Колин Фалконър
Разпъната от тайни (37)

37.

Уорчестър парк, Съри

През последните няколко седмици Джини се беше пооправила, бе преодоляла началния шок от изневярата и сега се разхождаше сърдита, готова да избухне и постоянно заета с някакви дреболии. Фокс за пръв път виждаше сестра си в такова състояние и не знаеше как да се отнася с нея. Джини постоянно сновеше из къщата, оправяше безупречно нагласените възглавнички на дивана, събираше играчките на децата, подреждаше кухнята, постоянно си намираше занимания.

— Как мина сватбата?

„Ами нали знаеш. Песнопения, шампанско и малко твърд секс за завършек.“

— Много добре.

— Нещастна глупачка — изсъска Джини, докато прибираше тостера в един шкаф. — И тя ще се опари.

— Ами ти? Как си?

— Отлично.

— А децата как… го приемат?

— Как го приемат ли? Ами засега още не съм им казала, че баща им е лъжлив, похотлив негодник. В книгите пише, че това може да ги травмира. Затова ще ги оставя да се досетят сами, когато пораснат.

— Не това имах предвид.

Джини събра остатъците от закуската — празно бурканче от мармалад, черупки от яйца, корички от препечен хляб — и ги изхвърли в кошчето. Прибра го в шкафа под умивалника и затръшна вратата.

— Децата са много добре. Аз съм добре. Времето е хубаво. Всичко е като по мед и масло. Стига се притеснява за мен, Мади.

— Добре. Добре.

Джини избухна в сълзи.

 

 

Джини се ядоса, че си е изпуснала нервите пред по-малката си сестра. Измисли някакво извинение, че трябвало да води децата при баба им, и изтика Фокс навън.

— Недей да губиш надежда — заръча Фокс, преди да влезе в колата си.

Джини я изгледа кисело, със сълзи на очи.

— Бракът е прекалено важно нещо, за да се отказваш толкова лесно — настоя Фокс.

— Не ме поучавай. Говори ги тия на Йън. Не аз провалих брака ни, а той.

— Той още те обича, Джини.

— Не, не ме обича — възрази тя бавно, сякаш обясняваше правилата за движение на малко дете. — Ако ме обичаше, нямаше да се чука с други жени.

— Веднъж е сгрешил.

— Два пъти, ако правилно съм разбрала. Веднъж в стаята за отдих, когато останали на работа до късно, и веднъж в колата му след някаква делова вечеря.

— Толкова си подхождате.

— Подхождахме си. Минало време. — Джини я прегърна бързо и малко грубо. — Благодаря, че се отби. Благодаря, че ме изслуша.

И бързо се шмугна в къщата, за да не я видят съседите, че плаче.

 

 

Докато караше, Фокс се зачуди защо проваленият брак на сестра й я тревожи толкова. Може би защото докато на света имаше хора като Йън и Джини, тя виждаше надежда за собственото си бъдеще, надежда да започне нормален живот. Сега, когато те се разделиха, това вече не беше сигурно.

Мади Фокс, мислеше си тя, винаги е била малко странна, но все пак имаше шанс да се оправи и да влезе в релси. Щом Йън и Джини не успяха да се справят, какво оставаше за нея? Тя бе боготворила брака им, сякаш наистина съществуваше рай на земята и те живееха в него.

Сега обаче виждаше, че няма рай, че всичко е лъжа, че светът е пропаднал, обитаван само от хора като Кимбърли Мейсън и други загубени души без надежда и без смисъл в живота, хора, които се ръководят само от тъмните си страсти.