Джейс, аз съм Кев Паркър. Тук съм, за да ти помогна да се измъкнеш от тази каша.