Алекса Райли
Девицата каубой (2)

Глава 2
Доли

— Не ми прави услуги — заявих, издърпвайки ръката си от хватката на Брандън.

Господи, всичко, което исках в момента, бе да се покатеря по голямото му, твърдо тяло и да се отъркам в него. Бях като мечка в размножителен период и исках да го сграбча и да правя секс с него. Препънах се към пикапа си и сграбчих дръжката. Но изведнъж Брандън се появи отново, заставайки опасно близо до мен.

Погледнах нагоре към големите му кафяви очи и можех да видя желанието в тях. От много време знаех, че ме желае. Може да съм млада, но майка ми винаги ми е казвала, че нося стара душа. Момчетата на моята възраст никога не са ме интересували и винаги съм мразила това. Исках да намеря мястото си, да открия любовта, но просто не се получаваше. До деня, в който не видях Брандън в плевнята на фермата Джонсън, без никаква риза. От този миг разбрах, че съм намерила това, което търсех.

Бях на шестнадесет и брат ми Тай трябваше да откара някакви инструменти, които Брандън искаше назаем. Спомням си как го видях да скача от каросерията на пикапа си, целия потен и загорял. Преди това никога не бях усещала слабините ми да пулсират, но в този ден, в който го видях за пръв път, можех да се закълна, че усещах ритъма на сърцето ми да тупти в самия ми клитор. Беше ми се наложило да стисна силно бедра, търкайки се в плата на дънките си в търсене на някакво облекчение. Когато той дойде от моята страна на пикапа и свали шапката си, рошавата му руса коса падна пред очите му и едва се сдържах да не простена.

От този ден нататък всяка фантазия, която имах, бе свързана с Брандън. Толкова пъти бях мастурбирала, мислейки за този мъж, че кръстих вибратора си на него. Той бе мъничък, дори миниатюрен вибратор, а от това, което бях виждала в предната част на дънките му, можех да кажа, че оборудването на бъдещия татко на децата ми бе много по-забележително.

— Не ти правя услуги, Доли. Пи доста и искам да съм сигурен, че ще се прибереш у дома жива и здрава. — Гласът му бе дълбок, а целунатите от слънцето къдрици коса около лицето му го караха да прилича на Брат Пит от „Легенди за страстта“.

— Смяташ ли да ме сложиш и в леглото? — казах смело, притискайки се към тялото му, което бе така близко до моето. Както той отбеляза, пийнах няколко питиета и обикновено флиртуващото поведение, което възприемах щом бях около него, сега доби много по-големи измерения. — Обаче ще трябва да внимаваш, защото спя гола. Няма да искам да направиш нещо, което не би искал да направиш.

Видях как челюстта му се стяга и му се ухилих пакостливо. Нищо не ме правеше по-щастлива от това да го дразня.

— По дяволите — каза той, обви ръка около кръста ми и ме поведе към пикапа си.

— Не е нужно да бъдеш така намусен. И ти може да спиш гол, ако това те накара да се чувства по-доб… — думите ми секнаха, когато той ме сграбчи за бедрата и ме вдигна, слагайки ме да седна в пикапа му. — Благодаря за вдигането, татенце.

— Не ме наричай така — изръмжа той през стиснати зъби.

Казваше ми го всеки път, щом го наричах така. Обикновено използвах или татко на бебетата ми, или просто татенце. Изглежда това го изкарваше извън кожата му повече от всичко друго, затова, разбира се, продължавах да го наричам така. Веднъж случайно го нарекох татко на бебетата ми, когато дойде във фермата на Блейк, за да вземе някакъв кон. Той прекара целия следобед в ранчото и, естествено, през цялото време и аз се навъртах там. По онова време хранех с биберон едно новородено агне и той попита дали може да седне до мен. Пошегувах се, че агнето е нашето бебе и тогава и двамата се смяхме и си играхме с него, преструвайки се, че сме му родители. Може да бе глупаво, но от онзи ден нататък, нещо се роди в сърцето ми и остана там и до ден-днешен.

Виждайки колко е подразнен, аз се изкикотих и повдигнах вежди, а той стисна зъби и заобиколи пикапа, преди да се настани на шофьорското място. Затръшна силно вратата и въздъхна дълбоко, преди да се обърне към мен.

— Доли, кълна се във всички светии, тази твоя уста някой ден ще те забърка в големи неприятности. И съм сигурен, че този ден ще дойде много скоро — той ме гледаше толкова сериозно, че не можах да се сдържа да не го притисна още малко.

— Можеш ли да ми кажеш с точност кога ще е това? Все пак, като всяко момиче, имам своите нужди. — Сложих ръка на бедрото му и той буквално подскочи.

Това бе много смел ход от моя страна, имайки предвид че никога досега не бях докосвала мъжко бедро, още повече бедрото на Брандън, звездата във всичките ми порочни фантазии. Но текилата ме караше да се чувствам по-смела от обикновено, затова загърбих всички задръжки. Наведох се и прошепнах срещу шията му въпроса, чийто отговор винаги съм искала да зная.

— Ядосваш се, когато те нарека татенце, защото не ти харесва, или се ядосваш, защото ти харесва много? — Устните ми бяха толкова близо до горещата му кожа, че го усетих как настръхна и потрепери.

Искаше ми се да го притисна по-силно, за да ми каже истината, но той не ми даде възможност. Преди да разбера какво се случва се озовах по гръб върху седалката на пикапа му, с голямото му тяло върху себе си. Пламнах на мига, извадена извън релси. Беше едно, да притискам и изкушавам Брандън и съвсем друго, той най-после да реагира. Тялото и умът ми не можеха да наваксат достатъчно бързо какво се случваше, че да успея да формирам отговор, докато усещах прекрасната му тежест върху себе си.

— Знаеш, че ми харесва — каза той през стиснати зъби. — Знаеш адски добре, че се чувствам много повече от идеално, когато ме наричаш така. Защото ми напомня за всичко, което искам да направя с теб.

Една от ръцете му стисна бедрото ми, при това толкова силно, че бе почти болезнено. Но не смеех да изрека нито дума, от страх да не прекъсна мига. Това бе всичко, за което мечтаех от толкова много време. Най-после. Най-после, той щеше да прави любов с мен и да ми даде онова, за което не-особено-тихо го молех през последните няколко години.

— Но аз съм прекалено стар за теб, Доли. А ти си прекалено добра за мен. Заслужаваш мъж, който може да ти даде света, а не да се установяваш с първия, по който си си паднала.

Тъмно съжаление изпълваше погледа му, а на мен ми се прииска да заплача. Да се свия на топка и да вия от болка заради това, че ме е отхвърлил. Но не бях възпитана така. Не бях от типа момичета, които реват, и определено не бях момиче, което ще реве заради мъж. Не плаках, когато бях на девет и коня, който яздих ме хвърли от гърба си пред погледа на братята ми. Не плаках, когато любимият ми домашен любимец, кравата Миси, умря, когато бях на дванадесет. И определено нямаше да плача, задето Брандън Найт имаше забита пръчка в задника и отказваше да ме чука.

Седнах и го избутах от себе си. Знаех, че не съм физически достатъчно силна да го направя сама, но той ми го позволи, изправяйки се леко и давайки ми пространството, от което се нуждаех. Той може и да беше тъпанар, но поне имаше някакви обноски.

— Просто ме откарай у дома и свърши доброто си дело за деня… Вече виждам ясно, че за теб съм просто благотворителен случай.

— Доли, не е така. — Той стисна толкова силно волана, че се учудих, че пластмасата не издаде звук на протест.

— Схванах посланието, Брандън — изрекох насечено името му, подчертавайки всяка една буква.

Той изпръхтя с перфектния си нос, преди да включи колата и да я подкара извън паркинга. Хубаво бе, че бе тъмно и никой не стана свидетел на случилото се. Не че имаше нещо кой знае какво за гледане.

Стисках зъби по целия път към дома и не му казах нито дума. Той опита да подеме разговор няколко пъти, защото го виждах как отваря уста, но от нея не излезе нито звук. Явно бе забелязал колко съм ядосана и бе решил, че е по-добре да не ме притиска.

Стигнахме до пътя към дома ми и той подкара под металната арка, на която бе изписано „Ранчото на млечната кралица“. Млечната ми ферма бе една от най-добрите в Тексас и всички го знаеха. Имах най-добрите крави, най-добрата земя и най-доброто оборудване. Приемах титлата „Млечната кралица“ много сериозно, въпреки че се бе родила като шега.

Когато спряхме пред къщата ми, опитах да отворя вратата и да скоча от пикапа, но преди да успея да го направя, Брандън заключи вратите на купето, пречейки ми ефективно да изляза.

— Какво? — дори не го погледнах. Погледът ми беше насочен през стъклото и отказвах да се обърна към него.

— Погледни ме, агънце.

Затворих очи, едновременно мразейки и обичайки този прякор. Заради онзи ден във фермата. Денят, в който се влюбих в него. Това, което изпитвах, не бяха инфантилните чувства на младо момиче към по-възрастен мъж. Това бях аз, виждайки го такъв, какъвто е в действителност, виждайки начина, по който държеше малкото животно и как се смееше с мен. В онзи ден той за пръв път ме нарече агънце и не бях сигурна дали има някаква представа какво ми причинява, когато ме нарича така.

Не можех да го направя. Не можех да обърна лицето си към него, затова останах така, затваряйки очи и чакайки го да каже каквото има да казва, за да се разкарам от пикапа му. Тази вечер се бе превърнала в нещо ужасно за мен и просто исках да свърши.

— Има толкова неща, които искам да ти кажа точно сега, но вместо това трябва да ти позволя да се прибереш у дома.

— И какво ако не го направя? — сопнах се и се обърнах, заставайки лице в лице с него. Гневът ми тази вечер взимаше надмощие и винях за това текилата.

— Ако сега не ти позволя да си тръгнеш, може никога повече да нямам силите да го направя — призна той и почти разкъса сърцето ми на две, защото докато изричаше думите, отключи вратите.

Стиснах силно дръжката, готова да изляза, макар да не исках да го оставям. Не оставахме често така, само двамата, и го мразех, че превърна този кратък миг за нас в нещо толкова болезнено.

С цялото си сърце исках да се хвърля към него, но нямаше да бъда тази, която да го преследва. Без значение колко го желаех, аз бях агнето, а не лъва. И той го знаеше много добре.

— Чуй ме, татенце. Когато си извадиш главата от задника, знаеш къде да ме намериш. Не съм от типа момичета, които ще висят наоколо да чакат, но мога да ти кажа едно нещо със сигурност… никога, абсолютно никога няма да има мъж, когото да желая повече отколкото желая теб.

След това дръпнах ръчката и изскочих от пикапа, затръшвайки вратата след себе си. Измарширувах пред колата, качих се бързо на верандата, отворих рязко вратата и нахълтах в дома си. Затръшнах вратата с ритник и се облегнах на нея. Изчаках цели пет минути, за да видя дали ще дойде след мен, но скоро чух звука на двигателя и разбрах, че си тръгва.

А, най-лошото в ситуацията бе, че знаех, че тази нощ, щом си легна, отново ще мисля за него, докато се докосвам.