Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 2017 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разказ
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Илка Бирова
Заглавие: Камъчета от една мозайка
Издание: първо
Издател: „Симолини 94“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2017
Тип: сборник
Националност: българска
Печатница: „Симолини 94“, София
Редактор: Илияна Каракочева
Художник: Татяна Карамалакова
ISBN: 978-619-7265-35-4
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9223
История
- —Добавяне
Когато бях дете, ми казваха, че животът е борба и трябва да се боря за всичко хубаво в него. По-късно в някои книги срещнах идеята за живота не като борба, а като игра с правила. Още в Библията се говори за тази игра и нейните духовни закони. Христос ни учи, че това е голямата игра на даването и получаването — Каквото посеем, това и ще пожънем. Каквото човек направи и каже, това ще му бъде върнато. В книгата на американската писателка Флорънс Сковъл Шин „Играта на живота и как да я играем“ намерих някои важни закони.
Първият е за просперитета. Според него човек може да получи толкова, колкото счита за възможно. Затова е нужно често да си представяме това, което желаем, например: добро здраве, уютен дом, любов и приятели, успешна реализация, добри доходи. Огромна е силата на човешкото въображение и това, което си представяме най-често, става реалност в живота ни.
Друг важен закон е този за силата на словото. Чрез изречените думи човек непрекъснато кове съдбата си. Тялото ни може да се поднови и преобрази чрез думите, които се изричат, и чрез добрите мисли, а болестите трябва да се изхвърлят напълно от съзнанието.
Най-трудно възприех закона за несъпротивата и опрощението. Според него докато човек се съпротивлява на дадено положение, то продължава да го безпокои; ако се опитва да избяга от него, то го следва. Трябва не да се противим на злото, а да го надвиваме с добро. И да се научим да прощаваме. В Библията се казва да прощаваме нашите и чуждите грешки и дори да благославяме враговете си, защото така им отнемаме оръжието. Ако успеем да постигнем това, стрелите, насочени към нас, се превръщат в благословия. Според Сковъл Шин човек трябва да благослови и забрави миналото, ако то продължава да го държи в плен, да живее изцяло в настоящето и да вярва в бъдещето.
Най-важният е законът на любовта. Тя има божествена същност и е най-голямата магнетична сила във вселената. Истинската любов е всеотдайна и не познава страха. Излива се върху своя обект и не търси отплата. Нейната радост е в радостта да дарява. Сковъл Шин съветва да следваме пътя на любовта и така всичко друго се нарежда от само себе си. Ако изберем пътя на алчността и егоизма, благата пресъхват или човек се разделя с тях.
За живота на всеки има божествен замисъл и най-важното е той да се открие и осъществи. За всеки човек има място, което само той може да изпълни и никой друг; нещо, което само той трябва да свърши и никой друг — това е неговата съдба. Онова, което търсим, от своя страна, търси нас — така например телефонът е търсил своя откривател Бел. Всички хора притежават способности и таланти и са отговорни да ги открият и реализират.
Според Сковъл Шин, ако човек мисли правилно, му се дава силата да изгради своя рай на земята. Това е целта на играта на живота. Правилата в нея са прости: непоколебима вяра, несъпротива и любов.
Важно е да осъзнаеш, че животът е истински дар, който ти се дава за малко и не бива да го пропиляваш. Добре е, когато някой ти посочи неговите закони. Така по-лесно се ориентираш в многото посоки на света. Нужно е да вярваш в себе си и в посоката, която си избрал. И все пак да не спираш да си задаваш въпроси.
С годините все повече разбирам, че играта на живота е нещо много сериозно. В нея е относително кой е победител и кой — победен, защото това не е хазартна игра. Добър играч си, ако спазваш правилата, най-вече закона на любовта. Ако продължаваш напред въпреки това, което те сполети. И се чувстваш жив, докато си жив.