Колин Фалконър
Разпъната от тайни (68)

68.

Лисън Гроув

Бар „Ланкастър“ в Лисън Гроув не беше в най-големия си разцвет. Представляваше долнопробна кръчма и собственикът явно не бе изхарчил и стотинка за поддръжка. Вратата на двора беше ръждясала, с надпис „Не паркирай, гараж“, зачертан с бяла боя по диагонал.

Боята на фасадата беше напукана и се белеше, отпред, на самата пътека към входа, имаше две пластмасови маси и няколко стола — несполучлив опит за създаване на лятна обстановка. Прозорците на самото заведение не бяха мити от години, над вратата висеше избеляла картина на някакъв бомбардировач от Втората световна война.

Ник спря от другата страна на пътя, на забранено място. Фокс погледна в огледалото, Милс спря зад тях, Ти Джей и Хъниуел седяха при него. Зад ъгъла чакаше отряд от Специалните части, осем въоръжени до зъби мъже с бронирани жилетки и шлемове в два бронирани джипа.

Гласът на Милс прозвуча по радиостанцията, нареди всички да заемат позиции.

— Никаква следа от син микробус — отбеляза Ник.

— Може да е отзад — предположи Фокс. — Или в двора.

Двамата с Ник трябваше да влязат първи, да се опитат да установят дали Хатън е вътре. Фокс слезе и пресече улицата.

Точно когато стигна до тротоара, чу нещо като гърмеж и двамата с Ник се хвърлиха на земята. Тя вдигна очи — вратите на двора зееха широко отворени, едва се държаха на пантите. Синият микробус беше минал направо през тях и вече завиваше с пълна скорост в съседната пряка, на петдесетина метра от тях. Чу се свирене на гуми — едно черно такси заби спирачки, за да избегне сблъсъка. Един минувач спря да гледа, от близкия антикварен магазин наизскачаха любопитни.

Фокс закрещя по радиостанцията:

— До всички подразделения. Целта избяга със син микробус „Форд Транзит“ по „Броудстрийт“. Бързо, бързо!

След секунди от една странична уличка изскочи полицейска кола с включена сирена, следвана от един от джиповете на Специалните части. Изчезнаха след микробуса по улица „Броудли“. Фокс се изправи, започна да изтупва дрехите си. Ник изруга и се втурна към кръстовището.

Нещо я накара да се обърне. От „Ланкастър“ излезе мъж с гладко обръсната глава и брезентова торба. Стори й се познат, спомняше си го от асансьора на кооперацията в Ърлс Корт.

„Тук ли живеете?“

Той ускори ход, а когато забеляза, че тя го гледа, се втурна да бяга.

— До всички подразделения, говори Фокс. Още е тук. Видях го! Пеша е, бяга на юг по „Давънтри“!

Ник беше твърде далеч, не можеше да го чака. Тя се втурна след Хатън.