Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Маделин Фокс (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Certainty of Doing Evil, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 6гласа)

Информация

Сканиране
Еми(2018)
Корекция и форматиране
NMereva(2019)

Издание:

Автор: Колин Фолконър

Заглавие: Разпъната от тайни

Преводач: Марин Загорчев

Година на превод: 2001

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Атика

Град на издателя: София

Година на издаване: 2001

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: Атика

Художник: "Атика"

ISBN: 954-729-105-X

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7952

История

  1. —Добавяне

70.

Той беше в добра форма, лесно й се изплъзна. Продължи да бяга по „Мерилбоун“, към подлеза на пресечката с „Еджуеър роуд“. Събори една жена и изчезна по стълбите надолу.

Щеше да го изпусне.

Гърдите я боляха, едва дишаше. Стигна до подлеза, стъпките й отекнаха в тунела. Един изненадан бездомник я изгледа, изкрещя след нея. Тя слезе долу, подвоуми се. В подлеза имаше два метални павилиона — гравьорна и будка за вестници. Хатън беше разпилял пощенските картички. Продавачът, пакистанец, ги събираше от земята, ругаейки целия свят и белите, които нямат никакво уважение към останалите.

Тя продължи. Наляво или надясно? Тръгна надясно.

Той я чакаше.

Беше изкачила стълбите наполовина, когато го видя, приклекнал, ухилен, показвайки дупката на липсващия си зъб.

Бездомникът, привлечен от шума, ги беше последвал, крещеше някакви глупости зад гърба й.

— Мен ли търсиш, маце? — изсъска приведеният силует.

Държеше нещо в скута си, както майка болното си дете.

Тя не успя да различи добре какво е. Той й го хвърли и тя го улови инстинктивно.

Хатън се изправи и се затича отново нагоре по стълбите.

Нещо топло и лепкаво потече между пръстите й. Тя отстъпи назад, едва не падна по стълбите.

Устните бяха разтворени в ням писък, кожата бе бледа, студена като втвърден восък, очите — полузатворени, сякаш собственичката им леко дремеше. Замъглени в смъртта, те й напомниха, че е закъсняла, че е действала прекалено бавно, за да защити невинните.

От прерязаните вени на врата по дрехите й капеше кръв. Две жени се появиха в подлеза зад нея, чуха се писъци. Как иначе да реагират на гледката — оплискана в кръв жена държи отрязана човешка глава. Здравият разум я караше да хвърли ужасяващия предмет, но някакъв подсъзнателен майчински инстинкт не й позволяваше да наранява допълнително Даяна.

Тя прегърна главата; не можеше да помръдне, заслепена от ужас и чувство за вина. Точно така я намери Ник, сред пищящите жени и боботещия неразбираеми глупости скитник.

— Шефке.

В краката й се беше образувала локва кръв. Едната от жените припадна, главата й изкънтя силно върху бетонните стъпала.

— Шефке?

Фокс го погледна.

— Всичко е наред. Всичко е наред. Открихме я.

 

 

Чуха свирене на гуми от улицата над тях, последва шум от сблъскване. Фокс бе неспособна да помръдне. Най-сетне Ник я избави от зловещия й товар, седна до нея.

Отгоре се чуха крясъци, писъци, клаксони.

 

 

На улицата, на няколко метра от изхода на подлеза, се беше събрала малка тълпа. Бръснатият мъж лежеше по очи на платното. Един минувач беше притичал да му прави изкуствено дишане, но сега повръщаше в близкия канал. Шофьорът на автобус номер 98 за Уилсден не спираше да повтаря:

— Той изскочи неочаквано. Не можех да го избегна.

Любопитството на зяпачите допълнително се усили от пристигането на няколко коли полицаи и бойци от Специалните части с бронирани облекла, шлемове и автомати.

Милс стоеше сред целия този хаос и клатеше глава. Ник най-после се показа, прошепна му нещо на ухото и посочи към подлеза. Милс прие новините привидно спокойно, заговори тихо в радиостанцията; след това се върна при колата си и изрита с все сила вратата, причинявайки сериозни щети на собствеността на Столичната полиция, които по-късно щяха да бъдат оправдани в специален протокол.