Кърт Вонегът
Мъчение и хленч

Когато бях млад и четях историите за Робин Худ и „Бялата компания“ на Артър Конан Дойл, срещах глагола „хленчи“ толкова често, че го погледнах в речника. Лошите хора правеха това често, когато добрите хора ги наказваха сурово. Разбира се, думата значи да плачеш шумно и невъздържано. Никой добър човек не го прави.

В истинския живот не е лесно да накараш здрав човек да се разхленчи, колкото и порочен да е. Поради това добрите хора са измислили уреди, които улесняват невъздържаното плачене — дибата, ботуша, целомъдрения пояс, електрическия стол, кръста, стягата за чупене на палци. За последната става дума в публикуваните части от тайната история на войната във Виетнам, написана от Пентагона. Покойният помощник държавен секретар, Джон Макнотън, смята всяка бомбардировка над Севера за „… още едно натягане на болта“.

Просто: ние сме мъчители и някога се надявахме да победим в Индокитай и навсякъде другаде, защото разполагахме с най-скъпите инструменти за изтезания, измислени до този момент. Това ми напомня за Испанската армада, в чиито кораби е имало каюти за инквизиции. Англичаните е трябвало да бъдат принудени да хленчат.

Англичаните отказали.

Сега отказаха северните виетнамци и Виетконг. Бог е свидетел, че много от тях са хленчили като полудели, индивидуално — когато са ги мазали с желиран бензин, когато са ги ръсили с бял фосфор, когато са ги наблъсквали в клетки за тигри и пръскали с вар. Общностите им обаче не престанаха да се съпротивляват.

Доколкото аз знам, агонията никога не е принуждавала някое общество да престане да се бие. Обществото трябва да бъде пленено или убито — или да му се предложат неща, които то цени. Когато Германия беше изтезавана по време на Втората световна война — справедливо, ако позволите да добавя, — индустриалното й производство и решимостта на народа й нарастнаха. Според Алберт Спеер на Хитлер изобщо не му се е налагало да се удивлява на руините или да утешава оцелелите. Хората на Биафра бяха изтезавани едновременно от нигерийци, руснаци и англичани. Децата им измираха от глад. Възрастните приличаха на скелети. Но продължаваха да се сражават.

Човек се чуди откъде на нашите лидери им е хрумнало, че масовите изтезания могат да работят в наша полза в Индокитай. Никъде другаде не се е получавало така. Идеята им е дошла, струва ми се, от детските книжки и от детското страхопочитание пред мъченията.

Децата говорят за мъчения много. Те често измислят нови, както им се иска да е. Спомням си как един приятел ме попита, когато бяхме малки:

— Искаш ли да ти кажа едно страхотно мъчение?

После описа невероятно сложна машина за изтезания. Един кръст би бил много по-евтин, а и действа по-добре.

Децата обаче вярват, че болката е ефективен начин за контрол над хората, което не е вярно — освен за много кратко и в ограничен мащаб. Те вярват, че болката може да промени ума, което също не е вярно. Публикуваната тайна история на Пентагона сега показва, че и немалко възрастни мислят така, някои от които и университетски професори. Срам за тях, заради невежеството им.

Изтезанията от въздуха, струва ми се, са били единствената възможна за нас военна алтернатива, предполагам, защото унищожаването или залавянето на северните виетнамци би сложило началото на Трета световна война. В такъв случай ние ще бъдем изтезавани от въздуха.

Съжалявам, че опитахме с мъчения. Съжалявам, че опитахме всичко. Надявам се никога повече да не прибягваме до мъчения. Те не вършат работа. Човешките същества навсякъде са храбри и издръжливи животни. Могат да издържат невероятни болки, ако трябва. Северните виетнамци и виетконгците трябваше.

Хубаво шоу.

Американската армада спрямо Индокитай е също толкова скудоумна и безполезна, както Испанската армада към Англия, въпреки че фактически е по-жестока. В испанското фиаско са участвали само 27000 души. Говори се, че само наркоманите ни във Виетнам са повече. Да живее Победата.

Няма значение кой е американският еквивалент на испанския Филип II. Няма значение кой лъже. Всички трябва да млъкнат за малко. Нека цари мъртвешка тишина, докато армадата ни плава към дома.