Илка Бирова
Шарен детски спомен

Детските спомени винаги имат цвят и звук, мирис и вкус. За мен много от тях са свързани с баба и дядо на село. Бях от щастливите градски деца, които си имат село и там по цяло лято могат да играят на воля. Най-много обичах да се люлея на люлка на чардака. И да си пея, особено ако съм сама вкъщи. Това беше моето златно време. В двора листата на лозниците и смокините правеха зелен тунел и там можех да си лежа на сянка, колкото си искам.

През лятото, за Илинден и Света Богородица, дядо Ильо събираше децата и внуците в селската ни къща. За такива празници баба Севда постилаше нови шарени черги, които беше изтъкала. И старата къща грейваше. Постоянно идваха различни хора — познати и непознати. Не знам как ставаше така, но за всички се намираше място и всеки се чувстваше добре дошъл.

Спомням си как дядо ми водеше внуците си на събора в съседното село. Ние с нетърпение чакахме да ни натовари на дървената каручка. Теглеше я красивата кобилка Мица. И сега чувам радостното й цвилене, преди да тръгне на път. Каручката не беше обикновена — имаше гюрук, като файтон. Отвътре беше застлана със сено, а отгоре — метнати шарени черги. За да е красиво и меко на пътниците. На събора дядо Ильо купуваше на всички внуци вкусни лакомства — розов и бял захарен памук, жълта лимонада и червени захарни петлета на клечка. Още ни купуваше маймуни на ластици. Те имаха дълги меки опашки и подскачаха в ръцете ни нагоре-надолу. Беше много забавно. Жега, сергии, глъчка, песни, хора и веселие. Мил ми е детският спомен за тия селски събори.

Днес животът е друг. Децата ми пораснаха и аз покрай тях. Но нямам каручка с гюрук. Все пак ми се иска бъдещите ми внуци да имат с мен поне един истински шарен детски спомен.