Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Last Reveille, 1977 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Златозар Керчев, 1996 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 2гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Дейвид Морел
Заглавие: Последно разкритие
Преводач: Златозар Керчев
Издател: ИК „Компас“
Град на издателя: Варна
Година на издаване: 1996
Тип: роман
Националност: канадска
Печатница: „Абагар“, Велико Търново
Редактор: Любен Иванов
Коректор: Диана Черногорова
ISBN: 954-701-013-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4550
История
- —Добавяне
23.
На пътя пред тях лежеше тяло, мъртво от около седмица, така реши хирургът. Възможно беше трупът да е на американец. Трудно беше да се каже след слънцето и койотите. Човекът беше със завързани очи, прострелян в главата, без обувки, панталони и портфейл. Колоната спря и го погреба. Свещеникът избъбри някакви молитви и те продължиха.
Майорът изпрати да повикат Календър.
— Според картата пред нас има някакви градове. Вземи индианците. Провери ги.
Календър отказа.
— Защо?
Календър поклати глава.
— Индианците. Нямам намерение да работя с тях.
— По дяволите, Майлс.
— Не ме интересува. Те не влизаха в сметката.
— Тогава вземи белите разузнавачи. Все ми е едно. Вземи, когото искаш. Важното е да провериш тези градове.
Календър кимна и обърна коня си.
Прентис проследи отдалечаването му с поглед.
След малко над приглушеното прашно бавно движение на конете и неравното боботене на камионите отзад Прентис чу един по-различен звук, по-висок, който идваше от по-друг вид мотор. Звукът в началото беше слаб, после постепенно се засилваше. Колоната току-що беше прехвърлила един баир и Прентис, като се обърна назад по посока на пътя, но който беше дошъл, видя края на колоната, после върха на баира и това, че другите войници гледаха, накъдето гледаше и той. Шумът беше даже по-силен. Върхът беше забулен в прах, с неясни контури поради горещината, предната част на един камион съвсем малко се показваше във височината. Камионът стана по-голям, по-широк. Звукът стана по-плътен, по-висок, когато камионът се откъсна, топлинните вълни си правеха шеги със зрението, само че камионът не беше камион, а самолет и сега той летеше. Бил е там през цялото време, двукрил, лек Къртис, Прентис беше чувал в лагера името Джени, толкова крехък и треперещ, че беше истинско чудо, че се е издигнал над земята. Той летеше точно по дължината на колоната, достатъчно ниско и поради това плашеше конете. Въпреки това някои войници вдигнаха ръце и като ги размахваха, възторжено го приветстваха. Пилотът се спусна ниско, при което се чу силният рев на мотора, и махна с ръка на свой ред. Коженият му шлем и очилата се виждаха ясно. След това със същата бързина, с която се беше появил, той се отдалечи, смаляващ се, с все по-слаб шум от мотора, превръщайки се в точка.
Вторият самолет се появи след по-малко от тридесет секунди.