Алекса Райли
Девицата булка (9)

Глава 9
Клеър

Погледнах се в огледалото и не можех да повярвам колко добре ми пасва перленобялата рокля. Може би трябваше да я стесня само леко около бедрата, за да е идеална, стигайки до коленете ми. Роклята бе тясна около талията и се разкрояваше надолу. Горната част прилепваше плътно към тялото ми, създавайки илюзията, че имам щедро деколте, благодарение на бялата дантела, която покриваше горната част на гърдите ми и целия ми гръб, оставяйки единствено ръцете ми голи.

Денят, след като попълнихме документите за брака си, имах малко свободно време. Вече бях изчистила цялата къща, затова, след като приготвих лазанята за вечеря и я пъхнах да се пече във фурната, реших да се поразходя наоколо и се озовах на тавана.

Цялата стая бе пълна с кутии. Вещите, които са принадлежали на родителите на Кеш, бяха пъхнати в кутии и складирани тук горе. Сега разбирах защо къщата изглежда така гола. Той бе прибрал доста неща. Открих кутия с надпис „Сватба“ и просто не успях да се сдържа. Отворих я и вътре намерих семпла бяла булчинска рокля и сватбен албум.

Още от първата снимка разбрах, че това са родителите на Кеш. Той приличаше много на баща си. Приликата беше наистина удивителна. Родителите му изглеждаха много влюбени. На всяка снимка баща му гледаше майка му така, сякаш бе създала луната. Беше наистина красиво и ме накара да се зачудя дали щяха да ме харесат. Знаех колко много щеше да значи това за Кеш. Беше лесно да се види колко много са значили за него. Виждах го в начина, по който говореше за тях и за фермата.

Кеш ме намери там. В погледа му пламна нещо, когато ме видя на пода с албума разтворен в скута ми. И тогава разбрах. Всичко бе тук горе, защото му бе трудно да гледа тези неща. Всичко това бе причината за самотата, която изпитваше той. И това, че ми каза, че иска да нося роклята, самият факт, че искаше да сваля нещо от тавана, значеше много. Значеше, че вече е успял да преживее тази огромна загуба. Че продължава напред. С мен. И двамата бяхме изгубили семейството си, но бяхме готови заедно да сложим началото на собствено семейство. Миналото бе много по-лесно за понасяне, щом бяхме заедно.

Не знаех дали той осъзнаваше колко много значи това, което ми бе казал. Знаех, че вече ми бе дал пръстена, но това бе някак различно. Беше по-интимно. Караше ме да се чувствам така, сякаш принадлежа тук и че съм Маккалистър не само по име.

Прокарах ръка през косата си за хиляден път. Къдриците ми днес не се поддаваха на никакво укротяване. Сякаш имаха собствено мнение. Обикновено я връзвах на кок, но преди да излезе, Кеш ме помоли да я оставя пусната.

Опитах да възразя, но се озовах по гръб на леглото с лицето му между бедрата ми. Това беше нещо, което напоследък той обичаше да прави. Накара ме да свърша два пъти, преди да се предам и да развея белият флаг. Не че това го накара да спре. Когато по-късно излязох от банята, всичките ми фиби бяха изчезнали. Той сякаш имаше фетиш към буйните ми къдрици и ме караше аз също да ги харесвам все повече и повече, с всеки изминал ден. Той винаги си играеше с тях или сгушваше лицето си в тях, докато спяхме. Обвиваше пръста си с тях и след това ги пускаше, удивен от формата им.

Усмихнах се на спомена. Беше трудно да повярвам, че срещнах този мъж едва преди четири дни. За тези четири дни животът ми се бе променил толкова много. Той ме караше да изпитвам неща, за които дори не бях подозирала, че е възможно. Дори не осъзнавах, че в мен има части, които копнеят да бъдат запълнени.

Взех чантичката си, обух белите си пантофки и се насочих навън, през спалнята към входната врата. Кеш бе казал, че ще отиде до фермата на Джонсън, за да говорят за нещо. Нямаше повече строшени огради и Сами бе отново в безопасност у дома. Но снощи някой бе влязъл в обора и бе пуснал шест коня. Мъжете търсеха злосторника, а Кеш се опитваше да остане спокоен.

Отключвайки вратата, я отворих и изписках тихо, когато се озовах очи в очи с мъж, който не познавах. Той бе вдигнал ръка, сякаш се канеше да почука.

— Съжалявам, г-жо. Не исках да ви стряскам — каза той, сваляйки шапката си „Стетсън“, за да разкрие късата си руса коса.

— Аз се извинявам. Просто не очаквах да има някой отвън, когато отворих вратата.

Той се усмихна, а тъмните му очи се плъзнаха надолу по тялото ми без да бърза. Това ме накара да настръхна.

— Аз съм Били Бъкман, управителят на фермата Джонсън. — Той протегна свободната си ръка към мен.

— Клеър Маккалистър — отвърнах, приемайки ръката му. Когато опитах да се отдръпна, той ме стисна леко, сякаш нямаше намерение да ме пусне, но все пак го направи след миг.

— Не още. — Той се усмихна, сякаш изричаше обикновена малка шега и ме накара да присвия очи към него.

— Предлагам да направите крачка назад, г-н Бъкман. Съпругът ми не харесва в дома ни да влизат чужди хора, когато го няма.

— Не знаех, че двамата вече сте се оженили — каза той, игнорирайки думите ми.

Минах покрай него и затворих вратата след себе си, карайки го да отстъпи назад. После пристъпих настрани, опитвайки се да поставя по-голяма дистанция помежду ни.

— Точно сега, Кеш е във фермата на Джонсън. Не би ли трябвало и вие да сте там?

— Той винаги ли ти казва всичко за работите си?

Начинът, по който каза работите си, накара сърцето ми да забие учестено. Тонът му също не бе от най-успокоителния. Той не откъсваше поглед от мен и аз хвърлих бърз поглед към пътя, извиващ се нагоре по хълма. Кеш трябваше да се върне всеки миг. Каза, че няма да се бави и че много скоро ще тръгнем за града.

Ботушите на мъжа изтропаха по верандата, когато направи крачка към мен.

— Нищо чудно, че Джун бе така ядосана, задето си я изместила. Ти си хубава малка женичка. Не съм сигурен какво въобще ще прави Кеш с теб. Въобще не смятам, че си способна да издържиш една здрава езда.

Свих се от думите му, защото много добре знаех, че не говори за езда на кон. А и предположенията му бяха прекалено близко до истината.

Той се пресегна и хвана една от къдриците ми.

— Но Джонсън не са си у дома. Отидоха на пазар за добитък. Само Джун е там. Колко дълго той е там, сам с нея?

Тялото ми замръзна при думите му, Кеш го нямаше вече час. Обърнах се, за да отблъсна ръката му от косата си и да му кажа да си върви, но преди да успея, той изчезна. Силен шум се чу, когато тялото на Били бе откъснато от мен и се блъсна в къщата. Ръката на Кеш се обви около гърлото му и лицето на Били започна да почервенява.

Кеш го бе вдигнал почти на половин метър от земята. Не бях забелязала колко е нисък мъжа, но сега, когато Кеш бе застанал до него, беше очевидно.

— Мислиш, че можеш да идваш в дома ми и да докосваш жена ми? — Лицето на Кеш бе толкова близо до това на Били, че трябваше да пристъпя леко настрани, за да го видя. Сега лицето на Били добиваше лилав оттенък и не мисля, че Кеш наистина очакваше отговор на въпроса си. Беше очевидно, че мъжът нямаше как да обели и дума, имайки предвид как го стискаше Кеш.

— Няма да я гледаш, няма да я докосваш. Мамка му, дори няма да знаеш, че съществува. — Кеш бе толкова разярен, че можех да видя как гнева пулсира във вените му. Той продължи да души Били, а всичко, което можех да направя аз, бе да стоя и да гледам. Всичко бе станало толкова бързо. Дори не знаех от къде се взе Кеш. Сякаш бе разбрал, че някой мъж ме е докоснал и пуф, просто се материализира пред нас. И към момента, подобно нещо нямаше да ме изненада.

— Мамка му! — чух някой да крещи и откъснах поглед от сцената пред себе си.

Видях Ърл и трима от мъжете на Кеш да тичат към верандата. Те се хвърлиха върху Кеш, опитвайки да го откопчат от другия мъж. И четиримата едва успяха да го накарат да пусне Били. Когато Кеш го стори, мъжът се плъзна надолу, сгромолясвайки се на верандата. Ръцете му се вдигнаха към гърлото му и той започна да кашля и да се дави. Погледнах към Кеш, който сега бе удържан от мъжете, но изглежда не бе готов да се успокои. Той се дърпаше и бе очевидно, че иска да се нахвърли отново към мъжа.

— Мамка му, той я докосна — излая той и в мига, в който се откопчи от мъжете, които го държаха, аз скочих пред него. Той се закова на място и едва не ме прегази, но аз се хвърлих в ръцете му и се обвих около него. Нямаше как да продължи към Били, след като се бях впила в него. Ако не успеех да го спра, започнах да осъзнавам, че може да убие мъжа.

Ръцете му се насочиха към задника ми, сграбчвайки ме с лекота. Отдръпнах се и обгърнах лицето му с ръце.

— Ще се ожениш ли днес за мен, или смяташ да отидеш в затвора? — попитах, навеждайки се толкова близо до него, че устните ни едва се докоснаха, и можех да видя как се отпуска.

— Ще се оженя за теб.

— Мислиш ли, че ни трябва практика с частта с целувката по време на церемонията? — пошегувах се, потърквайки устни в неговите.

Той ме целуна. Твърдо и настоятелно, почти изсмуквайки дъха от дробовете ми. Можех да почувствам всичко, което той изпитваше преди миг. Целият адреналин още туптеше в тялото му, но този път го изливаше върху мен. Прекалено скоро за вкуса ми той се отдръпна, прекъсвайки целувката.

— Разкарайте го от земята ми — каза Кеш, без да откъсва поглед от моя, като ме вдигна и ме понесе към къщата.

— Ще се обадя на шерифа. Той ще научи за това.

— Като го направиш, ще му напомниш ли, че все още ми дължи сто долара от последната покер вечер? — чух да пита Ърл, докато Кеш изрита вратата зад нас, затваряйки я преди да ме пусне да стъпя на пода.

Погледът му се плъзна по мен и можех да усетя как последните частици от напрежението изтичат от тялото му.

— Проклятие, изглеждаш перфектно. — Гласът му бе дрезгав и отстъпи крачка назад от мен. Аз на мига пристъпих към него и той вдигна ръка.

— Едва се сдържам, скъпа. Трябва да те отведа в съда, и ако точно сега ме докоснеш, имайки предвид как се чувствам, ще се прекърша и ще те взема още тук и сега, на пода.

— Има нещо повече от това, което се случи току-що навън, нали? — попитах, посочвайки към входната врата.

— Да. Вече бях бесен преди да видя как Били посяга към теб и те докосва. След това просто чашата преля.

— Какво се е случило?

— Нищо. Едно голямо шибано нищо.

Аз само го изгледах. Кеш прокара ръка по лицето си, преди да зарови пръсти в тъмната си коса.

— Отидох във фермата на Джонсън, но те не си бяха у дома.

— Но Джун беше.

— Но Джун беше — призна той, а аз се почувствах несигурна. Не ми харесваше как звучи това.

— Седнах и чаках известно време, докато Джун не спираше да приказва. Скъпа, знаеш как се чувствам щом чуя гласа й — каза той измъчено, карайки ме да извъртя очи. — Тя ми предложи нещо за пиене. Казах й, че не искам, и че ако родителите й не се върнат до пет минути си тръгвам. И тогава, мамка му, тя полудя. Опита се да ми се нахвърли. Успях да се дръпна и тя падна на пода. Силно. И след това започна да плаче. — Той ме погледна за няколко дълги секунди и просто можех да видя, че има още нещо, което не желае да ми каже.

— Какво, Кеш? Просто го кажи.

— Прескочих я и просто си тръгнах.

— Добре.

— Добре? — повтори той думите ми. — И не си ядосана? Помислих, че ще се ядосаш, задето просто я зарязах. Последния път, когато тя се разрева, ти ми каза да се държа добре. Помислих…

— Затова ли беше така ядосан?

— Мамка му, това е голяма част от причината. — Той си пое дълбоко дъх. — Всичко, за което можех да мисля, е как ще полудея, ако някой мъж стои и тридесет минути ти говори как трябва да се омъжиш за него, и в следващия момент заобиколих къщата и на шибаната ми веранда имаше проклет мъж, който, мамка му, те докосваше. — Той изкрещя последните думи.

Аз поклатих глава, пристъпих към него, слагайки ръце на гърдите му и просто му се усмихнах.

— Как може да се усмихваш? Все още искам да изляза навън и да строша кокалите на онзи тъпанар.

— Усмихвам се, защото си толкова ревнив. Изпитваш ревност дори и вместо мен. — Започнах да се смея, защото само фактът, че го изричам на глас, го правеше още по-забавно.

Той поклати глава.

— Трябва да се венчаем. Мисля, че това ще е от полза.

Не бях сигурна кого се опитва да убеди. Мен или себе си.

— Разбира се, че трябва — подкачих го аз.

— Може би ако се разкарваш наоколо със закръглено малко коремче, това също ще е от полза — добави той.

— Може ли да караме едно по едно? Първо сватбата — напомних му аз.

— Сключваме брак и смятам много сериозно да се фокусирам върху тази задача.

— Обещания, обещания — пошегувах се аз.

Той се наведе надолу и ме целуна леко по устните.

— Това ще е най-бързата сватба, която този град е виждал.