Колин Фалконър
Разпъната от тайни (59)

59.

Уембли

По линията мина влак. Пред тях камион, натоварен с тръби, отби към един от складовете. Минаха покрай малка печатница, цех за заваръчни работи, ограждение с надпис „Превоз на товари «Каледониан»“. Вятърът носеше хартии и пластмасови отпадъци по шосето.

Стигнаха дъното на глухата улица, спряха пред бодлива ограда. От другата страна имаше изоставена сглобяема барака, наоколо се търкаляха варели, сандъци и ръждясал контейнер за боклук.

— Това ли е? — попита Милс.

На светло изглеждаше дори по-изоставено, отколкото през нощта. От цепнатините на асфалта растяха бурени, на места с височина до кръста. Обектът изглеждаше изоставен от месеци: караваната на пазача беше разбита, всички прозорци — изпочупени. Вратата изглеждаше заключена, но когато приближиха, установиха, че веригата е срязана с клещи за ламарина.

— Възможно ли е да е минал оттук? — попита Милс.

— Да погледнем.

Отвориха вратата и се върнаха при колата. Вкараха я в двора и спряха до бившия офис на „Бофор инженеринг“. Уличните художници бяха поработили по стените, всеки сантиметър бе покрит с рисунки със спрей.

Милс слезе, огледа се.

— Значи този приятел ти измъкна Карлтън под носа.

Фокс замълча. Усети, че се изчервява. Направи се, че не е чула забележката му.

— Може да е оставил колата в другия край на двора — каза.

— Може.

— Май не е зле да огледаме.

— Да огледаме.

Милс се приближи до постройката, изрита вратата. Беше заключена. Фокс обиколи отзад, миришеше на котешка урина и нафта, наблизо стържеше банциг.

— Ако Кенет научи, жива ще те одере — отбеляза Милс.

„Е, поне ако не намерят Карлтън“, помисли си тя.

— Няма да разбере.

— Надявам се — каза Милс с тон, с който даваше да разбере, че тук няма намерение да я прикрива.

Тя опита вратата на склада. Също заключена. Само си губеха времето. За момент я обзе надеждата, че може би ще намерят беемвето на Карлтън, ако не самия него, тук. Това щеше да е един вид изкупление на греха й.

Зави зад ъгъла на склада.

Отзад имаше цистерна за вода и игрище за ръгби. И там, отчасти под сянката на сградата, стоеше сребристото беемве.

— Шефе!

От багажника на колата се чу приглушено думкане.

Милс дотича иззад ъгъла, поклати удивено глава:

— По дяволите, откри го.