Колин Фалконър
Разпъната от тайни (23)

23.

Хампстед

Джеймс Карлтън чу успокоителното хрущене на чакъла под гумите, дистанционно управляемата външна врата се затвори с бръмчене зад колата. Той натисна копчето за отваряне на прозореца и жадно вдиша прохладния нощен въздух. Луиза бе оставила лампата в хола, зеленикавата светлина му действаше успокоително.

Той остана дълго време зад кормилото, докато крайниците му престанат да треперят. Едва сега се почувства в безопасност. Един господ знае как се добра до дома, без да се блъсне в друга кола или в някой електрически стълб. Допря кърпичката до лицето си. Кръв. Господи.

Каква бъркотия.

Ако имаше късмет, Луиза щеше да е заспала. Как щеше да й обясни това? Слязъл от колата, пресегнал се за куфарчето, подхлъзнал се, едва не паднал. Господи, главата му! Облегна се на предния капак, виеше му се свят: статуетките на демони от двете страни на входната врата, покривът, белият мерцедес на жена му в двойния гараж — всичко обикаляше в кръг. Искаше му се да заплаче от облекчение, че отново вижда тези мили неща. Да заплаче от ужас, че ги е заложил на карта.

Вдигна с трепереща ръка ключовете; след няколко неуспешни опита най-после успя да си отвори и да влезе. Добра се, препъвайки се, до кабинета си, намери бутилката „Бушмилс“, напълни си една чашка. Затвори очи, ароматното питие защипа гърлото му, мускулите му започнаха да се отпускат.

Чу стъпки по стълбата. О, господи!

— Джеймс?

— Здравей, Луиза — каза той, без да се обръща. — Извинявай. Събудих ли те?

„Просто се връщай в леглото, за бога. Остави ме на мира.“

— Джеймс, добре ли си?

— Да, напълно. Просто съм малко уморен.

Не успя да я заблуди, разбира се. Жените усещат тези неща; като кучетата и акулите са, надушват страха, той ги привлича. Той чу леките стъпки на босите й крака по килима, в следващия момент тя се озова до него, с нощница, но напълно будна. Явно изобщо не беше заспивала, сигурно го е чакала.

— Джеймс? Боже мили. Какво ти е на лицето?

— А, нищо.

— Тече ти кръв.

— Бях в „Грил рум“ с Джефри и Бил. Обсъждахме новите квоти за говеждото в Европа. Смешно, но и тримата решихме да си поръчаме риба. — Опита да разсее тревогата й с шега, но тя го гледаше, сякаш в главата му има дупка от куршум, не някаква си драскотина. — Сигурно някой ме е проследил до колата.

— Някой те е проследил? Искаш да кажеш, че са те нападнали? Мили боже. Обади ли се в полицията?

Той поклати глава.

— Защо, за бога?

— Стана много бързо. Дори не му видях лицето. Събори ме, ударих си главата в паважа. Опита да ми измъкне портфейла, но аз се съпротивлявах. После просто избяга. Сигурно е било някое хлапе. Търсило си е пари за наркотици, предполагам.

— Погледни си само окото. Да се обадя ли на доктор Лил?

Той поклати глава.

— Нищо ми няма.

Луиза го загледа загрижено. Дали му вярваше? Историята звучеше съвсем убедително дори на него.

— Ще стопля малко вода. Трябва да го промиеш. Сериозна рана е.

— Честно ти казвам, нищо ми няма.

Тя обаче вече се беше запътила към кухнята. Съвършена съпруга, съвършена болногледачка.

Той въздъхна и допи уискито, наля си нова чаша. Господи, как се обърква животът понякога. Каква беше онази теория за хаоса? Убиваш една пеперуда и равновесието на целия свят се нарушава. Навремето тази хипотеза му се виждаше абсурдна. Сега му изглеждаше невероятно зловеща.