Колин Фалконър
Разпъната от тайни (7)

7.

Отдел за особено тежки престъпления, „Хендън роуд“

През първата седмица на всяко разследване екипът се събираше по два пъти на ден в оперативната зала, за да може Милс да ги осведомява по развитието на случая. Този следобед Фокс завари повечето си колеги по местата ми, с отворени бележници или папки в скута и с цигари и чаши кафе в ръце.

Хъниуел говореше тихо по мобифона си.

„Семейни проблеми“ — раздвижи нямо устни Ти Джей. Хъниуел постоянно имаше домашни проблеми. Имаше четири деца и три кучета и по всяко време поне едно от тях боледуваше.

Когато пристигна и Милс, Фокс докладва за разговора с Раянън Стръдуик.

— Питахме я за гаджетата на работодателката й, но не научихме много. Спомена за някакъв Гари, с когото очевидно е излизала редовно.

Милс погледна Хъниуел.

— Гари. Лайла Махмуд не спомена ли същото име?

Хъниуел кимна.

— Така мисля — погледна бележките си. — Да, същото.

— Каза ли ти как да го намериш?

— Мисли, че работел в някаква фирма за канцеларски принадлежности на „Камдън роуд“. Отдел „Пласмент“ или нещо подобно.

— Можеш ли да го откриеш?

— С Ти Джей проверихме. Само една фирма отговаря на описанието: „Нюъл и Редпат“. Обадихме се, началникът на отдел „Пласмент“ се казва Гари Брадшоу.

— Проверихте ли го в компютъра?

Фокс кимна:

— Има досие. Нападение над бившата си приятелка преди три години.

Милс кимна. Нещата започваха да се подреждат.

— Добре, отивайте тогава да го разпитате. Ранкин, намери ли нещо интересно в офиса?

— Още работим по въпроса.

— Искам до вечерта да сте приключили. Трябва да научим още неща за тази жена. Излиза, че има повече тайни от необходимото.

Фокс се замисли за Джордж Мейсън и за това, което бе казал на Ник в чакалнята на моргата: „Да се чуди човек дали наистина познава близките си“. Какви ли тайни бе пазила Кимбърли Мейсън приживе, какви ли тайни щяха да останат неразкрити след смъртта й?