Алекса Райли
Девицата каубой (5)

Глава 5
Брандън

— Колко дълго ще останеш? — попита Тай, отпивайки от бирата си.

— Вече се опитваш да ме разкараш? — облегнах се назад на стола си, протягайки краката си напред.

— Мамка му, не. Опитвам се да измисля начин да те накарам да останеш тук.

— Вече си имаш управител на фермата — напомних му, отпивайки от чашата си, докато се наслаждавах на студеното докосване на бирата, след дълъг уморителен ден на работа. Не работех за Тай, но докато бях тук смятах да помагам. Просто не можех да стоя и да не върша нищо. Вариантите ми бяха или този, или да крача из стаята си, мислейки за Доли. Беше по-лесно да се изтощя до крайност и да се строполя на леглото, заспивайки на мига, вместо през целия ден да мисля за всички начини, по които се издъних с нея. Или за това как да оправя нещата. Не можех да продължавам така.

— Винаги мога да използвам още един чифт ръце, а поне за твоите знам, че са добри — каза той и знаех, че е прав.

Винаги имаше място за още един работник, но не бях тук за това. Още не бях сигурен какво ще работя, но имах спестявания от десет години и работата не ме тревожеше. Точно сега имах нещо много по-важно, с което да се справя и това бе причината по начало да дойда при Тай. Тъй като скоро след като напуснах дома на Доли, напуснах работата си. Това и факта, че той ми предложи едно от бунгалата си в мига, в който научи, че съм напуснал фермата на Джонсън и смятам да остана в хотела в града. Нямаше да е толкова зле, ако Джун не бе научила, че ще отседна там. Когато напуснах фермата на Джонсън мислех, че повече няма да трябва да се занимавам с нея, но изглежда съм грешал.

— Да не би да имаш друга работа на ум? — Тай се облегна на стола си и двамата знаехме, че не говори за работа. Той ми хвърли твърд поглед. — Не съм сигурен, че съм склонен да те оставя да се метнеш на сестра ми.

— Да се метна? — изръмжах аз. Никак не ми допадна начина, по който се изрази. Мамка му, въобще не ми допадна.

Той сви рамене, без да го е грижа, че ме е ядосал.

— Така му казвам аз. Много мъже се опитват да привлекат вниманието й, но всички се провалят.

Сега Тай получи пълното ми внимание. Аз се поизправих.

— Мамка му, кой се е опитвал да привлече вниманието й?

Скочих на крака преди да успея да се замисля какво правя. Никога не бях чувал нито дума за това Доли да се среща с някой и не бях сигурен какво ще направя, ако го чуех. Нещо такова вероятно ще ме убие, в което нямаше никакъв смисъл, тъй като си казвах от години, че не съм достатъчно добър за нея, и че тя трябва да намери някой, който е достоен за нея. Но ето ме, напълно полудял само при мисълта, че някой се е опитал да излезе на среща с нея.

— Мамка му, взимам си думите назад. Мятай й се. Имам чувството, че тя няма просто да падне в скута ти. Или поне, вече не. Това ще е доста забавно за гледане.

Спрях да крача на верандата и го погледнах. И тогава осъзнаването се стовари върху мен, като тон тухли.

— Да, вече започваш да схващаш — каза той, отпивайки още една глътка от бирата си.

Сринах се отново на стола си. Исках тя да получи света, но аз бях този, който я държеше далеч от него.

— Аз съм копеле — промърморих, повече на себе си, отколкото на него.

Тай въздъхна дълбоко.

— През тези години тя беше прекалено млада, затова не бъди толкова суров към себе си. От доста време двамата танцувате един около друг, но ти изчака. В моята книга това определено не те прави копеле. Бих казал, че това те запази жив, защото щях да те заровя два метра под земята, ако беше решил да й се метнеш по-рано. Но тя вече не е тийнейджър.

Не, не е. Но едвам.

— Тя е прекалено добра за мен.

— Така е — съгласи се Тай.

— Но никой няма да се отнася с нея по-добре от мен. Ще прекарам целия си живот, доказвайки й го, ако ми позволи — казах му аз. Защото щях да го направя. Бях го обещал на себе си, още когато отидох при Кеш, за да си подам оставката от фермата на Джонсън. Не можех да остана там нито миг повече, минавайки между капките. Положението там бавно ме прояждаше отвътре. Имах чувството, че не мога да дишам, и в мига, в който стъпих на земята на Тай, сякаш дробовете ми се изпълниха отново с въздух. Бях близо до Доли и можех да го почувствам с цялото си тяло. Освен това, знаех, че съм на път да я получа.

— И аз мисля, че ще го направиш. Проклятие, аз правя същото всеки ден. Никога няма да съм достатъчно добър за Ем Джей, но, мамка му, няма никакъв шанс да позволя на сладкото й задниче да се отдалечи от мен. И гледам да съм адски сигурен, че никога няма да има причина да иска да си тръгне.

— Готов съм да направя това и още много — заклех се аз.

Звука от пикап се чу откъм алеята и двамата се обърнахме, за да погледнем в тази посока.

— Изглежда, че ще имаш възможност да започнеш по-рано, отколкото късно. Освен това мисля, че ще ми трябва още една бира, за да се насладя на това.