Алекса Райли
Девицата булка (7)

Глава 7
Клеър

Не можех да спра да поглеждам към Кеш, докато пътувахме обратно към фермата. И кълна се, всеки път щом опитах да го зърна, усещах как се бори с усмивката си. Но една от трапчинките под наболата му брада го издаваше.

Този мъж бе така объркващ. Или поне това, което научих през последните двадесет и четири часа за него, бе объркващо. В един момент можеше да лае заповеди, а в следващия да бъде по-сладък и от прасковен пай. Искаше ми се да го ударя, задето се държи грубо, и след това да се разтопя под целувките, с които не спираше да ме дарява. Това объркваше ума ми. Дори не бях сигурна дали го харесвам. Не, това е лъжа. Поклатих глава на себе си. Или дори е нещо много повече. Изпитвах повече от привличане към този мъж.

Може би всичко това с булка по пощата в крайна сметка нямаше да се окаже толкова лоша идея. В началото се тревожих с кой се обвързвам. Нито за миг не се замислих, че сега ще се тревожа да не изгубя сърцето си по него. Бях избутала мечтите за романс на заден план, но сега те започнаха да се завръщат всеки път, щом Кеш ме докоснеше.

В един момент му бях бясна, а в следващия исках да се покатеря по грамадното му тяло. Никога през живота си не се бях държала така с някой мъж. Той помиташе гнева ми, превръщайки го в похот. Зачудих се колко далеч мога да стигна, ако Кеш ми позволи. Той бе този, който винаги се отдръпваше.

— Искам да стоиш далеч от Брандън. — Кеш с лекота се върна към заповедническия си тон, изтръгвайки ме от мислите ми.

Стрелнах поглед към него. Харесвах Брандън. Той беше мил. Той и Ърл бяха единствените хора, които познавах във фермата.

— Ще общувам, с който си поискам — сопнах му се аз.

— Не ми противоречи, Клеър. — Очите му се присвиха към мен, сякаш ме предупреждаваше, преди да погледне отново към пътя.

Бях дошла тук, планирайки да съм добра. Да бъда прилежна съпруга, да се постарая да се разбираме, но понякога просто не можех да се сдържа да не се опълча на Кеш.

Тогава осъзнах истината и това стопли цялото ми същество, напомняйки ми за думите, които бе изрекъл, когато дойде в града след мен и Брандън. Моя бе казал той. И от това произлезе и топлото чувство, което изпитах.

— Да не би да ревнуваш? — повдигнах вежди почти изумена.

— По дяволите, да, много ясно, че ревнувам, затова, ако бях на твое място, щях да стоя далеч от него. — Видях как пръстите му стиснаха по-силно волана и кокалчетата му побеляха.

— Това е нелепо, Кеш — вдигнах ръка, показвайки му пръстена си. Същия пръстен, който той сложи на ръката ми преди часове. Това чудо нямаше как да не бъде забелязано. — Очевидно е, че съм заета. Освен това, никога не бих ти причинила нещо подобно. — Знаех, че не се познаваме, и все пак някак не беше редно да не ми има доверие. За бога, аз бях проклета девственица. Не е като да скачам от легло на легло, но той нямаше как да знае това. Никой от нас не знаеше много за миналото на другия.

— Не се тревожа за теб — изръмжа той, продължавайки да стиска волана, когато в далечината пред нас се появи къщата.

— О, значи нямаш доверие на собствените си мъже? — попитах. Не мислех, че той би държал на работа при себе си хора, на които няма доверие.

— Не им вярвам, когато са около теб. — Той ме погледна отново и очите му се плъзнаха по тялото ми. Почти можех да усетя докосването му върху кожата си, толкова осезателен бе този поглед.

— Ти изглежда умееше да се контролираш много добре на паркинга — напомних му аз.

— Само защото не исках някой да те види така възбудена, търкайки малкото си сладко тяло в члена на съпруга си. Не исках да гледат колко лесно бедрата ти се разтварят за мен и как ме яздиш силно, докато аз изгарям от нужда да те съблека гола и да те чукам точно там, в пикапа си.

Устата ми остана отворена докато слушах порочните му думи и тялото ми пламна отново, точно както на паркинга.

— Никой няма да вижда това. Що се отнася до всички хора на тази планета, ти прекарваш дните си в готвене и шиене, и двамата сме толкова старомодни, че спим в отделни легла.

— С тази твоя уста, двойните легла може да се окажат реалност много скоро.

— Може да се пробваш, но видях колко лесно тялото ти се отдава на моето. Наложи се да те отскубна от себе си. — Той го каза така, сякаш се наслаждава на спомена.

— Аз, ти… — изкрещях, без да мога да измисля какво да отговоря. Затова опитах да ударя ръката му, което го накара да се усмихне по-широко, и това истински ме вбеси. Исках и той да се вбеси. Или пък съм възбудена? Ъгххх. С този мъж вече не знаех кое е горе и кое долу.

— Както и да е. Казвах, че ще общувам с когото си искам. — Обърнах се и погледнах през прозореца, доволна, че почти сме стигнали. Изглежда, двамата единствено можехме или да се караме, или да се целуваме.

— Добре тогава.

Завъртях рязко глава към него, поглеждайки го подозрително. Предаде се прекалено лесно.

— Добре?

— Да, успех с общуването с него, докато пътува към където и да е новата му работа.

— Няма да посмееш!

Пикапът се закова рязко пред къщата.

— Щом става въпрос за теб, не мисля, че има много неща, които не бих направил. Както вече ти казах, ти си моя.

— Грубиян — нарекох го аз за хиляден път този ден.

Той се наведе към мен и знаех какво ще последва. Плеснах ръка на устата си и се дръпнах в другия край на седалката. Нямаше да му позволя отново да използва този трик върху мен. Той отметна глава и се засмя високо. Смехът му бе дълбок и богат, и се наложи да стисна зъби, за да не се усмихна.

— Неразумен си — хванах дръжката на вратата, но Кеш ме спря, като сложи ръка на бедрото ми.

— Знам, че си ми ядосана, скъпа, но поне ми позволи да ти помогна да слезеш.

— Мога и сама да сляза от пикапа, Кеш.

— Не, ще ми позволиш да ти помогна. Освен това доказа, че съм прав.

— За какво си прав? Да не мислиш, че съм дете?

— Няма нищо детско в теб. — Ръката му стисна по-силно бедрото ми, палецът му започна да описва кръгове, карайки кожата ми да настръхне въпреки тексаската горещина. — Дори да попитам мило, ти пак се бориш с мен, затова ще е по-лесно да те командоря.

С тези думи той ме измъкна от пикапа и ме метна на рамото си.

— Не че не ми харесва да го правя. Продължавай да се бориш с мен. Харесва ми да те вдигам на ръце и да те слагам точно там, където те искам.

Започнах да се въртя в ръцете му, сякаш се опитвам да се отскубна от хватката му и бях доволна, че не може да види лицето ми и широката глупава усмивка, която грееше на устните ми, вместо да му крещя и да го обиждам.

— Кеш?

Звукът от нежен женски глас ме накара да застина на място.

— Джун — чух да казва Кеш, спирайки на място.

Избутах косата от лицето си и опитах да видя откъде идваше гласа. И тогава видях момиче, което вероятно бе няколко години по-голямо от мен, да стои на верандата. Нямах идея как не я видях, когато спряхме пред къщата. Може би е била някъде другаде и е заобиколила, за да се озове тук.

Погледът й се насочи към мен, спипвайки ме как я гледам. Очите й се присвиха само за миг, толкова бързо, че не бях сигурна дали не ми се привидя. Но едно нещо бе ясно. Тя бе плакала. Очите й бяха леко зачервени, но тежкият й грим все още изглеждаше добре.

Всичко в нея бе изпипано до най-малкия детайл. Изглеждаше като кънтри момичето от съседното ранчо. Розови каубойски ботуши бяха обути на толкова дълги крака, сякаш километри, горната част на които бе покрита с много къси дънкови панталонки. Бяха толкова изрязани, че се зачудих, ако се обърне дали няма да видя бузите на задника й.

Въпреки че краката й бяха дълги, имаше заоблени бедра и щедър бюст. Някои жени бяха такива късметлийки. Всъщност и аз имах някои извивки, но не и като нея.

— Хей, Кеш, чудих се, дали може да поговорим за минута. — Тя подсмръкна отново и вълна от вина се изля през мен. Нещо очевидно не беше наред. — Насаме — добави тя.

— В момента съм зает със съпругата си — бе всичко, което каза той, и бе очевидно, че иска да се отърве от нея.

— Кеш, тя плаче — прошепнах толкова тихо, че само той да може да ме чуе.

Той само изпръхтя раздразнено, сякаш въобще не му дремеше.

— Не се дръж като тъпанар. — Този път не си направих труда да шепна.

Той ме дръпна от рамото си, плъзгайки ме по тялото си. Погледът му потърси моя и той се пресегна, отмятайки къдриците коса, паднали пред очите ми. Жестът му бе така нежен, че бе невероятно да дойде от огромен и силен мъж като него. За миг останах изгубена в него, забравяйки за жената, която стоеше зад нас и ни гледаше.

— Аз съм Клеър — казах, обръщайки се към нея. Щях да направя крачка напред и да й предложа ръкостискане, но ръцете на Кеш, обвити около кръста ми, ме задържаха на място. Извъртях очи.

— Не му обръщай внимание, още го уча на обноски — пошегувах се, опитвайки да разведря обстановката.

Очите на Джун станаха толкова студени, че се зачудих дали не сгреших, мислейки, че е плакала. Да не би да се бях озовала между двама любовници?

Това накара кръвта ми да застине. Тя беше зашеметяваща и бе трудно да не се сравня с нея. Зачудих се дали е негов тип. Ами ако са излизали заедно преди? И двете бяхме руси, но до там приликите ни приключваха.

Дори с извивките й, тя изглеждаше сякаш бе създадена за живота във фермата. А аз можех да бъда издухана от един по-силен вятър.

— Аз съм Джун Джонсън, но всички ми казват Джи-Джи, нали, Кеш? — каза тя и сладката й усмивка отми леда, който бях зърнала преди миг. Тя пристъпи напред и стисна ръката ми.

Усетих как Кеш просто сви рамене. Незаинтересоваността му не можеше да е по-очевидна.

— Какво искаш, Джун? — попита той безизразно.

— Майка ти ще се обърне в гроба, ако те чуе как говориш с една дама.

И тогава ми просветна. Джонсън. Фермата в съседство на тази на Кеш, за която ми разказа. Тези двамата сигурно бяха израснали заедно. Представата за сладката, млада първа любов, премина през ума ми… първа целувка, танци и разни подобни неща, за които дори не исках да си помислям. Кеш щеше да ми бъде първи във всичко и мразех дори мисълта, че тази жена може да е неговата първа във всичко. На мига почувствах антипатия, и макар да не бе по нейна вина, просто не можех да го предотвратя. Точно сега получавах хапка от ревността, която допреди малко изпитваше Кеш. Уау, кармата удряше бързо и силно.

— Да, вероятно майка ми би се преобърнала в гроба, ако не отведа жена си в къщата, далеч от тази горещина, и не я нахраня. Обзалагам се, че не си обядвала, нали? — попита той нежно, докосвайки устни до ухото ми, и загрижеността му бе очевидна.

— Аз… — Дори не можех да измисля какво да кажа. Бях прекалено заета да мисля какво има между Кеш и Джун. — Защо не отида да направя няколко сандвича, докато говориш с Джун? — предложих.

— Не съм сигурен, че има какво да говорим. Джун, ако баща ти има нужда от нещо, може да ми се обади. Така или иначе смятам да му се обадя заради изчезването на Сами.

— Защо се държиш по този начин? — изпръхтя тя и стисна лъщящите си от гланц устни.

Наистина не исках да стоя тук и да слушам всичко това. Искаше ми се да й кажа да отстъпи назад от съпруга ми, но истината бе, че не исках Кеш да изпитва чувства към друга жена. Затова бе най-добре да науча всичко сега, отколкото по-късно. Не исках нещо подобно да заседне в ума ми и още повече, след като тя живееше в съседство. Това винаги щеше да ме тормози, ако не останех сега и не научих истината.

— Не се държа по никакъв начин. Нямам време за игричките ти днес. Няма да ги играя. Никога не съм ги играл.

Тя сложи ръце на бедрата си и присви устни.

— Не мога да повярвам, че ще се ожениш за нея. Щом искаш жена, знаеш, че може да имаш мен. Да сложиш край на тази малка война между семействата ни. Да обединиш земите ни. Ще бъдем страхотни заедно. Защо просто не го приемеш?

Опитах се да се отскубна от Кеш, отчаяна да се махна от тук, но той ме стисна по-силно.

— Този проклет град. Обзалагам се, че мастилото още не е било изсъхнало по брачните документи, преди всички да научат за това — каза Кеш.

— Да, защото никой не може да повярва, че правиш това. Всички те чакахме да извадиш главата от задника си и да ми предложиш брак.

— Ще се оженя за Клеър този петък, затова съветвам теб и целия град да се примирите с това. — Тонът му бе спокоен, сякаш не му дремеше дали хората ще се примирят, или не. Съмнявах се, че Кеш се интересува какво мислят останалите за него. Той не ми изглеждаше от типа мъже, които се тревожат за подобни неща.

— Това пръстенът на майка ти ли е? — възкликна шокирано тя и пристъпи напред с намерението да сграбчи ръката ми, но преди да се усетя какво се случва, се озовах отново преметната през рамото на Кеш.

— Върви си, Джун, и не идвай повече без покана — каза Кеш, влизайки пред входната врата.

— Не го прави, Кеш. Тя не е създадена за този живот — чух я да крещи, когато вратата се затръшна след нас.

— Пусни ме долу. — Мразех колко безизразно звучеше гласа ми. Не знаех какво да мисля за всичко, което се случи току-що. Почувствах се наранена и никак не ми хареса. Наранена, че е бил с нея, че са споделяли заедно специални мигове. Тя дори познаваше семейството му, но ми хареса, че Кеш й даде ясно да се разбере, че съм негова и това е завинаги.

Той бе така студен с нея, че мисля, че може би го е наранила. Беше ясно, че той не иска да бъде с нея. Тя му се предлагаше на сребърен поднос, но той я отхвърли все едно е нищо. Емоциите от последните двадесет и четири часа сякаш ме смазваха. Тежестта им ме накара да искам просто да се сгромолясам на леглото.

Може би е права. Дори аз знаех, че не съм създадена за този живот. И знаех, че и Кеш го мисли, имайки предвид как се отнасяше с мен, все едно бях направена от крехко стъкло.

— Скъпа, не прави това. — Чух как заключва вратата зад двама ни и след няколко крачки ме сложи да легна на леглото, настанявайки се върху мен. — Ядосай се, но не говори с този глас.

— Какъв глас?

Лицето му се притисна до шията ми, а меката му коса помилва кожата ми.

— Без никакви емоции. Ядосай се отново.

— Трябва ли да се ядосвам?

— Да — каза той, целувайки шията ми.

Буца заседна в гърлото ми.

— Защо трябва да съм ядосана?

— Никой няма право да оспорва решението ни да се венчаем. Не им влиза в работата, но животът в малкия град е такъв. Но най-вече, тя нямаше право да казва всички тези неща пред теб. Ако беше обратното и пред мен стоеше мъж, който оспорваше правото ти да се омъжиш за мен, сега щях да съм в затвора. — Той изръмжа и гласът му звучеше така, сякаш наистина се бе ядосал само от представата, че някой друг би предложил да се омъжи за мен.

— Кеш, искам да видя лицето ти.

С едно бързо движение Кеш се дръпна назад, седна и ме повлече в скута си, карайки ме да обкрача бедрата му.

— Защо не прие предложението на тази Джун и не се ожени за нея, вместо да си поръчваш булка по пощата? Сигурно истински те е наранила, за да го направиш.

Големите му ръце обгърнаха лицето ми и палците помилваха устните ми, карайки ме да ги близна с език.

— Не, скъпа, тя никога не ме е наранявала. Адски много ме дразни! О, да! — Той въздъхна, сякаш не искаше наистина да говори за това. — Израснахме заедно. Или поне донякъде. Никога не съм й обръщал особено внимание. Не се интересувах особено от момичетата, докато растях. Повече се увличах по конете. Ако не бях на училище или не помагах на баща си, яздех коня си наоколо. Не се интересувах почти от нищо. А момичета като Джун не харесват това.

— Ами когато порасна? — настоях, искайки да науча повече.

— Тя опита да привлече вниманието ми. Винаги съм мислил, че е така, тъй като не проявявах интерес към нея. Въпрос на его, отколкото на истински чувства към мен. Когато започнах да се замислям да си намеря момиче, исках да изпитвам нещо, подобно на това, което изпитваха родителите ми един към друг. И тогава те починаха.

Видях болката да проблясва в погледа му. Наведох се, целувайки нежно устните му, защото исках да съм по-близо до него.

— Случи се неочаквано. Автомобилна катастрофа. След това имах много неща на главата си. Трябваше да се погрижа за делата им и да управлявам фермата. Хората разчитаха на мен. И всичко останало замина през прозореца.

— Защо сега промени решението си? — попитах го аз.

Той обгърна с ръка задната част на главата ми и ме дръпна към себе си, карайки ме да облегна буза на рамото му. Започна да милва косата ми и аз притворих очи от удоволствие.

— Всичко, което правя, е да работя. Имам мъже, които ми помагат, но това не значи, че нощем не съм самотен. Все още искам това, което имаха родителите ми. Не мислех, че мога да го получа от една булка по пощата, но бях решен да опитам. Определено знаех, че няма да мога да го имам с Джун. Без да споменавам, че едва понасям звука от гласа й. Тя мрънка непрестанно.

Усмихнах се и тялото ми се изпълни с облекчение.

— Никога ли не си я целувал?

Усетих го как се засмя.

— Не, скъпа. Никога не съм я целувал. Чувал съм, че някои мъже се оплакват от ревнивите си жени, но изглежда на мен ми харесва да ме ревнуваш.

— Не ревнувам — възразих и се прозях леко.

— Ще гледам да стоя далеч от нея, щом не ти харесва. Това изглежда най-правилното нещо, което мога да направя.

Изсумтях, тъй като той не пропусна да ми напомни, че очаква от мен да стоя далеч от Брандън.

Знаех едно нещо със сигурност. Щях да направя така, че да съм сигурна, че Кеш никога повече няма да се чувства самотен. Много добре знаех какво е усещането. Може и да не бях създадена да живея във ферма, но поне това бе нещо, което мога да направя.