Алекса Райли
Девицата булка (8)

Глава 8
Кеш

Неохотно оставих Клеър в къщата, когато тя реши да „подреди кухнята“, докато аз трябваше да изляза и да се заема с работа. Проведох няколко телефонни разговора, докато наблюдавах как Клеър се върти из кухнята, подреждайки всичко, което бе купила днес от магазина. Господи, можех да стоя и да гледам по цял ден как малкото й тяло се движи из къщата. Но трябваше да тръгвам. Нямаше как да я гледам и да не я пожелая, затова излязох, заключвайки вратата след себе си.

Яхнах коня си и се насочих към западната част на фермата, за да проверя дали момчетата имат нужда от помощ. Те жигосваха част от добитъка и исках да се уверя, че всичко е наред. Щом пристигнах, зърнах Ърл и се насочих към него.

— Някаква следа от Сами?

— Все още не. Мислиш ли, че е във фермата на Джонсън? — попита Ърл.

— Да. Говорих с новия им управител и той каза, че ще се оглежда. — Поех дълбоко дъх и поклатих глава, поглеждайки към обширните зелени поля. — Не му вярвам. Старият Джонсън е наел някакъв съмнителен тип и не смятам, че той мисли доброто на шефа си. Започвам да мисля, че е малко подозрително оградите да бъдат съборени в същото време, в което Сами изчезна.

— Боя се, че може да си прав. Ще оставя няколко от момчетата нощна смяна, за да оглеждат какво се случва. Да видим дали може да открием кой прави всичко това.

Погледнах към Ърл и кимнах. Беше неприятно, че се стигна до там. Ръководех фермата от доста години и досега никога не се бе случвало нещо такова. Вместо да си блъскам главата над това слязох, за да помогна на момчетата. Знаех, че колкото по-бързо свършим, толкова по-скоро ще можем да се насочим към вечерните си задължения. А след това по-скоро щях да взема жена ми в обятията си.

Тръгнахме към голямата къща и както обикновено се измих заедно с момчетата. Този път обаче на лицето ми се мъдреше огромна усмивка и сърцето ми препускаше от вълнение. Никога преди не бях изпитвал нещо подобно. Никога не е имало нещо, което да чакам с такова нетърпение. Получавах удовлетворените от работата, която вършехме, и от това, че се грижехме за земята, но да има някой, който да те очаква у дома в края на деня, придаваше смисъл на всичко.

— Нещо определено ухае добре. Радвам се, че доведе г-жа Маккалистър тук, шефе. Наистина вече не можех да понасям готвенето на Ърл.

Засмяхме се, когато един от най-едрите мъже във фермата, с прякор Малчо, се затича подминавайки ни, за да нахълта в къщата. Отделих специални грижи да почистя добре ръцете и ноктите си, за да изглеждам добре за Клеър. Никога преди не бях изпитвал нужда да го правя — да се старая да изглеждам добре за някой. Но усетих, че ми се иска да я впечатля. Исках щом ме погледне да вижда всичко, което желае. Исках щом вляза в стаята всички други да изчезват и да има очи само за мен. Защото точно това изпитвах аз към нея. За това кратко време, тя се бе превърнала в центъра на света ми и исках за нея аз да бъда същото.

— Брандън е в плевнята с Пухи. Мисля, че ще започне да ражда всеки момент — каза Ърл, заставайки до мен, за да се измие за вечеря. — Ще изпратя едно от момчетата да му занесе чиния с храна.

Аз само изсумтях в съгласие, мислейки, че така е най-добре. Наистина не го исках около Клеър точно сега. Не знаех от къде се бе зародила тази ревност в мен, но бе тук и крещеше оглушително. Опитах се да я прогоня, казвайки си, че той е част от фермата, но и тя вече е, затова трябваше да й се доверя и да загърбя ревността. Но дори от това да зависеше животът ми, точно сега не можех да направя това, което искаше от мен умът ми. Когато бе замесена Клеър, неандерталецът в мен вземаше превес над разума, и по някаква причина не ми пукаше, и нямаше да се съпротивлявам.

Когато приключих, почти изтичах в къщата, искайки да стигна до нея колкото се може по-скоро. Когато влязох, масата вече бе сложена, отрупана с чинии и храна, сервирана като за семейна вечеря, в големи купи, от които всеки да си сипва. Поех дъх и устата ми се изпълни със слюнка при мириса на печено телешко. Беше приготвила достатъчно да нахрани армия заедно с всички възможни гарнитури. Дори и домашни бисквити. Погледнах в кухнята и я видях да поставя шоколадова торта на плота. Насочих се направо към нея.

Щом се добрах до нея, дори не спрях, а я вдигнах на ръце и я понесох към килера. Там я притиснах нежно към рафтовете и усетих как краката й се обвиха около мен, за да намери опора.

— Кеш — прошепна тя, смеейки се тихо. — Какво правиш?

— Просто исках да благодаря на жена си за страхотната вечеря, която е приготвила.

Плених устните й със своите и ги облизах нежно, усещайки как ги разтваря за мен. Усетих лек вкус на шоколад и простенах. Толкова сладък и хубав вкус. Всичко, което исках, бе да я целувам до безкрай.

Пръстите й се вкопчиха в късата коса на тила ми, притискайки ме по-близо до нея. Все едно не можеше да се доближи достатъчно до мен. Тя стегна краката си около кръста ми и твърдият ми член се притисна силно в нея, докато целувката се превръщаше в нещо повече, отколкото бях възнамерявал. Е, кого залъгвах? Винаги исках повече от целувка, щом Клеър бе замесена.

Краткият миг се превърна в нещо много повече от първоначалния замисъл, та скоро се бяхме вкопчили един в друг, притискайки неистово телата си. Устните ми имаха нужда от още, затова се насочих към шията й и близнах кожата й, копнеейки да се насладя на вкуса й.

— Дори не си опитал храната, а ми благодариш по този начин. Какво ще се случи след като я опиташ?

Думите на Клеър бяха задъхани, докато езикът ми се плъзгаше надолу.

— Мисля, че и двамата знаем какво ще стане след първата хапка.

Тя простена и се отърка в мен, подлудявайки и двама ни.

— Кеш — прошепна тя и това ме накара да се отдръпна леко.

Да я чуя да изрича името ми така интимно, изпълнена със сексуално желание, което не исках да рискувам някой друг да чуе.

Откъснах устни от шията й и я погледнах в очите, виждайки точно колко ме желае.

— Искаш ли още, скъпа?

Клеър облиза устни и кимна бързо и без колебание.

— Тази нощ. Ще бъдеш в леглото ми. Няма да те направя истински своя, докато не се венчаем. Но те искам тази нощ в леглото си.

Тя отново кимна, поемайки си дълбоко и накъсано дъх.

— Искам да ми покажеш това, което е мое. Искам да те вкуся. Няма да ми откажеш, нали?

Не беше въпрос, но тя затвори очи и кимна, сякаш дори мисълта бе повече, отколкото може да понесе.

Пуснах я надолу, позволявайки на члена си да се отърка в нея. Исках да докосна всяко местенце по голото й тяло, но точно сега не бе подходящ момент. След секунда и двамата се усмихнахме един на друг. Забързаното напрежение бе изчезнало и сега между нас лежеше една леко удовлетворена нужда. След като тя пооправи дрехите си, а аз нагласих ерекцията в дънките си, хванах ръката й и я измъкнах от килера, отвеждайки я в трапезарията, където останалите вече вечеряха.

Настаних я в скута си, начело на масата и сервирах две чинии от вкусната й храна.

— Хапни, скъпа — прошепнах в ухото й. Тя бе толкова дребничка. Можеше да си позволи да качи няколко килограма и щях да се постарая това да се случи.

Всички мъже разговаряха и се смееха, наслаждавайки се на домашно приготвената храна. Това стопляше сърцето ми и караше това място да се чувства цяло. Притискайки Клеър по-близо до мен, аз се усмихнах, докато се хранех. Всички мъже се възхищаваха на готвенето й. Бях изпълнен с гордост и ревност, но се постарах поне този път гордостта да надделее. Откакто се помнех, тя бе най-доброто, което се е случвало на това място, затова щях да се фокусирам върху положителното, вместо да се държа като задник.

Неочаквано Брандън нахълта в трапезарията и аз обвих по-здраво ръка около Клеър.

— Извинявай за прекъсването, шефе, но мисля, че малкото на Пухи се е обърнало. Май ще имам нужда от помощта ти.

Брандън дори не погледна Клеър. Това помогна раздразнението ми към него да намалее леко. Той беше добър работник и харесвах да го имам наоколо. Просто щеше да отнеме време да мога да понасям него, Клеър и ревността си, докато всичките са в една стая.

— Ще се погрижа за това. — Погледнах към Клеър, мислейки си, че това може да е нещо, което би искала да види. — Искаш ли да дойдеш и да гледаш, скъпа?

— Да. Помагала съм няколко пъти с животните. Ще видя с какво мога да съм полезна.

Изправих се и хванах ръката на Клеър, дърпайки я след себе си. Обърнах се към Брандън.

— Върви, почисти се и вечеряй. Ние ще се погрижим за Пухи тази вечер. — Погледнах към Ърл и го видях да кима с глава. Знаех, че той ще се погрижи за нещата в къщата и ще гледа, който е наред да чисти днес, да си свърши работата, преди да си легнат.

Дърпайки Клеър след себе си, двамата отидохме до плевнята в близост до къщата. Държах ръката й докато вървяхме и простото действие ме накара да се усмихна. Беше някак удовлетворяващо и се чувствах така, сякаш сме го правили цял живот, а не е напълно ново за нас.

— Е, коя е Пухи? — попита Клеър щом влязохме в плевнята.

— Тя е една от овцете, които имаме, и ни е нещо като домашен любимец. Нямаме достатъчно голямо стадо, че да печелим от продажбата на вълната им, затова я даряваме на градския кръжок по плетене, за да я използват. — Отведох Клеър до една от яслите и видяхме там овцата да лежи върху сламата.

Когато се наведохме до нея, тя бе леко изплашена, но все пак ми позволи да сложа ръка на корема й. От това, което усещах, агнето наистина се бе обърнало в грешната посока, въпреки че скоро щеше да се роди.

Вдигайки поглед видях как Клеър седна на земята, взимайки главата на Пухи в скута си. Тя започна да я милва и да издава тихи звуци, опитвайки да успокои бъдещата майка.

— Прекалено късно е да обърнем агнето, затова изглежда ще трябва да се роди с краката напред. Това ще е болезнено за майката, затова ако искаш да ми помогнеш, ще трябва да я държиш.

Клеър ме погледна и видях тъгата в погледа й, но след миг тя изчезна и Клеър кимна, решена да помогне. Тя стисна по-здраво Пухи и започна да й говори, сякаш е истинска майка, която скоро ще роди.

— Можеш да го направиш, Пухи. Знам, че можеш. Бъди смела. До теб сме.

Виждайки я такава, нещо в мен омекна и мисълта за това какво би било да имаме собствени бебета премина през ума ми. Тръснах глава, преди да съм се увлякъл в мечти, мислейки, че трябва да се концентрирам върху това, което правех. Помагал бях за раждането на няколко обърнати на обратно животни и никога не е било лесно. Губехме някои от майките, затова винаги имаше опасност да се случи нещо такова.

— Добре, мамче. Нека извадим това бебе.

 

 

— Как ще го кръстим?

Вдигнах поглед, виждайки как Клеър държи агънцето, докато го почиства. Раждането отне часове и беше трудно за всички, но Пухи се справи като шампион и сега имахме най-новото попълнение към фермата Маккалистър.

— Както пожелаеш, скъпа. Момиче е.

Клеър ме дари с най-сладката си усмивка. Тя помогна на агънцето да започне да суче и щом го настани удобно до майка му, дойде при мен.

— Тя прилича на топче памук. Какво ще кажеш да я кръстим Памуче?

Не издържах повече. Грабнах я и я притиснах в обятията си.

— Да. Мисля, че Памуче е идеално. Пухи и Памуче. Мамка му, адски сладко звучи.

Клеър ме тупна с ръка игриво, докато излизахме от плевнята, оставайки майката и малкото да спят. Вървяхме ръка за ръка към къщата, а навън вече се бе стъмнило. Небето бе обсипано със звезди и беше някак романтично да бъдем навън само двамата.

Раждането бе отнело часове и беше късно, но все още помнех какво ми обеща тя по-рано днес. И смятах да я накарам да удържи на думата си.

Щом стигнахме до къщата и влязохме, аз се обърнах и заключих вратата. При звука тя се обърна към мен и можех да почувствам как сърцето й забърза ритъма си.

— Мисля, че и на двамата ще ни е от полза да си вземем душ преди лягане.

Тя погледна към коридора в посока спалнята и банята, преди да вдигне поглед към мен. Можех да видя в погледа й, че е нервна, и все пак тя кимна леко и това ми бе достатъчно да се хвърля към нея. Обвих я с ръцете си и изчаках да вдигне поглед към моя, за да пленя погледа й. Исках винаги да се чувства в безопасност, щом е с мен.

— Нека те изкъпя, скъпа. Да ти покажа колко добре ще се грижа за теб. Да ти дам причина да се омъжиш за мен в петък. Да не бъде само защото се налага да го направиш, а защото ще искаш да го сториш.

— Кеш — прошепна тя, а зад името ми се четеше толкова много. Притеснение, нужда, срамежливост и желание се сливаха в едно.

— Имаш ли ми доверие? — попитах, тъй като имах нужда да го чуя от самата нея.

Тя се усмихна и видях отговора в очите й, миг преди да го изрече.

— Да.

Притиснах я към гърдите си и я понесох към банята. Сложих я да седне на плота до мивката и се насочих към душа, пускайки водата и нагласяйки идеалната температура. Когато свърших, се върнах при нея, където тя просто седеше, прехапала устната си.

Изритах ботушите си, докато разкопчавах ризата си. Останах само по дънки. Тя отново задъвка устната си, докато гледаше как посягам към колана си, и това направо ме подлуди. Само по начина, по който ме гледаше, сякаш не можеше да откъсне погледа си от мен, ме влудяваше до крайност.

Когато разкопчах колана, смъкнах ципа на дънките си и ги бутнах надолу по бедрата си, оставайки само по боксерки. След това реших да стигна до края и да сваля и тях, показвайки й се целия, тъй като възнамерявах да бъда последния мъж, който вижда гол в живота си.

Стоейки гол пред нея, с твърдия си, изправен нагоре член, се чувствах като бог. Тя ме гледаше с огромните си очи. Облиза устни и едва успях да остана на мястото си.

— Клеър.

Очите й се стрелнаха нагоре към мен и лицето й пламна от неудобство, задето я улових да гледа ерекцията ми. Исках да ме гледа и се надявах да й хареса това, което вижда, освен това имах нужда от повече. Имах нужда да я усетя отново в ръцете си.

— Свали си дрехите, скъпа.

След секунда колебание, с леко треперещи пръсти, тя започна да разкопчава блузата си. Беше сладко мъчение. Всяко копче, което разкопчаваше, ми показваше малка част от перфектното й тяло. Когато приключи, тя остави дрехата да се плъзне по раменете й. Пристъпих към нея, неспособен да се сдържа. Имах нужда да я докосна. Бе облечена с обикновен бял сутиен, а нежната й кожа блестеше на светлината от лампите.

Наведох се и свалих ботушите й, преди тя да стане и да разкопчае късите си панталонки. Когато ги смъкна по бедрата си заедно с белите памучни бикини, погледът ми не се откъсваше от очите й. Не исках да я плаша или да я карам да се чувства неудобно, затова не отмествах очите си от нейните. Видях как посяга да свали сутиена си и щом го чух как пада на пода, посегнах и хванах ръката й, повеждайки я към душа.

В мига щом топлата вода се блъсна в нас, аз я притиснах към себе си. Тя затвори очи и се облегна на мен, позволявайки на топлата вода да потече по главата й. Измъкнах фибите от косата й, и ги сложих на рафта под душа. Гъстите й руси къдрици се посипаха по раменете й. Прокарах пръсти през тях, а тя отвори очи и ме погледна.

— Нека те измия — прошепнах аз, посягайки към шампоана, и започнах да мия косата й.

Ръцете ми се напълниха с пяна, докато масажирах главата й, а тя простена. Усетих топлото й влажно тяло да се притиска към моето, а твърдият ми член се отърка в мекия й корем. Мамка му. Щях да правя това всяка вечер до края на живота си.

Стиснах силно зъби, за да се сдържа да не свърша върху нея още сега. Усещането на кожата й срещу моята бе почти достатъчно да ме отведе до върха. Никога не съм знаел, че нечия кожа може да бъде толкова нежна. Погледът ми се плъзна надолу по тялото й, виждайки пълните й гърди с розови твърди връхчета. Устата ми се изпълни със слюнка докато я гледах, но просто продължих да мия косата й, мислейки си какво бих искал да направя с тези прекрасни гърди. Исках да ги засмуча, да тласна члена си между тях и пълнотата им да ме стисне силно.

Когато приключих с косата й, сложих малко балсам и го разнесох с пръстите си по къдриците й. Погледнах отново надолу между телата ни, виждайки как членът ми наднича отдолу, опрян на корема й. Гледката на главичката, почти лилава от нужда, опряна в бледата й кожа, бе повече отколкото можех да понеса.

Клеър притисна ръце към гърдите ми, а аз се пресегнах за сапуна и започнах да почиствам тялото й. Между нас потекоха пътечки от сапунени мехурчета, карайки телата ни да станат хлъзгави, едно срещу друго. Извивките й се докосваха до тялото ми, а членът ми запулсира от нужда. Когато ръцете ми се плъзнаха надолу към гърдите й, стиснах нежно всяко от двете й зърна, усещайки я как се притиска към мен и стене тихо от прекрасното мъчение.

— Малки са — чух тихия й шепот.

Обгърнах гърдите й в шепите си.

— Изглежда, че ми пасваш перфектно — казах й и прокарах палец по зърната й.

— Кеш.

Името ми отекна в банята, когато прокарах ръце надолу по тялото й, заставайки на колене пред нея. От това място можех да я видя цялата. Тесните й бедра и ханш, и малката туфа руси къдрици, криещи женствеността й. Твърдият й клитор и сладкият й нектар просто чакаха да ги опитам.

Вместо да я вкуся обаче, както копнеех, аз я измих нежно и продължих надолу към краката й. Стараех се да контролирам нуждата си, и това вероятно бе най-трудното нещо, което съм правил в живота си.

Щом я изкъпах напълно, се насапунисах бързо, за да може скоро да излезем от душа. Ръцете й започнаха да се плъзгат по гърдите ми, но се наложи да я спра.

— Не още, скъпа. Ако ме докосваш, няма да мога да се спра. А си обещах, че ще изчакам и ще те направя своя в деня, в който се венчаем. — Целунах дланите на ръцете й и излязохме от душа, преди да подсуша първо нея, а после и себе си.

Щом бяхме готови, отново я вдигнах на ръце и я понесох към леглото ни. Издърпах покривката и я положих върху чаршафите, настанявайки се върху нея. Бяхме напълно голи и щеше да бъде толкова лесно да се плъзна в малкото й тяло, но не го направих. Тази нощ щях да й доставя колкото мога по-голямо удоволствие и след това щях да я държа в ръцете си, докато спи. Не бях сигурен дали може да ме поеме целия, затова нещата, който щяхме да направим тази нощ, можеше да бъдат всичко, което някога бихме могли да правим. И колкото и да ми се искаше да проникна дълбоко в нея, не исках да рискувам да я нараня.

— Господи. Как излязох толкова голям късметлия?

Руменина изби по бузите й и се плъзна надолу към гърдите й. Видях я как прави опит да се покрие и спрях ръцете й.

— Не, скъпа. Не се крий. Не и от мен. — Навеждайки се надолу, целунах нежно устните й, преди да се насоча към шията й. — Прекалено красива си. Не знам колко мога да понеса.

Продължих да се движа надолу, стигайки до гърдите й. Поех едното зърно в уста и го засмуках, преди лекичко да го захапя, усещайки как тялото й се гърчи под мен. Не бързах, наслаждавах се първо на едната, а после на другата гърда. Облизах я цялата, след това зарових лице между двете хълмчета, преди да се придвижа до долната страна, където беше най-меко. Когато вкусих всеки милиметър от нея се придвижих надолу, целувайки мекия й корем, хапейки я от време на време. Клеър се изкикоти и се размърда под мен, а аз се усмихнах срещу кожата й.

— Кеш, гъделичкаш ме!

Потърках наболата си брада в нея, карайки я да се закикоти по-силно. Обожавах този звук. Беше като музика за ушите ми, и исках да го чувам до края на живота си.

Когато минах още по-надолу, притиснах уста към хълмчето покрито с руси къдрици, а кикотът й се превърна в стон. Притиснах носа си в нея, вдъхвайки прекрасното й ухание на ябълки, изгаряйки от желание да я вкуся. Притиснах леко бедрата й и те се разтвориха пред мен с трепет. Вдигнах поглед, виждайки руменината по лицето й, и без да откъсвам очи от нейните я целунах. Тя простена от усещането и завъртя леко бедра, а малкото й тяло се наслаждаваше на устните ми.

— Кеш.

— Всичко е наред, скъпа. Ще ти дам това, от което се нуждаеш. — Помилвах с ръце вътрешната страна на бедрата й, опитвайки се да я успокоя.

— Не. Аз просто… Никога не съм правила това. — Вдигнах поглед към нея и видях, че се е изчервила още повече. — Аз… — Тя си пое дълбоко дъх и след това сложи ръце върху лицето си, сякаш ако не ме гледа, това ще ме накара да изчезна. — Девствена съм. Никога не съм правила нищо от това. По дяволите, ти си първият мъж, който ме целува.

Чувайки думите й, усетих как от члена ми потича малко семенна течност. Да зная, че ще й бъда първият и последният мъж, караше неандерталецът вътре в мен да изреве от гордост. Ако преди мен бе имала сто мъже, нямаше да ме е грижа, но ревността, за чиято сила не бях подозирал, сега се стопи. Исках да й покажа, че няма от какво да се срамува. Че това, което ми дарява, е безценен дар. Че го ценя. И че исках да съм сигурен, че това ще е перфектно за нея.

— Благодаря ти, Клеър. Всичко, което ми даваш, е безценен дар за мен. Ти си по-важна за мен отколкото мислех, че е възможно. Ще се постарая да се почувстваш добре. Толкова добре, скъпа. — Тя отмести ръце и ме погледна. Целунах вътрешната страна на бедрото й и отново се насочих към сърцевината й. — Просто ме остави да се погрижа за теб, скъпа. — Смятах да й покажа какво е истинско удоволствие.

Устните ми се сведоха надолу и усетих сладкия вкус на нектара й по езика си. Близнах я и се насочих към клитора й, искайки да вкуся всеки милиметър от нея. Засмуках я и тласнах езика си между влажните й гънки. След това плъзнах внимателно пръст в нея. Можех да усетя химена й, стегнат и непокътнат. Тя бе толкова малка и стегната, че щеше да бъде почти невъзможно да поместя дори главичката на члена си в нея.

Сякаш чула мислите ми, тя завъртя бедра и пръстът ми се плъзна дълбоко в нея. Клеър движеше ханша си нагоре и надолу срещу пръста и устата ми, наслаждавайки се на удоволствието, което й доставях. Нещо в това как невинно момиче като нея се наслаждава на ласките ми ме накара да се възбудя още повече. Сякаш тялото й се събуждаше за живот под мен и членът ми започна да пулсира болезнено от нуждата.

Игнорирайки него и вероятно вече посинелите си топки, аз се върнах към входа на женствеността й. Сграбчих бедрата й, впивайки пръсти в нежната й кожа и зарових отново лице в нея, опитвайки да вкуся колкото мога повече от сладостта й. Само след миг тя се напрегна под мен и ръцете й сграбчиха косата ми. Стисна ме толкова силно, сякаш се опитваше да се откъсне от мен, и отговорът ми бе да я сграбча още по-здраво.

Докато смучех клитора й, гърбът й се вдигна от леглото и тя полетя през ръба. Усетих как котенцето й пулсира под устните ми, когато оргазмът я заля. Тя простена името ми през стиснатите си зъби и всичко, за което можех да мисля, бе колко е интензивно всичко това за нея. Да притискам устата си върху сладката й женственост и да усещам колко силно свършва срещу лицето ми, бе повече отколкото можех да понеса. Усетих влага между краката си и осъзнах, че аз също съм свършил. Опитах да се сдържа, но усещанията бяха прекалено силни. Невероятният й вкус, усещането на тялото й под моето, звукът на стоновете й… всичко това разкъсваше контрола ми.

Когато я усетих да се отпуска под мен, вдигнах лице към нея и й се усмихнах. Усмивката ми стана още по-широка, когато забелязах, че тя буквално е изпаднала в несвяст, с леко разтворени устни и затворени очи, докато гърдите й се надигаха забързано.

Изправих се тихо и се почистих възможно най-добре, преди да се покатеря обратно на леглото до нея. Притиснах гърба й към гърдите си и тя дори не помръдна, докато издърпвах завивките върху телата ни и изгасях лампата.

Усетих как се усмихвам, когато тя измънка нещо в съня си. Знаех, че аз съм виновникът за това нейно отпуснато състояние. Просто ми се искаше да има начин, по който да й покажа колко специална е тя за мен.