Колин Фалконър
Разпъната от тайни (18)

18.

Кингстън, Съри

Улицата бе тясна, с дървета и паркирани коли покрай тротоара. Голяма част от едноетажните къщи бяха напълно еднакви, строени в следвоенния период на възстановяване. Някои носеха белезите на времето, други бяха ремонтирани или пристроявани. Фокс забеляза кафявия ягуар на Йън на бетонната алея пред номер двайсет и четири и спря форда си отпред. Изключи двигателя и си пое дълбоко въздух, за да се успокои.

„Защо съм тук? — запита се тя. — Защо се меся, толкова ли съм самонадеяна, та си въобразявам, че мога да ги сдобря? Просто не мога да стоя безучастно и да гледам как всичко се руши пред очите ми.“

Тя слезе, подвоуми се за момент, после тръгна към входната врата. „Няма да му се разсърдя, ако ме прати по дяволите“ — помисли си.

Йън тъкмо се беше върнал от работа. Отвори й по риза, с разхлабена вратовръзка. Не изглеждаше никак зле за мъж, който току-що е бил изхвърлен от жена си.

— Мади!

— Здравей, Йън.

Той се усмихна невинно.

— Джини ли те изпрати?

— В момента би изпратила само наемен убиец.

— Аха. — Той се дръпна от вратата. — Е, влизай.

— Няма да се бавя.

— Влез поне да пийнем нещо. Чаша чай? Нещо по-силно?

— Само един чай.

В къщата миришеше на котки, телевизорът гърмеше. Фокс надникна в хола и извика за добър вечер на госпожа Джонстън; възрастната дама я погледна с недоумение. Понечи да стане, но Йън й махна да си остане пред телевизора.

Майката на Йън беше стара, почти напълно глуха и страдаше от артрит и остеопороза. Бе родила Йън твърде късно — последен от седем деца. Един Господ знаеше как приема връщането на най-малкия си син вкъщи след толкова години брак.

Йън заведе Фокс в кухничката, сложи чайника на котлона.

— И какво? — попита тя.

Той скръсти ръце и се облегна на един шкаф. Вдигна рамене.

— Бях лошо момче.

Тонът му не издаваше никакви чувства.

Какво можеше да му каже?

— Защо, Йън? — бе най-доброто, за което се сети.

Той само вдигна рамене.

— Мислех, че бракът ви с Джини е щастлив.

— Моят брак беше щастлив. Аз съм щастлив. Джини е тази, която е нещастна.

— Струва ми се оправдано. При тези обстоятелства.

— Да. Тъжно, нали?

Фокс си помисли, че има предвид брака си, децата, но той добави:

— На трийсет и четири да живея отново с майка си.

— Ами онази… другата жена?

— Няма „друга жена“.

— Предполагам, че Джини нямаше да се сърди толкова, ако го правеше сам.

— Да не ти е казала, че имам любовница?

— А ти как ще го наречеш?

Той се намръщи:

— Просто преспахме един-два пъти. За бога, дори не сме спали в истинския смисъл на думата. Единия път го направихме прави в стаята за отдих на персонала.

Фокс потръпна.

— Спести ми подробностите.

Чайникът завря. Той наля вода в чашите, сложи пакетчета чай, извади кутия мляко от хладилника.

— Искаш ли да излезем? — предложи.

— Добре.

Той постави чашите върху една табличка. От кухнята се излизаше в малко вътрешно дворче с масичка от ковано желязо и два стола. Зад къщата се намираше кварталната градинка. Следобедните слънчеви лъчи обагряха короните на дивите кестени в златисто. Отвън долиташе радостна глъчка, няколко деца играеха на крикет с топка за тенис. Започваше да захладнява, Фокс потрепери в памучната си риза.

Отпи от чая. Отвратителен. Как може някой да пие чай от пакетчета?

— Не съм дошла да те поучавам.

— Защо тогава?

Тя вдигна рамене.

— Може би по-скоро като посредник.

— Сами ще се разберем.

Самоувереността му я изненада.

— Да се надяваме.

— Все още обичам Джини. Просто… просто имах нужда от нещо различно.

— Струва ли си да разбиваш брака си заради малко разнообразие?

— Е, като го прави, човек не се замисля по този въпрос. — Той се усмихна. — Не всички са праволинейни като теб.

„Праволинейна. За такава ли ме приема? Такава ли изглеждам? Винаги съм смятала, че съм извратената в семейството, черната овца: Мади, която никой не може да разбере, изворът на зловещи полицейски истории. Ролята на непорочна девица май никак не ми допада.“

— Как можеш да рискуваш толкова много заради жена, която дори не обичаш?

— Не знам. Не твърдя, че съм постъпил разумно.

— Не, изобщо не е разумно. Мислех си, че обичаш Джини.

Той се намръщи.

— Ама това беше само секс.

Прозвуча почти убедително.

Продължиха да разговарят, докато чаят изстина, докато слънцето се скри зад покривите и нощта се спусна над Лондон. Обсъдиха всички страни на изневярата на Йън: той говореше за случката като за незначително отклонение от правия път, почти толкова безобидно, колкото ако беше забравил годишнината от сватбата си или рождения ден на жена си. Фокс си даде сметка, че изобщо не е познавала зет си.

Накрая се случи нещо извънредно странно точно преди да си тръгне. След това тя дори се запита дали не си въобразява. Той я прегърна както стотици пъти преди това, но сега я задържа малко по-дълго от обичайното, притисна тялото си малко по-силно до нейното. Тя го отблъсна и го погледна озадачено в очите, за миг с ужас си представи, че ще я целуне.

Фокс се събуди посред нощ, беше тъмно като в рог, сърцето й туптеше лудо, цялата бе в пот; отвори широко очи в опит да пробие с поглед мрака. Отметна завивките, опита да нормализира дишането си. Седна на леглото, включи нощната лампа. Стана, обиколи апартамента и включи осветлението във всички стаи, после отиде в кухнята и пусна радиото. Сложи чайника.

Кошмарите й се бяха сторили съвсем реални, сякаш наистина ги бе преживяла. Дори сега, когато беше будна, още виждаше черното дуло на револвера на няколко сантиметра от лицето й. Побиха я тръпки, сърцето й отказваше да успокои ритъма си.

Същият кошмар, който толкова често сънуваше след случката в Ламбът. Тишината на нощта. Единственото, черно, безжалостно око на смъртта.