Колин Фалконър
Разпъната от тайни (64)

64.

Уиндзор, Бъркшир

Късен следобед е, светлината се процежда през короните на дъбовете и кестените покрай пътя, замъкът „Уиндзор“ се вижда сред маранята. На ствола на едно дърво е закрепен афиш, канещ на местния панаир с главна атракция негово кралско височество принц Чарлс, който щял да играе като гост в първенството по поло.

От една брезова горичка се появяват двама ездачи, конете се движат в лек галоп към близките конюшни на школата по езда. Ездачите са момичета на ученическа възраст, облечени в жокейски дрехи. Те дърпат юздите на конете си, за да забавят ход, когато излизат на пътя — дорестият се плаши от коли.

Двете ездачки закриват очи от слънцето. Един кабриолет с четирима юноши на тяхна възраст минава с доста голяма скорост и дорестият кон се стряска.

Докато се опитва да го обуздае, Даяна не обръща голямо внимание на синия микробус, който се появява иззад завоя отпред, откъм слънцето. Приятелката й обаче наблюдава ужасена и безпомощна приближаването му. Стомахът й се свива. Защо не завива настрани тази кола? Не я ли вижда?

Микробусът свива, но не достатъчно бързо, за да избегне сблъсъка; колата удря със задницата си коня и счупва предния му крак. Животното се вдига на задни крака, подковите му се удрят в капака на микробуса, политат искри.

Очите на коня са широко отворени от ужас, страх и болка. Той се препъва, пада, изстенва. Даяна опитва да задържи юздите, подскача на седлото и се прекатурва, просва се по гръб на асфалта. Въздухът й излиза, ужасна болка прорязва десния й глезен, тя вперва поглед в небето, не е в състояние да се изправи.

На петдесет метра по-назад другото момиче гледа безпомощно. Вижда как Даяна лежи на пътя, как конят й отчаяно рита, опитвайки да се изправи. Синята кола спира и отвътре изскача някакъв мъж.

Момичето очаква мъжът да вземе нещата в свои ръце, да ги спаси. С ужас вижда дулото на пистолета, само за миг успява да мерне слънчевите лъчи, отразени от метала.

Това е последната гледка в живота й.