Илка Бирова
Кой съм аз?

В една книга на Екхарт Тол прочетох следното: Ще намерите мир не като преподреждате обстоятелствата в живота ви, а като осъзнаете кои сте на най-дълбоко равнище… Не можете да намерите себе си в миналото или в бъдещето. Единственото място за това е настоящето.

И сега, както и преди, често се питам: Какъв човек съм и какво искам от живота? Сърцето и егото ми искат да съм здрава, млада и красива, заредена с обич, богата и щастлива. Но разумът знае, че това не може да бъде вечно и в пълна комбинация. Сигурно е така, защото ако нямаме трудности и не се променяме, ще ни бъде скучно и няма да се развиваме. Всеки преминава през изпитания, среща се с тревоги, страхове, болести и разочарования. И няма защо да се мислим за силни и твърди като камъка. Защото сме слаби и крехки като рохки яйца. Иска ми се да бъда мека и последователна като водата в бистър планински поток. Тя дава живот, ромоли и гали душата. Водата с времето изглажда и най-непреклонните и остри камъни. Харесва ми също да бъда топла и красива, като лятното слънце на залез.

Кой съм аз? Просто човек, който иска да обича и да се чувства нужен на някого. И не се взима прекалено насериозно, даже когато го връхлитат сериозни мисли. А с усмивка ги пуска да отлитат в пространството като цветни детски балони.