Колин Фалконър
Разпъната от тайни (62)

62.

Отдел за особено тежки престъпления, „Хендън роуд“

Тя пристигна в службата в седем на следващата сутрин. Милс вече беше там, чакаше я в кабинета й, вдигнал безупречно лъснатите си обувки върху бюрото й. На скута му лежеше отворена папка, в ръка държеше чаша кафе. Когато тя влезе, той се изправи. Изглеждаше леко раздразнен. Хвърли й папката:

— Реших, че ще ти е интересно.

Тя взе папката. Вътре бе списъкът с телефоните, на които се беше обаждал Хатън.

Накрая имаше приложена компютърна разпечатка. За повечето номера бяха издирени имената и адресите на притежателите. Тя ги прегледа, някак си не се изненада да открие и името на Карлтън. Взе химикалка и загради телефонния му номер.

Взира се в списъка дълго време. Премисляше всякакви възможности.

— Това не е просто съвпадение — каза накрая.

Изведнъж разследването на смъртта на Денис Торп, което преди минути й се беше струвало кристално ясно, прие нови измерения.

— Някой знае ли за това?

— Още не.

— Какво ще правим?

Милс погледна часовника си.

— Обадих се на Кенет веднага щом пристигна на летището снощи. В осем часа имаме среща в кабинета му. Вземи си едно кафе и да тръгваме.

 

 

Главно управление на Втори полицейски район, Колиндейл

Кенет загледа папката умърлушено, като човек, който току-що е бил матиран от дванайсетгодишния си племенник.

— Не разбирам.

Намираха се в кабинета му, Кенет носеше бляскавия си тъмносин костюм и скъпата си вратовръзка. Срещу него Милс изтръска въображаема прашинка от ръкава си.

Когато Кенет най-сетне погледна Фокс, по изражението му личеше, че в случая с тази новина му се иска да убие вестоносеца.

— Какво знаем за този Робърт Хатън?

— Бивш член на САС — отвърна Милс. — Напуснал е Полка през 1991 година и оттогава не се знае с какво се занимава. Джеймс и Кроуфорд ходиха в Херефорд, за да говорят с бившия му началник. Не срещнаха особено съдействие. Знаете как си пазят тайните там.

— Не мога да си представя какво общо може да има такъв изпаднал тип с Джим.

— Нито пък аз — побърза да отбележи Милс.

— Ще се наложи да го поразпитаме — намеси се Фокс.

Кенет остави папката на бюрото, сякаш пипаше готова да избухне бомба. Всички неприятности, свързани с политици или членове на правителството, предизвикваха киселини у шефовете в полицията.

— Първо номерът му се появява в списъка на разговорите на Кимбърли Мейсън, сега името му се замесва с убийството на този рекетьор в Тотнъм — настоя Фокс. — Нещо не е наред.

— Да не би да мислите, че двата случая са свързани?

— Възможно е, още е рано за изводи, но едно е ясно. Нашият Джеймс Карлтън явно е поддържал връзки с не една съмнителна личност.

Кенет кимна, поне по това нямаше какво да възрази.

Фокс извади криминоложкия доклад от убийството на Кимбърли Мейсън от куфарчето си.

— Погледнете това, сър.

Кенет дръпна доклада от ръцете й, без да каже дума — бе стиснал толкова силно зъби, че устните му приличаха на две бели черти. Зачете документа, в стаята настъпи тишина.

— И какво по-точно искате да погледна? — попита накрая.

— Влакната, открити в мазето на Кимбърли Мейсън. В доклада пише, че са от камуфлажен армейски пуловер, който може да се купи от повечето магазини за оръжие и военна екипировка. Дрехи, каквито е носил Хатън. Всъщност съседите му твърдят, че почти постоянно се е обличал с военни дрехи.

— Прекалено смело предположение. Всяка година се произвеждат хиляди такива пуловери.

— Вижте и това, сър. — Тя му подаде извадките от армейското досие на Хатън, които бяха получили от щабквартирата на САС. — Кръвната му група е A, с отрицателен резус-фактор, същата като кръвта от вратата на хладилника на Кимбърли Мейсън, същата като на Брадшоу и Кимбърли. Само ДНК изследванията могат да покажат дали кръвта е от момичето или от убиеца. Взехме проба от коса от апартамента на Хатън и я изпратихме за ДНК анализ. До два дни ще стане ясно дали кръвта в кухнята е от Хатън.

— Това е ужасно — поклати глава Кенет.

— Засега господин Карлтън се крие зад адвоката си — заговори Милс. — Надявам се последните разкрития да го накарат да ни съдейства.

Кенет помълча доста време, накрая кимна примирено. Обърна се към Милс.

— Искам лично да се заемете с това, Милс — каза му, сякаш Фокс не съществуваше. — Много внимателно, изключително внимателно. Ако някаква информация стигне до медиите, можете да се простите с работата си.

— Слушам, сър.

Милс изгледа укорително Фокс: „Гледай какво направи“.