Илка Бирова
Катеричката и лукчето

Катеричките са диви животни, които живеят в горите и парковете. Доколкото знам, те не подлежат на опитомяване и дресировка. Иначе хората какво ли щяха да ги накарат да правят: може би да се катерят по горящи обръчи или да скачат с вързани за опашките им балони — просто така, за забавление на тези, които ги гледат и чоплят семки. Знам, че циркът е голямо изкуство, но никога не съм харесвала дресурата на диви животни. Слава богу, че засега катеричките са пощадени от това. Понеже хората са навсякъде, особено в големите градове, явно и катеричките са се примирили с човешкото стълпотворение и понякога смело общуват с нас.

Имах една среща с катеричка в Борисовата градина, която ще запомня, защото беше първата ми близка среща с това очарователно диво животно. Седях си на една пейка и видях, че от съседното дърво ме гледа втренчено опашата красавица. Стана ми приятно и започнах да й говоря: Здравей, красавице! Много си хубава, особено опашката ти. Да не си била на фризьор да ти я тупират? Катеричката ме слушаше, без да мръдне, а после слезе по дървото и тръгна към мен. Бях очарована, че се приближава, без да се страхува. Може би беше гладна и очакваше да й дам нещо за ядене? Започнах да бъркам по джобовете и чантата си и открих само едно бонбонче лукче. Както си беше с опаковката, го сложих в шепата си, клекнах до пейката и поканих катеричката да го вземе. За мое голямо учудване, тя смело дойде до ръката ми. Бързо взе лукчето и се опита да го изяде, но опаковката и попречи. Катеричката остави бонбона на земята и бързо се покатери на дървото. Сигурно беше разочарована, че и давам храна в опаковка. Реших да опитам отново да дам лукчето без хартийката и повторих ритуала на почерпката. Рунтавелката дойде, помириса бонбона, взе го в лапичките си и бързо го отнесе на дървото. И какво ли си мислеше тогава? Тая лелка ми се вижда добронамерена. Щом ми дава, какво пък — ще взема, нищо че бонбоните не са здравословни като лешниците. Но ще зарадвам с лукчето малките катеричета. Там на клона, хванала лукчето в лапичките, тя ми помаха с опашка. Приличаше на знак за благодарност.

Такава беше моята първа близка среща с катеричка. Мисля си, че контактът ми с дивото животно съвсем не беше див, а напротив — деликатен и цивилизован. Това, за съжаление, често го няма при хората.