Алекса Райли
Девицата каубой (6)

Глава 6
Доли

Изскочих от пикапа и подръпнах надолу полата си, преди да затворя вратата. Бях обула чифт тъмносиви ботуши до глезените, които ме караха да се чувствам секси, затова се чувствах доста уверена, докато минавах по чакълестата алея към верандата на брат ми, преструвайки се, че дори не виждам Брандън. Щом той може да се държи сякаш между нас не се е случило нищо, то и аз можех да го направя.

Почувствах го до себе си, а очите му изгаряха тялото ми, докато се качвах по стъпалата. Но дори не го погледнах, а се насочих към брат си, който се изправи от люлеещия си стол и поклати глава. Беше очевидно, че той знае какво правя. Никога не съм крила особено, че желаех Брандън. Отчасти, защото обичах доста да говоря и отчасти, защото исках всички да са наясно, че е мой.

— Искаш ли бира, Доли? — попита Тай и аз го последвах в къщата.

Щом Брандън иска да се преструва, че между нас не се е случило нищо, то добре, и аз ще го направя и ще се справя много по-добре от него. Но в мига, в който пристъпих прага, го чух да изрича името ми.

— Доли — гласът му бе отчасти шокиран, отчасти раздразнен. Много добре, нека бъде раздразнен, аз бях раздразнена от месеци.

— О, здрасти, Брандън — казах през рамо, оглеждайки го толкова бързо, колкото можех.

Беше облечен в износени дънки и бяла тениска с V-образно деколте. Каубойската му шапка беше на стола до него, а рошавата му руса коса бе отметната назад. Шоколадовите му очи ме огледаха, оценявайки тоалета ми.

Реших да се придържам към семпъл тоалет, който обаче беше доста по-секси, отколкото се бях обличала пред други хора. Имах някои дрехи набутани в дъното на гардероба, които не бях слагала досега, и днешната вечеря ми се видя като идеалната възможност да ги покажа. Бях облякла черна блузка с доста изрязано деколте отпред и прихваната само с няколко каишки отзад. Кръстосаните ленти разкриваха всичко от раменете до горната част на дупето ми.

Гърдите ми решиха да се покажат, когато бях в девети клас, и оттогава мъжете не спираха да обръщат погледа си към тях. Тъй като работех във ферма с мъже по цял ден и около мен рядко се навъртаха жени, през повечето време ги държах обуздани в качествени сутиени или блузи с подплънки. Затова днес реших да позволя на момичетата да се забавляват и бях без сутиен. Блузата ми наистина вдигаше залозите с голия гръб и всичко останало. Дълбокото деколте и надипления материал около гърдите ми накараха погледа на Брандън да се задържи на тях малко по-дълго.

— Какво си облякла, по дяволите? — попита той през стиснати зъби.

Сърцето ми запърха, задето той се ядоса толкова много. Започвах да изкопчвам повече емоции от него. Видях как сви ръце в юмруци и прехапах устни, за да не позволя кикота да излезе от гърлото ми. Погледнах надолу към блузата си и миниатюрната дънкова пола, с които бях облечена, и свих рамене. Движението накара очите му отново да се стрелнат към гърдите ми, които се повдигнаха леко и го накараха да направи крачка напред.

— Просто реших да дойда на вечеря със семейството си. Чух, че някои от работниците ще присъстват. Ти ще идваш ли, татенце?

Хвърлих последните думи през рамо и се обърнах, за да вляза в къщата. Обикновено мъжете на Тай не ядяха всичките заедно, но Ем Джей каза, че тази вечер вечерята ще е голяма и ще присъстват доста хора. Това днес щеше да бъде като да държиш запалена клечка кибрит над кофа с бензин, но ми писна да чакам любовния ми живот да започне. Затова смятах да го притисна до предела.

Усетих топлината му зад себе си, докато вървяхме през къщата, насочвайки се към кухнята. По тихото му ръмжене можех да заключа, че не оценява особено избора ми на тоалет и това ме накара да се усмихна. Една точка за Доли.

Мери-Джейн беше в кухнята и аз започнах да й помагам, избягвайки погледа на Брандън, но го усещах на всяка крачка. Въпреки че всичко това бе заради него, не исках той да го знае. Ако ме иска, ще трябва да дойде за мен, тъй като няма да го преследвам повече.

— Ако Брандън не те убие заради този тоалет, то брат ти ще го направи — прошепна ми Ем Джей, докато носехме храната навън към дългата маса за пикник на двора.

— Тай може да го преживее — казах оглеждайки се нервно. Изгубих Брандън от поглед и не исках да ме чуе. — Бъдещият татко на бебетата ми, от друга страна, е неизвестна величина. — Той изглеждаше по-разярен отколкото очаквах, но може би последната ни вечер заедно го е изпратила зад ръба.

— Имам чувството, че очите му ще експлодират, докато те гледа. Надявам се, че знаеш какви ги вършиш, Доли — каза Ем Джей и ми намигна. Ако някой знае какво е ревнив мъж, то бе именно снаха ми. Измина доста време преди Тай дори да позволи на мъжете си да се доближават до къщата. Знаех, че и аз имам в себе си тази жилка. Просто никога не бях мислила, че Брандън ще изпитва толкова собственически чувства към мен, но изглежда бях грешала и нещо в ревността му правеше някои доста приятни неща с мен.

Полата ми се спускаше ниско около бедрата, показвайки част от корема ми, докато се протягах над масата и нареждах чиниите. Наложи ми се да се навеждам доста, за да стигна другия край и циците ми бяха навсякъде. Започнах да мисля, че блузата беше грешка, тъй като се обърнах и улових погледа на Брандън. Той стоеше в сенките на къщата. Бузите му бяха леко зачервени и изглеждаше така, сякаш му е трудно да диша, но иначе бе неподвижен като статуя, а погледът му не се откъсваше от мен нито за миг.

Скоро част от работниците се появиха и няколко дойдоха при мен, за да ме поздравят. Повечето познавах по име, тъй като работиха тук от години. Един от по-възрастните мъже се приближи с намерението да ме прегърне, но изведнъж Брандън се оказа пред мен, започвайки да задава въпроси за някакви семена, които смятал, че трябва да започнат да използват. Очевидно той щеше да се постарае никой мъж да не се доближава до мен.

След тази случка Брандън винаги беше на няколко сантиметра от мен. Проследяваше всяко мое движение, но нито веднъж не ме докосна. И всички останали сякаш знаеха, че трябва да стоят далеч от мен. Никой от мъжете дори не срещна погледа ми. Със същия успех Брандън можеше да опикае всичко в кръг около мен и не бях сигурна как се чувствам от всичко това. Част от мен обожаваше ревността му, но друга част ме караше да се ядосвам. Той не искаше да бъде с мен, но нямаше да позволи на някой друг да ме има, така ли? Не че исках да бъда с някой друг. Мисълта за друг мъж не караше нищо да трепва в мен. Истина бе, че дори сърцето ми се свиваше при самата мисъл за това.

Тай ми донесе бира и хвърли поглед към Брандън. Отпих и погледнах от единия към другия, без да разбирам какво се случва. Знаех, че между тях има нещо, и че то бе свързано с мен. Можех да го почувствам. Тъкмо щях да попитам, когато Ем Джей дойде и обяви, че ще сядаме да вечеряме.

Заех мястото си от другия край на масата, с намерението да остана за миг далеч от Брандън, но той ме хвана за лакътя и ме поведе в обратната посока, далеч от работниците и до Ем Джей и Тай.

— Сядай — каза, а гласът му бе някак остър. Все едно ако не го направех, ще има последствия.

— Мисля, че ме бъркаш с коня си — заявих, отскубвайки ръка от неговата и поглеждайки го лошо. Отидох в другия край на масата, но той веднага ме последва, без да ми дава никакво пространство.

Беше грешка да го предизвиквам така. Изражението му бе разярено. Почти можех да усетя гнева, който се изливаше от него, когато пристъпи по-близо до мен. Реших да пробвам друга тактика.

Снижавайки глас, аз се наведох към него, така че като проговоря да ме чуе само той.

— С това поведение, което демонстрираш тази вечер, бих казала, че или си много гладен, или много разгонен.

Той се наведе толкова близо, че носовете ни бяха на милиметър един от друг, и знаех, че всички ни гледат. Дъхът му помилва устните ми и Господ да е на помощ на мен и на хормоните ми, защото ми идеше да го сграбча. Планът ми определено не действаше. Брандън бе много по-напрегнат отколкото мислих, че ще бъде. Спокойната му фасада се бе изпарила и пред мен сега бе истинското му лице.

— О, и двете, малко агънце. Веднага щом се нахраниш, ще получиш това, за което се молиш.

Той сграбчи лакътя ми и ме замъкна отново на чело на масата, нареждайки ми да седна. Този път изпълних заповедта му, усещайки туптене между бедрата от думите му.

Мамка му, дали наистина мислеше това, което каза? Стомахът ми се сви на топка и не знаех дали щях да съм способна да преглътна и залък. Изведнъж ми се прииска цялата вечеря да свърши колкото се може по-скоро, за да разбера какво имаше предвид. Никога не бях си и помисляла, че ако той започне да ме командори по този безпардонен начин, ще ме възбуди толкова много. Би трябвало да съм ядосана и да му кажа, че ако се пробва ще забия ботуша си в задника му, но вместо това всичко, което изпитвах, бе силна нужда. Толкова силна и обсебваща, че нямах никаква идея какво да правя с нея, затова просто седях на мястото си, опитвайки се да възвърна контрола си.

Всички заеха местата си и започнаха да подават купи с храна през масата, точно като едно голямо семейство. Когато нещо стигнеше до мен, Брандън го взимаше и ми сервираше. Преди да успея да кажа нещо, чинията ми беше пълна с връх, а всички се хранеха настървено.

Усетих мазолестата топла ръка на Брандън да се плъзва по външната страна на бедрото ми, когато се наведе, за да прошепне в ухото ми.

— Изяж си вечерята, агънце. Ще имаш нужда от сили.

Коленете ми се разтрепериха и дъхът ми секна, като хвърлих бърз поглед към Ем Джей и Тай, за да проверя дали не са чули нещо. Тя беше в скута му и двамата се хранеха един друг, без да обръщат внимание на това, което се случваше около тях.

Брандън се облегна назад и започна да се храни, но ръката му се задържа на бедрото ми. Взех вилицата и тъкмо бях набола един картоф, когато ръката му започна да се плъзга под полата ми. Вдигнах рязко поглед, без да помръдвам нито мускул, докато дланта му обхвана вътрешната страна на бедрото ми и ме стисна леко, дръпвайки крака ми към себе си, за да разтвори бедрата ми.

Погледнах към него, за да го видя как разговаря с един от мъжете, сякаш земята току-що не бе спряла да се върти, и сякаш ръката му не разтваряше бедрата ми за него. Той изглеждаше напълно спокоен, докато се хранеше с една ръка и говореше с работника на Тай за това, че този месец зимата ще бъде доста сурова.

Дали това бе наказанието ми, задето го изкушавах с тоалета си? И защо мисълта, че ме наказва, задето се държах като разглезено дете, ме накара да го пожелая още по-силно? Поех си дълбоко дъх, опитах да спра ума си да се блъска над всичките въпроси и започнах да се храня, преструвайки се, че под масата не се случва нищо. Абсолютно нищо. Нищо освен това, че тялото ми буквално се тресеше под допира му.

Той спря да движи ръката си и аз разтворих още повече бедра, навеждайки брадичка, за да скрия изчервеното си лице. Не мога да повярвам, че правех това. Той изчака за миг, преди да ме погледне и да кимне към храната ми.

— Яж — каза той и се върна към разговора си.

Вдигнах вилицата към устните си, започвайки отново да се храня и той погали бедрото ми одобрително. Продължих да се храня, а той плъзна ръка малко по-нагоре. Вдигнах чашата си, за да отпия от бирата, а пръстите му се промъкнаха дори по-нагоре.

Едва потиснах вика си, когато двата му пръста докоснаха голата ми женственост, а той замръзна. Не мисля, че беше очаквал да съм без бикини, и донякъде ми хареса, че успях да го шокирам. Той стрелна погледа си към мен и с цялата наглост, която успях да измъкна, аз му намигнах, чувствайки се така, сякаш бях завоювала малка победа.

— Да не би нещо да й има на храната ти? — попитах достатъчно тихо, че само той да може да ме чуе.

— Абсолютно нищо, малко агънце. Едва сега започвам.

С тези свои думи, той разтвори с пръсти влажните ми гънки и започна да търка клитора ми. Наложи се да прехапя устни, за да не простена, когато плъзна два от пръстите си по влажната ми женственост. Нямаше никакъв начин да скрия колко бях възбудена и дори почти почувствах срам от това колко съм мокра. Дори не знаех, че мога да стана толкова влажна, но дори бедрата ми бяха мокри от възбудата ми към него.

Да бъда толкова близо до него, да мога да усетя аромата му ме накара да искам да се покатеря в скута му и да се отъркам в него. Вместо това посегнах надолу и покрих ръката му със своята. Не исках да спира да ме докосва. Никога не исках да спира.

Той ме милваше бавно, докато се хранеше, и аз се опитах да последвам примера му. Да се преструвам, че нищо не се случва. Това бе просто докосване и все пак усещането бе така перфектно, че се бях насочила стремглаво към оргазъм. Още от сега можех да кажа, че ще бъде по-голям и по-мощен от всеки оргазъм, до който съм се докарвала сама, и не бях сигурна, че ще успея да го прикрия, нито че ще успея да запазя мълчание, докато свършвам.

И сякаш Брандън знаеше точно какво си мисля, защото спря движенията си, преди да погали женствеността ми за последен път и да отдръпне ръката си.

Прииска ми се да изръмжа раздразнено, но да свърша с него за пръв път не бе нещо, което исках да направя пред публика. Погледнах към него и видях как дискретно вдига пръсти към устата си, за да ги оближе, преди да отпие глътка от бирата си. Той погледна към мен и видях как адамовата му ябълка подскочи, докато отпиваше. Облизах устни, мислейки си как искам да го вкуся там и навсякъде по тялото му, преди да вдигна очи към неговите. Тя бяха станали тъмни и искряха от глад. В тях се долавяше желание, което той повече не можеше да скрие.

Не така си представях, че ще протече тази вечер. Мислех, че ще дойда, ще го изкушавам, но в крайна сметка няма да постигна нищо както винаги. Но нещо се бе променило… сякаш Брандън повече не се бореше с нуждата, която знаех, че се крие вътре в него. Но трябваше ли да му позволя да ме вземе толкова лесно? След едно докосване на женствеността ми да му позволя да ме има? Нуждаех се от него повече отколкото се нуждаех от следващия си дъх, но не бях лесна, нито пък нечия играчка. Чувствата, които изпитвах към него, бяха за цял живот и нямаше да му позволя да принизи любовта и желанието ми до само една кратка нощ. За мен това бе всичко. Не бях момиче за едно бързо чукане. Ако не внимавах, той можеше да разбие сърцето ми на милион парченца.

Може да изглеждах силна, но не знаех дали щях да се възстановя, ако имах Брандън само за няколко прекрасни дни, след които той да си тръгне от мен. Ако го направеше, щеше да ме съсипе. За нула време успях да се разяря истински и реших, че повече не мога да остана тук. Взех почти празната си чиния и се изправих. За мен това не бе игра. Може би, когато дойдох тук, наистина играех, но очевидно отхапах по-голяма хапка, отколкото можех да сдъвча.

— Благодаря за страхотната вечеря, но сутринта трябва да ставам рано — казах на хората около масата.

Брандън също се изправи до мен, вдигайки чинията си. След това взе моята и сложи върху неговата.

— Вечерята беше прекрасна, Ем Джей. Благодаря ти.

Всички ни пожелаха довиждане, а Брандън хвана лакътя ми и ме поведе към къщата. Не исках да правя сцена, затова му го позволих, но когато влязохме в кухнята се откъснах от хватката му. Той сложи бавно чиниите в мивката, а аз отстъпих настрани от него. Раменете му бяха стегнати, а мускулите на шията му изпъкваха. Точно това местенце исках да вкуся най-много. Исках да го захапя там докато ме обладава.

Поклатих глава, за да прогоня тази мисъл, и направих още една крачка назад, когато той се обърна и ме погледна с потъмнелия си поглед.

— Е, ще се видим друг път — казах, опитвайки се да се държа така, сякаш не бях изплашена и възбудена от това, което може да ми направи. Опитвах се да бъда хладнокръвна.

— Доли — начинът, по който изрече името ми, бе предупредителен. — Няма да ходиш никъде, освен с мен.

Думите му ме вбесиха и усетих как отново започвах да се разярявам.

— Какво те кара да мислиш, че искам да дойда с теб? Още откакто станах на шестнадесет се влачех след теб като бездомно кутре. Сега реши, че искаш хапка от котенцето ми, и смяташ, че ще ти го позволя просто така? Знаеш ли, винаги съм си мислила, че имаш голям член, но трябва да имаш топки с размерите на Тексас, ако вярваш, че съм толкова отчаяна за вниманието ти. Просто ми писна да обирам огризките, които ми подхвърляш.

Той се озова до мен преди да успея да си поема дъх и ме метна на рамото си, насочвайки се към входната врата. Изкрещях и започнах да го удрям по гърба, но той продължи да върви, пресичайки двора. Когато спря, чух вратата на пикапа му да се отваря и той ме бутна вътре, преди да затръшне вратата. Понечих да хвана дръжката, но той извади ключовете си и натисна бутона, заключвайки колата. Гледах го как се отдалечава и блъсках по стъклото, крещейки зад гърба му. След секунди го видях да изчезва в тъмнината и се оказах сама.

— Мамка му, какво стана току-що? — попитах себе си на глас и издухах една червена къдрица, която бе паднала пред лицето ми.