Колин Фалконър
Разпъната от тайни (57)

57.

Отдел за особено тежки престъпления, „Хендън роуд“

Тя огледа оперативната зала през стъклената преграда на кабинета си, работните бюра, бездействащите компютри, прозорците, зад които се откриваше градът; зората пълзеше като зараза по тъмното небе. Погледна закуската си — кафе от машина без захар, шоколадче „Марс“, което бе открила случайно в джоба на якето си — и се запита защо се подлага на това мъчение.

Ти Джей и Бил Хъниуел също бяха тук. На тях поне им плащаха на час.

Милс влезе в оперативната зала и се запъти към кабинета си, носеше безупречен черен костюм и лъскаво кожено куфарче. Говореше се, че преди да постъпи в полицията, бил манекен, обичал работата си и печелел достатъчно, но не могъл да понесе, че хората все го мислели за хомосексуалист.

Забеляза я и се отклони от пътя си към нейния кабинет. Мамка му, само това й липсваше.

Той показа глава на вратата.

— Ужасно изглеждаш.

— Благодаря.

— Да отгатна ли? Махмурлук?

— Стоях до късно.

— Може ли да вляза?

„Не, начукай си го, мазник такъв.“

— Разбира се, заповядай.

С него в кабинета й проникна и миризмата на скъпия му одеколон. Изглеждаше свеж и самоуверен, което я караше да го мрази още повече.

— Рано идваш — отбеляза тя.

— Снощи Рейчъл си доведе някакъв приятел. Реших да се измета, преди да са се събудили, за да не я притеснявам.

— Значи още не си…

— Да се сдобря със Сали ли? Не. Реших да стоя настрани от жените за известно време. Да видя дали нещата няма да се пооправят.

— Добро решение.

— Говори ли с Карлтън?

Тя се почуди дали да му каже. Какво да му каже? Че е заспала пред дома му и после го е изпуснала? Да признае, че се е провалила два пъти?

— Не се появи.

— Мисля, че си права за него. Тук има нещо гнило.

— Говори ли с Кенет?

— В Женева е. Утре се връща. — Той се почеса по мустака. — Знам какво си мислиш за мен, Мадлен, че съм лекомислен и амбициозен женкар.

— Никога не съм си го помисляла.

— А би трябвало. Няма да сгрешиш. Само не си мисли, че ще галя Карлтън с перце, ако се окаже, че крие нещо.

Той стана и тъкмо се канеше да излезе, когато Ти Джей подаде глава на вратата:

— Шефе, обадиха се от Хампстед. Голям проблем. Някой е отвлякъл представителя им в Парламента.

— Да не е Джеймс Карлтън? — попита Фокс.

Ти Джей погледна озадачено първо нея, после Милс, очевидно всичко му стана ясно. Най-после да разбере кой е Сивия.

— Да, има ли някаква връзка с разследването?

Фокс и Милс скочиха и почти се сблъскаха на вратата. Отговорът бе очевиден.