Алекса Райли
Девицата каубой (8)

Глава 8
Доли

Той се върна по-бързо, отколкото очаквах, със сак на рамото и твърдо изражение на лицето. Отвори вратата и метна чантата отзад, преди да заобиколи отново пикапа и да се върне обратно към къщата.

— Брандън, какво, по дяволите, правиш? Пусни ме да изляза от този пикап — сопнах му се, но зад думите ми нямаше гняв. Дори не си направих труда да изляза сама, когато той влетя за втори път в къщата. Не знаех дали бе, защото все още бях изумена, или защото не исках да го предизвиквам още повече.

— Не — каза той, качвайки се в пикапа, преди да потегли по алеята на Тай.

Скръстих ръце и изпръхтях, отне ми само миг, за да осъзная накъде пътуваме.

— Караш ме към къщи? — почти изписках. Е, не беше ли това голяма преебавка. Брандън изпитваше толкова силна ревност, че реши сам да завлече задника ми обратно у дома.

Той не каза нищо и когато спря пред дома ми, слезе от пикапа и метна сака си на рамо, преди да заобиколи и да отключи вратата. Започнах да протестирам, но той само извъртя очи, издърпа ме навън и ме метна на рамо, сякаш не тежах повече от перце.

— Пусни ме долу на мига или, кълна се в Господ, ще се обадя на братята си, за да изритат задника ти от земята ми — заплаших го аз.

ПЛЯС!

Задникът ми запари, а аз изпищях. Не можех да повярвам, че той ме плесна! Тази вечер виждах много непознати страни от личността на Брандън и не бях сигурна какво да мисля за това.

— По-кротко, малко агънце. Имаме да си говорим.

Прехапах устните, защото макар задникът да ме заболя, някак ми хареса и се боях, че ако го направи отново, ще простена от желание.

Той отключи входната ми врата и ме внесе вътре, обърна се да затвори вратата и вкара кода за алармата.

— От къде знаеш кода ми? — спрях, когато ме осени още една мисъл. — Хей! От къде имаш ключ за дома ми?! — попитах, започвайки истински да се тревожа за мерките за сигурност в дома ми.

— Няма нито едно шибано нещо, което да не знам за теб.

Той пусна сака си на пода в дневната и най-после ме постави на крака пред себе си. Сложих ръце на ханша си и вирнах брадичка към него. Исках да го зашлевя и в същото време да го целуна.

— Бран…

— Не — каза той, прекъсвайки ме. — Ще ме оставиш да говоря. Трябва да чуеш това, което имам да ти кажа.

Извъртях очи и започнах да потропвам с крак, преструвайки се, че не ме е грижа, докато в същото време вътрешно откачах. Това, което винаги ми казваше, бе, че съм прекалено млада за него или разни подобни простотии. Винаги мислеше, че знае кое е най-добро за мен. Или по-зле, дали бе решил, че трябва да се изчукаме веднъж, че да избием това желание от системата си? Мисля, че това щеше да ме нарани повече отколкото ако кажеше, че съм прекалено млада. Защото това би значило, че се тревожи за мен. Че го е грижа. А идеята за секс за една нощ ме караше да се чувствам евтина. Значеше, че не изпитва към мен любовта, която аз таях към него, и единственото, което ни свързваше, бе похот. Това вече щеше да разбие сърцето ми.

— Пожелах те от мига, в който те видях. Когато беше прекалено млада, за да копнея за теб по начина, по който мислех. Чаках и се надявах, че с времето ще отмине. Когато стана на осемнадесет, всичко, което исках бе те грабна и да те направя своя. Влудяваше ме с това как ме наричаше Татенце и с начина, по който си играеше с мен. Ти обожаваш да ме предизвикваш и да изпитваш търпението ми — той си пое дълбоко дъх и затвори очи, сякаш си припомняше всичко, — но мислех, че заслужаваш някой по-добър от мен, затова не взех онова, което желаех. Дори повече от желание. Уважавам и теб, и братята ти, и не исках да те съсипя, Доли. Исках да си останеш чиста и невинна. Не да бъдеш с едно копеле, което дори не знае как да ти даде семейството, което заслужаваш. Дори не знам какво е истинско семейство, а знам, че ти искаш именно това. Бялата ограда, децата тичащи наоколо… всичко това.

— Но…

Той вдигна ръка, прекъсвайки ме.

— Но тогава осъзнах, че никой никога няма да е достатъчно добър за теб, дори аз — видях как погледът му потъмня преди да направи крачка към мен. — Но също така е истина, че никой няма да те желае повече отколкото те желая аз. И че никой никога няма да те обича повече, отколкото те обичам аз.

Той се отпусна на едно коляно пред мен и извади от джоба си семпла златна халка с диамант кацнал отгоре.

— Брандън — прошепнах аз, вдигайки ръце към устата си. Не можех да повярвам, че това се случва. Той ми предлагаше сърцето си. Мразех това, че мисли, че не бе достатъчно добър за мен и че не заслужава семейство.

— Искам да ти докажа, че няма да отида никъде. Бавих се толкова дълго, за да ти дам възможност да размислиш за мен, но чувствата ми не се промениха нито за миг. В теб няма нищо, което да не обичам. Ти си шумна, центърът на вниманието във всяка стая и всичко, което мога да направя, е да стоя назад и да те гледам как блестиш. Ти си силна и работиш по-упорито от всеки, който някога съм познавал.

Не казах нищо, той се пресегна, взе ръката ми и сложи пръстена на пръста ми.

— Ти ще се омъжиш за мен Доли, не защото те моля… защото не го правя… а защото просто няма да позволя да направиш друго. Ти си моя. Беше моя от първия ден, в който се срещнахме. Подпечата съдбата си от мига, в който насочи прекрасните си очи към мен и ме заслепи с прелестните си трапчинки. Мислеше си, че ще замина далеч, но нямам намерение да ходя никъде. Единствената посока, към която вървях през тялото време, бе към общото ни бъдеще.

Исках да заплача, исках да се смея и да се свлека на пода при него, всичко това едновременно. Но бях замръзнала на място. Той ми даваше всичко, за което някога бях мечтала, и не знаех как да възприема това, че най-после щях да получа своето И заживели щастливо.

— Сега — каза той, ставайки от пода и вдигайки ме на ръце — смятам да те отнеса в леглото ти и да те изтощя напълно.