Алекса Райли
Девицата каубой (10)

Глава 10
Доли

Почувствах как вълните на удоволствието обливат тялото ми и оргазмът бе като никой друг, който някога бях изпитвала. Те бяха като бледо отражение на това, което изживях току-що, и да нарека това оргазъм би звучало прекалено сдържано. По-скоро бе като изригване на вулкан, но от влажното усещане между бедрата ми, Брандън бе този, който бе изригнал.

— Уау — издишах дрезгаво, отваряйки очи, за да го погледна.

Той се наведе над мен, притискайки устните си към моите преди да пъхне език в устата ми. Изискваше да му се отдам напълно и аз го направих, защото нямаше сила на света, която да ме накара да го спра. Вече не. Най-после получих това, което винаги бях искала от него, и всичко се случи толкова бързо.

Задъхах се, усещайки вкуса му, и вплетох пръсти в рошавата му руса коса. Той се отпусна върху мен и усещането ме накара да потреперя. Членът му бе твърд между нас и се притискаше към женствеността ми, търсейки входа към тялото ми. Разтворих по-широко бедра и главичката му проникна в мен, а аз потреперих, когато достигна до девствеността ми.

Той усети, че тялото ми се напряга и започна да ме целува.

— Обичам те от много дълго време, Доли. Но дори преди да те видя за пръв път, мисля, че съм чакал точно теб.

— Аз също, татенце — заявих и усетих как бузите ми се изчервяват. Обожавах да го наричам така, когато бяхме заедно по този начин. Бе толкова интимно и истинско.

— Не съм бил с никоя друга преди и тъй като знам, че ти също не си била с друг, нямам намерение да използвам нещо, което да ни разделя. Ти си моя и ще се грижа за теб. Завинаги. — Той кимна към пръстена на пръста ми, преди да вдигне ръката ми и да я целуне. — Вече не можеш да ми избягаш.

Погледът му потъмня и тялото ми отговори инстинктивно, като надигнах бедра, приемайки го по-дълбоко в себе си. Исках да бъде обсебен от мен. Исках да мисли за мен ден и нощ. Исках всяка секунда от вниманието му и не желаех ръцете му никога да пускат тялото ми.

Той хвана китките ми и ги прикова над главата ми. Гърдите ми се вирнаха нагоре. Собственическото му отношение ме възбуждаше до крайност и вдигнах крака, сключвайки глезени около кръста му.

— През всичките тези години си се пазил за мен? Затова ли си девствен? — попитах, вдигайки вежди към него. Само защото се съгласих да бъда негова не значеше, че ще престана да се заяждам с него. Освен това, той обичаше да го правя. Не можех да повярвам, че никога не е бил с жена, но малка част от мен правеше пируети от щастие. Когато станеше въпрос за него, бях адски голям егоист и се радвах, че щях да бъда единствената жена, с която той е правил това.

— Чаках те да станеш пълнолетна — каза той, навеждайки се за да захапе зърното ми.

Проплаках от удоволствие, когато лекото ухапване изпрати вълна от екстаз направо към клитора ми. Изпъкналите вени на члена му милваха влажната ми утроба и простенах от желание.

— Закъсня — задъхах се аз, опитвайки да си поема дъх. В главата ми се блъскаха хиляди мисли, изгубени в мъглата от страст и похот.

— Предполагам, че тогава ще се наложи да се реванширам за изгубеното време.

С тези думи, той се тласна изцяло в мен и почувствах пронизваща болка. Но колкото бързо дойде, толкова бързо и отмина, заглушена от устните му, пируващи с гърдите ми. Той ги притисна една към друга, ближейки зърната ми, и беше толкова възбуждащо, че напълно забравих за лекия дискомфорт между бедрата ми.

— Мамка му, не мога да се въздържам — каза той и се отдръпна назад, преди да се тласне отново в мен.

Беше грубо и секси, и не можех да помръдна под него. Тежестта му ме приковаваше към леглото, а ръката му стискаше китките над главата ми. Това беше нещо, което не бях очаквала, но усещането да бъда истински притежавана от него бе достатъчно, че да изстреля всичките ми желания до върха на екстаза.

— Татенце, моля те — замолих се, тъй като бях толкова близо до ръба, че можех да го вкуся.

Устата му се притисна към моята и той сякаш откъсна дъха от гърдите ми. Засмука долната ми устна и я захапа леко, а аз потръпнах от невероятното усещане. Брандън не беше внимателен с мен и не ме третираше все едно съм деликатно цвете. Той ме чукаше така, сякаш ме притежаваше, и това бе всичко, което желаех.

— Още — казах и той стисна ръцете ми по-здраво, а тласъците му станаха по-мощни.

Горещото му тяло се триеше в мен и двамата блестяхме от пот. Звуците от секса бяха порочни и ме караха да се чувствам като животно щом съм с него. Никога не съм била толкова свободна в живота си и, когато оргазмът ми започна да се надига, очите ми се изпълниха със сълзи.

Той бе пробил всяка защита, която бях издигнала, всяка фалшива усмивка, която носех, щом опитвах да скрия болката или отхвърлянето. Брандън бе разбил всичките ми извинения и бе направил този момент така истински и толкова мощен, че нямах никакъв шанс освен да се отдам на тялото му и да лежа под него, чакайки заповедите му.

Тялото ми сякаш експлодира, когато оргазмът ме заля. Изкрещях името му и от очите ми потекоха сълзи, докато свършвах по-силно отколкото някога в живота си. Усещах го над себе си, докато в утробата ми изригна топлина и той намери собственото си, заслепяващо удоволствие, изливайки се в тялото ми.

Преди да осъзная какво става, устните му се плъзнаха по лицето ми, целувайки сълзите ми и започна да ми шепне тихо, успокоителни думи. Той се претърколи така, че да легне настрани, обгръщайки ме здраво с ръцете си, а аз се сгуших на гърдите му.

— Всичко е наред, малко агънце. Аз съм точно тук. — Той помилва косата ми и ме целуна по челото, когато ненадейно в мен се надигна ридание. — Шшшт. Държа те.

Винаги съм била най-шумното момиче в стаята, центърът на вниманието, онази, с която всички се смеят. Никога не съм била момиче, на което момчетата гледат сериозно. Винаги съм била просто приятел за тях, въпреки че повечето тайно искаха да бъда нещо повече. Никога не съм се чувствала така, сякаш някой истински го е грижа за мен, преди да срещна Брандън. И макар да ме държеше на разстояние, разбирах защо го прави. Той не ме отхвърляше, просто ми даваше време да порасна и да разбера коя бях. Може външно да изглеждах смела и уверена, но дълбоко в себе си аз бях срамежлива и несигурна, точно като всички останали момичета. Още от млада бях по-заоблена и винаги мразех начина, по който изглеждах. Смятах, че дребните, слабички момичета винаги получават момчетата. Но както Брандън изглежда бе знаел, надраснах това. Научих се да обичам тялото си, да харесвам извивките, макар понякога пухкавото момиче в мен да надигаше срамежливо глава. Мислех, че най-добрият начин да скрия страха си бе да бъда свръх уверена, шумна и винаги да се шегувам, и някак свикнах с това. Но всички тревоги бяха плод само на въображението ми, защото истината бе, че той ме е обичал през цялото време, точно такава, каквато бях. С хубавите, с лошите и с шумните ми черти. А това не е ли всичко, което може да иска едно момиче? Да бъде обичана от един мъж, толкова силно, колкото го обича и тя.

Сякаш Брандън осъзна всичко това и ми позволи да изживея този емоционален момент. Сълзите ми не бяха от тъга, а от радост. Защото цялата ми несигурност бе изложена пред него и той ме обичаше заради нея, а не въпреки нея.

— Помня първия път, когато те видях — каза той, рисувайки кръгчета по гърба ми. — Играехме на семейство онзи ден в плевнята с малкото агънце и си спомням, че мислех, колко прекрасен е смехът ти. Ти се смееше с цялото си сърце и всичко, което исках, бе да те слушам до края на дните си.

Сълзите ми пресъхнаха и се усмихнах срещу гърдите му, обожавайки това негово признание.

— Ти ми направи пръстен в онзи ден, спомняш ли си? — попита той.

Кимнах и се засмях. Бях взела една сламка от балата със слама и я бях завързала около пръста му. Бях му казала, че ми е съпруг и искам хората да го знаят.

Той посегна към задния си джоб и бях истински изненадана, че все още е обут с джинсите си. Предполагам, че не ги бе изритал от краката си, докато правихме любов преди малко. Мисълта ме накара да се изчервя, въпреки че не знаех защо.

Гледах го как извади кръгче от слама и го сложи на лявата ми ръка, където щеше да бъде венчалната ми халка.

— Не може да бъде — казах шокирана и се изправих. Но поглеждайки надолу осъзнах, че бе абсолютно същата слама.

— В онзи ден, в сърцето си, аз се венчах за теб. Просто трябваше да почакам малко. Макар да не бях сигурен, че ще се случи, тъй като не смеех да се надявам — той вплете пръсти в косата ми и се наведе, за да целуне нежно устните ми. — Ти си дяволски перфектна, Доли. Ще прекарам остатъка от живота си, доказвайки, че аз съм мъжът, който заслужаваш.