Колин Фалконър
Разпъната от тайни (3)

3.

Болницата „Мидълсекс“

Издраскани плочки и воня на хлороформ — сладникавата миризма на смърт; Фокс имаше чувството, че надушва собствения си страх. Отдавна бе свикнала с гледката на трупове, но още не й се искаше да приеме мисълта, че един ден и тя може да е в също толкова отвратително състояние, че може да изглежда също толкова обезобразена. Нямаше логика да се чувства така, след като бе присъствала на безброй аутопсии, беше гледала как оголват трупове до кокал дори на малки деца, как обелват лицата им, как мерят органите им, сякаш са в месарница.

Предполагаше, че тук има ефект на натрупване. Казват, че гръбнакът на човек може да издържи определено количество товар сумирано за целия живот; може би имаше и ограничен брой психически травми, които човек може да понесе, преди да рухне. Собствената й безчувственост пред толкова много насилие и смърт я изненадваше, понякога дори я шокираше.

Тя натърка малко вазелин с миризма на мента под носа си и подаде бурканчето на Ти Джей. Той го пое с благодарно изражение и последва примера й.

Тази сутрин си беше позволила само една препечена филийка. Веднъж бе придружавала Маренко на пълен стомах и за малко да повърне към края на аутопсията.

— Готов ли си?

Ти Джей изглеждаше потиснат. Явно съжаляваше за изпитите предната вечер седем-осем бири.

— Готов съм — отвърна.

Последваха един санитар към секционната, известна в миналото като Разфасовъчната на Гробовни (по името на предишния титуляр — проф. Грейвни). Сега я наричаха просто Кланицата.

 

 

Професор Алойсиъс Грейвни получи удар два месеца преди навършването на шейсет и третата си година и реши да се оттегли в една вила в Нормандия, преди собствените му органи да бъдат сервирани в подноси от неръждаема стомана. На полицаите, които идваха да чуят някоя добра дума за труповете, заместничката му, професор Елизабет Пакула, бе известна отначало като Доктор Акула или Дракула. Дръпнатото й държане и фактът, че беше стара мома, обаче й спечелиха прякора Девствената лекарка, измислен от Ти Джей.

Беше внушителна жена, над метър и седемдесет, с гъста посивяла коса, огромни очила със стъкла като витрини на магазин и нос с формата на картоф. Сега стоеше до една секционна маса от неръждаема стомана, носеше зелена престилка и зелени гумени ръкавици до лактите. Изгледа новодошлите с неодобрение — изражение, запазено за онези нисши същества, които не носят нито научна титла пред името си, нито етикетче с инвентаризационен номер, завързано на палеца.

Кимбърли Мейсън лежеше гола пред нея. Фотографката от участъка в Хайгейт също беше тук и правеше още снимки с фотоапарата, монтиран на висок статив. Етапът на вкочаняване бе минал и ръцете на мъртвата бяха прибрани до тялото, краката — долепени един до друг. Най-после малко достойнство, помисли си Фокс, после я хвана срам заради собствените й предразсъдъци. Пакула беше свалила щипците от гърдите, но червеният восък още стоеше по тялото. За малкия пръст на крака бе завързано етикетче с име и номер. Нито намек за прякора „Френското маце“, в смъртта самоличността й беше една.

Пакула ги изгледа като строга учителка, която чака класът да насочи цялото си внимание към нея.

— Убийство — отсече накрая.

— Сигурна ли сте? — попита Ти Джей.

Пакула го изгледа сурово. Очилата й проблеснаха.

— Не, това са само догадки — изсъска презрително.

Патолозите са елитът на лекарското съсловие и Фокс от личен опит знаеше, че са по-педантични дори от оксфордски преподаватели по филология. Можеш да свалиш труп от въже, но те пак ще проверяват за дупки от куршуми, смятайки „смърт чрез обесване“ само за временна диагноза.

Вероятно си имаше обяснение. Знае се, че при някои аутопсии се откриват куршуми, без по тялото да има видими огнестрелни рани, а при един знаменит случай простреляният бил лекуван от аритмия на сърцето в продължение на три седмици в една известна лондонска болница. Пакула обичаше да казва, че в патологията няма място за две неща: признаци на живот и предположения.

Убедеността в собствената й непогрешимост, многогодишният стаж и стремежът към съвършенство обаче я бяха направили нетърпима към съмненията.

Професорката погледна бележките си.

— Трупът е на нормално развита бяла жена, метър и шейсет и пет висока, тегло — петдесет и шест килограма. С черна коса и зелени очи, изглежда между трийсет- и четирийсетгодишна. Посиняване се наблюдава в дорзалната половина на тялото. При предварителния оглед тази сутрин установих ректална температура от шестнайсет цяло и девет градуса по Целзий, вкочаняването бе достигнало крайната си степен в долните крайници. Оценявам часа на настъпване на смъртта някъде между десет вечерта в събота и четири през нощта в неделя.

Пакула се обърна към висящия над главата й микрофон и продължи да говори с нисък, равномерен глас. Заключенията й щяха да бъдат отразени в писмен доклад, който в крайна сметка щеше да се озове на бюрото на Милс на „Хендън роуд“.

Е, сега можеха да започват разследването, но така оцененото време на настъпване на смъртта не представляваше достоверно сведение. В съда винаги оспорват тези данни.

Пакула се наведе над трупа и посочи ожулванията по врата на Кимбърли Мейсън:

— Петехиите и подутият език сочат като вероятна причина за смъртта задушаване. От ожулванията по врата може да се съди, че е удушена с ръце. Ако се вгледате обаче по-внимателно, ще забележите, че контузиите са по-сериозни от предната страна, около трахеята, отколкото тук, върху гръдно-ключично-сосевидния мускул. По-просто казано, ако поставя ръцете си тук и опитам да я удуша отпред, палците ми ще оставят отпечатъци тук и тук, върху меката тъкан, а другите ми пръсти ще причинят по-големи натъртвания от задната страна на врата. В този случай синините са разположени по обратен начин. — Тя се измести откъм главата на Кимбърли и я хвана за врата отзад. — Ако променя положението си, натъртванията ще са разположени по различен начин. Виждате ли? Удушена е изотзад.

— Ама това не може да е станало, докато е била просната на масата, нали? — попита Ти Джей.

— Не. Поне не за сексуално задоволяване. Така на убиеца би му било трудно да упражни необходимия натиск. В този случай щеше да се наложи да изкриви китките си.

След като обясни изводите си, Пакула продължи с външния оглед на тялото. Отбеляза стар белег от опериран апендикс и прясна рана на дясната ръка на жертвата. Най-накрая смъкна засъхналия парафин.

— В горната част на ръцете има синини, което показва, че някой, вероятно убиецът, я е стискал много здраво. Няма други контузии по тялото. Което е красноречиво. — Ти Джей я погледна озадачено, затова тя се зае да обяснява по-подробно: — Погледнете китките и глезените, детективе. Няма следи от връзването, което може да се очаква, ако се е опитвала да се освободи. Изводът се налага сам. Посиняването след смъртта съответства с позицията на тялото, в която е открита. Разбира се, може да е била просната на масата непосредствено след смъртта. Не би трябвало да има разлика.

Фокс започваше да разбира.

— Ами парафина и щипците на гърдите?

— За парафина може да се каже само, че е засъхнал върху тялото, когато е било проснато по гръб.

— Вие обаче не смятате, че е била удушена в това положение, така ли?

— Не, инспектор, не смятам.

— Значи целият сценарий с връзването има за цел да създаде грешното впечатление, че смъртта е причинена по време на полов акт и следователно е нещастен случай, че е настъпила по време на садомазохистичната игра.

— Предположенията са ваша работа. Аз казвам само фактите, които установявам благодарение на медицинските си познания.

Добре казано. С периферното си зрение Фокс забеляза злорадата усмивка на Ти Джей. Най-после някой да натрие носа на шефката му.

Пакула внимателно свали найлоновите пликчета, в които бяха пъхнати ръцете на трупа до китките. Изряза ноктите на мъртвата, прибра ги в пликчета за веществени доказателства и ги запечата.

— Ноктите на първия, втория и четвъртия пръст на дясната ръка са счупени.

— Съпротивлявала се е на нападателя — опита да отгатне Фокс.

— Възможно е.

— А е било невъзможно, ако вече е била вързана върху масата — намеси се Ти Джей.

— В полицията вече хора с висше образование ли взимат? — измърмори с нескрит сарказъм Пакула.

Фокс погледна самодоволно Ти Джей: „Чий нос е натрит сега?“.

Пакула взе проби за сперма от устата, половите органи и ануса.

— Мисля, че нямаме късмет — обяви.

Без телесни секрети е невъзможно да се определи ДНК профилът на престъпника. Работата им щеше да бъде малко по-трудна. Може би все пак криминолозите щяха да открият нещо.

Фокс поклати глава. Тъкмо си мислеше, че е видяла всичко. Възможно ли е детектив, разследващ убийства, да е видял всичко?

— Била е убита, след това са я проснали в мазето. Трупът е изтезаван след смъртта. Не е извършен полов акт.

Ти Джей поклати глава:

— Господи. Какви хора вършат тези неща?

Въпросът бе чисто риторичен, но Пакула се почувства длъжна да отговори:

— Главно хора с много пари, ако съдя от личен опит, детективе. Екипировката не е евтина. Заедно с фотографията и алпинизма това е едно от най-скъпите занимания, бездънна яма за пари.

Фокс не коментира. В професионалната си практика се беше сблъсквала с не един странен смъртен случай. Всеки път започваха да търсят някой ненормален садист убиец, а се оказваше, че става дума просто за зле завършила сексуална игра.

Садомазохизмът е една от най-типичните игри на въображението, един от онези тъмни пороци, които хората намират привлекателни, въпреки че не смеят да си го признаят. От време на време символите им излизат на бял свят като „Роки хорър шоу“ през седемдесетте или превръщането на кожените колани и веригите в мода в края на осемдесетте благодарение на Били Айдъл и Мадона. В днешно време, когато да си гей е модерно, това е една от последните непрескочени граници в половите взаимоотношения. Още малко, и копрофагията и некрофилията щяха да се превърнат в нещо съвсем нормално.

Пакула взе един скалпел от подноса с блестящи инструменти и направи два прави разреза успоредно на ключиците, след това — един по дължината на гръдната кост.

Фокс не виждаше причина да остава за следващите операции по изваждането, претеглянето и взимането на препарати за лабораторен анализ от мозъка, сърцето, стомаха, жлъчния мехур и другите органи. Реши да изчака вън.

 

 

Фокс и Ти Джей обикаляха из чакалнята в неловко мълчание. Фокс мислеше върху току-що чутото от Пакула. Убийство. Кимбърли Мейсън била удушена отзад, била е вече мъртва, когато са я разпънали върху масата. В къщата обаче нямаше следи от взлом. Това оставяше отворен въпроса за проникването на убиеца.

— Какво ще кажеш, според теб тази жена няма ли проблеми с общуването? — прекъсна мислите й Ти Джей; кимна към вратата на секционната, където Пакула продължаваше аутопсията.

— Говорила е прекалено дълго с мъртви.

Ти Джей кимна.

— Май всички сме така.

Нямаше спор. След известно време професията те прави малко по-коравосърдечен, малко по-циничен. Налага се от време на време да сверяваш часовника си с нормалните хора. Самата Фокс бе прекарала голяма част от живота си в общуване с някои от най-неприятните личности в Северен Лондон, голяма част от тях — адвокати. През останалото време изследваше различни останки от трупове и телесни секрети като сперма, слюнка, урина, стомашни сокове, тъкани, косми. Немного различно от това да си проститутка, замисли се тя.

Само дето в нейния случай не се налагаше да прави друго, освен да гледа.

— Та какво имаме? — започна да размишлява на глас тя. — Убийство, което са опитали да замаскират като нещастен случай. Проститутка на половин работен ден, предлагаща нестандартни сексуални услуги, удушена изотзад, но от убиец, когото явно е познавала. Сигурно зад това се крие някакъв личен мотив.

— Добре поне, че не е побъркан сериен убиец.

Фокс кимна, после се замисли: „Добре де, кой ще капе парафин върху труп, ако не е поне малко побъркан?“.

„Чакай само мама да разбере върху какво работя.“