Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 2017 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разказ
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Илка Бирова
Заглавие: Камъчета от една мозайка
Издание: първо
Издател: „Симолини 94“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2017
Тип: сборник
Националност: българска
Печатница: „Симолини 94“, София
Редактор: Илияна Каракочева
Художник: Татяна Карамалакова
ISBN: 978-619-7265-35-4
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9223
История
- —Добавяне
Денят преминава през мен тихо и на пръсти. Опитвам се да го хвана с ръце и очи, но той ми се изплъзва. Изтича бързо, като пясъка в малък пясъчен часовник.
Реших да преживея осъзнато днешния ден и всичко, което правя в него. За това много ми помогна едно красиво кътче в Пирин, където съм сега. Какво правих днес?
Събудих се рано и се протегнах с усмивка.
Разходих се в гората и пих вода от едно поточе.
Откъснах си малко малини от един чужд двор.
Сготвих си вкусна картофена супа.
Ядох с удоволствие.
Четох интересна книга.
Ядосах се на съседите, че говорят силно и ми пречат да си почивам.
Гледах зеления танц на листата по дърветата. Слушах песента на гората.
Сигурно можех да направя и други неща, но времето и желанието не ми стигнаха за тях. Чувствах се спокойна, че всичко в моя свят е наред. Точно така, както трябва да бъде.
Загледах се в песъчинките под краката ми и осъзнах, че те не са еднакви, а се различават по форма и големина. Някои са красиви и гладки, истински бисерчета, а други са като трънчета — ръбести и бодливи. Така и дните се различават един от друг. Всеки сам решава с какви мисли и дела да ги напълни, какви песъчинки да насипе в своя пясъчен часовник. Сещам се за някои от тях, дето изяждат времето ни.
Лъжем другите или себе си.
Крадем по нещо от другите (време, търпение, пари, малини и т.н.).
Нагрубяваме и не се извиняваме след това.
Обвиняваме и съдим другите, вместо да потърсим нещо добро в тях.
Закъсняваме за срещи.
Не общуваме с близките си.
Говорим прекалено много и не умеем да мълчим.
Лицемерни сме.
Завистливи сме.
Проявяваме злоба.
Ревнуваме любимите си хора, искаме да бъдат само наши.
Възгордяваме се и се мислим за велики. Забравяме, че всички сме мравки в общия мравуняк. Всеки носи своята сламка и изпълнява определената за него роля.
Времето в нашия пясъчен часовник изтича бързо и никога не стига за всичко. Но ние все пак се надяваме, че ще ни стигне за важните неща. Надеждата блещука около нас, като слънцето в малките капки роса. Тя, надеждата, остава и след нас, заедно с песъчинките и росата.