Метаданни
Данни
- Серия
- Джо Демарко (4)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- House secrets, 2009 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Ана Пипева, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 7гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Майк Лосън
Заглавие: Вътрешно разследване
Преводач: Ана Пипева
Година на превод: 2010
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Обсидиан
Град на издателя: София
Година на издаване: 2010
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Алианс Принт“, София
Редактор: Здравка Славянова
Технически редактор: Людмил Томов
Коректор: Петя Калевска
ISBN: 978-954-769-230-5
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6015
История
- —Добавяне
51
— Къде беше вчера? — попита Махоуни.
— В Тексас.
— Тексас! Какво, за бога, си правил там?
— Не ви трябва да знаете.
Махоуни за момент се вгледа изпитателно в Демарко.
— Морели?
— Да.
Махоуни бавно се изправи от стола, поразтри кръста си и пристъпи до прозореца с изглед към парка „Нешънъл Мол“ и Мемориала на Линкълн, проблясващ в далечината. Махоуни все твърдеше, че гледката никога нямало да му омръзне — обелискът на Вашингтон, кубът на Линкълн, куполът на Джеферсън, — въпреки че често се чувстваше тъжен и незначителен, знаейки, че никога няма да бъде включен в пантеона на гигантите на демокрацията.
— Шибаният кръст направо ме побърква — оплака се Махоуни, докато рееше поглед през прозореца.
Креватна гимнастика или пиянско падане? Какъвто и да беше случаят, Демарко от опит знаеше, че Махоуни няма да отиде на лекар. Трябваше да му изтича кръвта, за да се престраши. Три-четири дни щеше да се жалва на всеки попаднал му слушател, след което щеше да отиде при една корейска масажистка. В течение на сеансите гърбът му постепенно щеше да се оправи, но Демарко винаги беше подозирал, че масажът е минимална част в оздравителния процес.
Махоуни се обърна с лице към него и следващите две думи, които излязоха от устата му, Демарко никога досега не го беше чувал да изрича.
— Джо, съжалявам — каза той — за някои от нещата, които казах онази вечер в „Мейфлауър“. Просто…
Махоуни поклати глава, вместо да довърши изречението, и с бавни движения се върна на стола си.
— Имах един съученик в гимназията — каза той. — Стана учител. Много го харесвах, побутвах го напред в кариерата му, когато ми се удадеше възможност, канех го у нас, докато момичетата бяха още малки. Оказа се, че бил педофил. Почувствах се… мамка му, много неща почувствах. Погнуса. Ярост. Сега изпитвам същото към Морели. Направо ме побърква.
— Разбирам — отвърна Демарко.
— Така че каквото и да си намислил, дано проработи. Но трябва да те предупредя: най-добре го изкарай изцяло от играта. Оставиш ли го… е, знаеш.
Демарко кимна.
Тогава Махоуни го изненада за втори път.
— Джо — каза той, — не се притеснявай, че Морели щял да те изгони от града. Още не е станал президент, мамка му.