Алекса Райли
Девицата каубой (7)

Глава 7
Брандън

Нахълтах обратно в къщата и отидох да взема сака, който бях донесъл със себе си. Не бях особено сигурен как ще протече тази вечер. Мери-Джейн седеше в дневната и просто ме гледаше, но знаех, че иска да каже нещо. Беше изписано на лицето й. Не че я винях. Вероятно изглеждах така, сякаш ще изгубя самообладание, а това бе нещо, което никога не се случваше. Винаги бях спокоен и овладян, но Доли знаеше как да ме изкара извън релси.

— Доли може да не си мери приказките подобно на момчетата — каза тя най-после и усмивка разтегна устните ми, защото това бе истина. Някак винаги съм обичал това в малкото ми агънце. Тя винаги казваше и правеше това, което иска.

При нея между редовете не бе написано нищо. Разяриш ли я, ще го разбереш на мига, както и всички в радиус от няколко километра около нея.

— Но сърцето й е точно такова, каквото е сърцето на една жена. Тя се грижи за всичко и всеки. Хората, които са така грижовни, имат нежни сърца. Разбираш ли какво ти казвам? — попита Мери-Джейн.

Много добре разбирах. Трябваше да се погрижа да не нараня сърцето й. Тя бе много по-ранима, отколкото останалите смятат. Винаги съм знаел, че Доли има голямо сърце. И явно това личеше във всичко, което правеше.

— Смятам да прекарам живота си като й се реванширам за последните няколко години. Да поправя всяка вреда, която може да съм й причинил, ако дори за миг съм я наранил, преструвайки се, че не изпитвам нищо към нея.

— Добре. Ще се радвам да имам малка племенница или племенник много скоро. — С това тя се обърна и ме остави да стоя сам във всекидневната. Представата за малкото ми агънце с корем, заоблен от бебето ми, изпълни ума ми и едва не ме свали на колене. Чувствата ми бяха прекалено хаотични в този момент, че да мисля за това. Да мисля за собствено семейство. Никога не съм имал. Или поне такова, в каквото бе отраснала Доли, където всички се грижат един за друг и се обичат. Единственото семейство, което имах, бе баща пияница, който бе по-добър баща откакто умря, отколкото когато бе жив. Но с Доли, знаех, че ще имам всичко. Семейство за каквото мъж като мен може само да мечтае. Такова, каквото никога не съм мислил, че мога да имам.

Потърках лице с ръце и се опитах да възвърна контрола си, преди да изляза и отново да се изправя лице в лице с Доли. Налагаше се да говорим за шибания й тоалет и как прецака намеренията ми за тази вечер. Ароматът на женствеността й бе полепнал по цялата ми ръка и умирах от жажда по нея. Тя ме възбуди толкова силно тази вечер, че се чувствах така, сякаш всеки миг ще експлодирам.

Мамка му, още не можех да повярвам какво направих под масата, с всички хора около нас. Не знам какво ми стана, но нуждата да я докосна бе толкова силна. Гледах как всички работници на Тай я наблюдават и имах нужда да си напомня, че е моя. Че само аз мога да я докосвам. Нещо, което да охлади гнева ми и да ме спре да не разбия физиономията на някой, който без да иска е погледнал към нея.

Стоях там и разговарях с Чък, докато пръстите ми си играеха с котенцето й. Мамка му, дори не можех да си спомня за какво говорих. Но когато почувствах спазмите, преминаващи през малката женственост на Доли, показвайки, че е на крачка от оргазма, сякаш бях залян със студена вода. Едва тогава си спомних къде се намирам и какво правя.

Никой освен мен нямаше да я вижда как свършва. Години наред чаках този момент и нямах намерение да го споделям с никой. Той бе само мой, точно както и тя щеше да бъде моя, и смятах да се насладя изцяло на първия път, в който ще свърши за мен. Прекарах прекалено много години, борейки се с желанието си към нея, мислейки, че е грешно, и сега, когато най-после се предадох, не мисля, че бях способен да споделям вниманието й с някой друг. Вероятно нямаше да й позволя да излезе от спалнята ни с месеци, наслаждавайки се на всеки миг с нея. В този момент, това бе единственото, което можеше да ме успокои. Че ще я имам само за себе си за дълго, дълго време.

Когато тази вечер, тя слезе от пикапа си, се почувствах така, сякаш някой ме е ударил в стомаха. Никога преди не бях я виждал да се облича по този начин. Не можех да се справя с това. А когато научих, че и част от работниците ще присъстват, ми се наложи да се оттегля в банята, за да успея да се взема в ръце.

Но единственото, което получих, бе твърдият ми член в ръката ми, докато се опитвах да облекча похотта, която изпитвах към нея. Едва се бях погалил и вече свършвах в дланта си. Мамка му, Доли определено вече не бе дете. Момичето, което дойде днес, ми показа, че е жена и че търси само едно нещо. Просто не бях сигурен, че ще е доволна, щом го получи, защото когато дойде тук бе адски вбесена и мислеше, че може да си тръгне без мен.

О, Доли, предстои ти да получиш точно това, което си просеше през всичките тези години. Пътят пред мен бе разчистен и вече нямаше нищо, което да ми попречи да я получа. Дори тя самата нямаше да успее да ме спре.