Алекса Райли
Девицата булка (6)

Глава 6
Кеш

Изтупвайки праха от дънките си, аз тръгнах към голямата къща, чудейки се как може това да се случи два дни подред. Някои огради се чупеха от време на време и го разбирах, но две огради, една след друга, това определено намирисваше. Още не можехме да намерим най-добрия ни бик, Сами, и това не бе никак добре. Планирах да звънна във фермата на Джонсън и да проверя дали не са го забелязали. Те бяха конкурентна ферма, точно до моята, и обикновено не общувахме често, но се налагаше да опитам всички възможности.

Умът ми се насочи към Клеър и към това, какво ли е правила цяла сутрин. Изглежда не можех да изкарам и тридесет секунди, без да мисля за нея, но нямах нищо против. Беше разсейване, но за пръв път в живота си го приветствах. Отдавах всеки ден от живота си на тази ферма и поне веднъж мислех за себе си. За нещо, което може да бъде част от живота ми.

Бях купил обикновена златна халка за булката ми по пощата, решавайки да държа нещата прости. Но щом видях Клеър и почувствах връзката помежду ни, знаех, че е специална. Знаех, че заслужава нещо безценно, също като нея, и тогава осъзнах, че искам да й дам пръстена на майка ми. Майка ми често бе казвала, че този пръстен няма място във ферма, не и докато чисти и готви по цял ден, както правеше тя. И все пак, никога не я бях виждал да го сваля. Някой може да сметне, че пръстенът е глупаво украшение, имайки предвид простия живот, който водехме, но беше красив и баща ми искаше тя да го има. Сега вече разбирах какво е значението му. Да искаш да има нещо, което да отразява красотата на жената, която го носи. Нещо, което всички ще виждат. Нямаше как да не се забележи, че е заета жена с този пръстен на ръката й.

Когато се събудих и Клеър не бе в леглото, скочих на крака, осъзнавайки, че съм се успал, нещо, което никога не ми се бе случвало. Много отдавна спрях да нагласям алармата, защото се събуждах по едно и също време всяка сутрин. Предполагам, че заради факта че тя бе в обятията ми, спах най-прекрасния сън в живота си. Измъкнах едни панталони и отворих чекмеджето в гардероба, изваждайки пръстена. Исках тя да го носи и исках всички да го виждат на ръката й. Имах нужда да я маркирам и да покажа, че е моя.

Качих се на верандата и влязох в къщата, насочвайки се направо към кухнята. Нямаше и следа от Клеър, затова отидох в спалнята, надявайки се, че може да е там. Просто исках да я видя за секунда, преди да се върна на работа. Може би щях да открадна още една бърза целувка. Или пък може да не е особено бърза.

— Клеър? — започнах да викам, докато обикалях из къщата и не я намирах. Започнах да се паникьосвам и изтичах на верандата, точно когато Ърл се приближаваше към мен. — Не мога да открия Клеър. — Можех да чуя паниката в гласа си. Ами ако си е променила решението? Не би трябвало да е тръгнала отдавна.

— Успокой се, Кеш. Изпратих я в града с Брандън.

Думите на Ърл ме успокоиха за миг, преди да осъзная какво казва.

— Какво си направил? — Думите отекнаха около нас и няколко от момчетата, които бяха наблизо се обърнаха, за да ни погледнат.

— Тя каза, че има нужда от провизии, и че не иска да те безпокои. Не се тревожи. Казах й да вземе пари.

Влетях в къщата и взех ключовете си, преди да хукна обратно навън към пикапа ми.

— По-кротко, Кеш. Тя отиде просто до супермаркета.

Ърл ме гледаше все едно съм луд, но аз само стиснах зъби и влязох в пикапа, натискайки газта и излизайки от ранчото. Толкова се разярих, че се учудих, как от ушите ми не излизаше пара.

Тя не може просто така да ходи в града. Ами ако си тръгне и не се върне повече? Беше тръгнала с Брандън. Той е едно от младите момчета във фермата. Ами ако се пробва с нея? Ударих волана, натискайки по-силно газта, искайки да се наритам задето не се ожених за нея още вчера, както планирах. Това щеше да приключи още днес. Нямаше да поемам повече рискове що се отнася до Клеър. Тя е моя, и проклет да съм, ще се подсигуря да остане такава.

Когато най-после стигнах до града, не бях сигурен от къде да започна. Може би трябваше да отида направо на гарата, но Ърл може да е прав да смята, че реагирам пресилено. Подкарах към супермаркета и забелязах пред него пикапа с логото на фермата ми. Видях как Брандън виси навън, докато Клеър излиза от магазина. Завих натам и изскочих от колата преди още да е спряла.

— Какво си мислиш, че вършиш? — попитах и по някаква причина звучах останал без дъх. Дали не бях пробягал цялото разстояние?

— Кеш, какво не е наред? — попита Клеър и започна да се оглежда, сякаш не виждаше проблема точно пред себе си.

— Щом трябва да идваш в града, аз ще те карам — посегнах и хванах ръката й, насочвайки се там, където стоеше Брандън. — Взе ли всичко, което ти трябваше?

Тя ме погледна и можех да видя, че започва да се ядосва.

— Да — сопна ми се тя и не успях да сдържа усмивката си. Обожавах, когато в погледа й пламнеше този огън. Обикновено не приемах леко някой да ми се зъби. Давах заповеди и всички ги следваха. Но не можех да разбера защо много ми допадаше, когато тя го правеше.

Неочаквано тя се усмихна сладко и се обърна, за да погледне Брандън.

— Много благодаря за помощта, Би. Наистина оценявам всичко, което направи. — Думите й бяха сладки и ми се прииска да се пресегна и да ги уловя, за да не може той да ги получи. Подобни сладки думи бяха само за мен.

— Брандън — натъртих аз на цялото му име, поглеждайки Клеър. — Откарай пикапа обратно във фермата и кажи на момчетата да ти помогнат да го разтоварите. Благодаря, че докара жена ми до града. Аз поемам от тук.

— Да, сър — заяви той и се зае да изпълнява нарежданията ми, сякаш не се е случило нищо странно.

Хващайки ръката на Клеър, аз се насочих към пикапа си и отворих вратата, забелязвайки, че част от хората наоколо ни гледаха. Вероятно се чудеха какво става. Без съмнение клюките щяха да започнат.

— Все още не съм ти жена — каза тя останала без дъх, но достатъчно високо, че да я чуя.

— О, повярвай ми, скъпа, на път съм да променя това.

Обгръщайки с ръце кръста й, аз я вдигнах, сложих я на седалката и се качих след нея. Тя ми се намръщи и се дръпна до края на пасажерската седалка, но аз се пресегнах и я дръпнах да седи до мен.

— Ти си един голям грубиян, знаеш ли това, Кеш? Не може просто да ми се налагаш, когато нещо не става така, както го искаш — изпръхтя Клеър и скръсти ръце на гърдите си.

— Щом си моя, мога.

Запалих двигателя и подкарах към Градския съвет. Бях готов да се погрижа за тази малка подробност. Щом спрях, усетих как тя се напряга до мен.

— Кеш, дори не съм облечена с рокля.

Засмях се на думите й, мислейки си, че е по-разтревожена от това как изглежда, отколкото, че ще се омъжва за мен. Харесаше ми. Не исках да си промени решението.

— Боя се, че няма как да стане днес, скъпа. Според Тексаския закон трябва да вземем разрешително за брак и да изчакаме три дни преди да се венчаем. Затова нека уредим този въпрос, а в петък ще дойдем за венчавката и ще можеш да си облечеш рокля.

Погледнах надолу към нея и видях, че е задъвкала долната си устна, обмисляйки всичко. Хванах брадичката й и повдигнах лицето й към себе си, за да ме погледне.

— Все още искаш да се омъжиш за мен, нали? — Гледах надолу към красивите й сини очи и се боях какъв може да е отговорът. Не бях свикнал да изпитвам подобна несигурност.

Тя кимна с глава, златните й къдрици заподскачаха около лицето й и просто не успях да се сдържа повече. Трябваше да я целуна. Наведох устни към нейните и горещината от меките й устни ме накара да простена. Усетих как малкия й език се плъзва в устата ми и сладостта й ме изпълни. Изведнъж ръцете ни започнаха да изучават тялото на другия и сякаш не можехме да се приближим достатъчно един до друг. Аз я дърпах към себе си, докато тя се опитваше да се покатери върху мен, и в следващия момент ме обкрачи, настанявайки се в скута ми. Усетих как покритата й от дънковия плат женственост се търка в мен и прекъснах целувката, за да погледна надолу. Сграбчих бедрата й я задържах на място, докато се огледам дали някой ни вижда какво правим. Наоколо минаваха няколко души.

— Не тук, Клеър. Не искам хората да те виждат по този начин, скъпа.

Думите ми явно успяха да я откъснат от омаята и бузите й пламнаха от неудобство. Когато се опита да се дръпне от скута ми, аз я задържах по-здраво, без да й позволявам да мръдне.

— Не още, скъпа. Нека се насладим на това само за още една секунда.

Потърках нос в шията й и вдишах сладкия й аромат на ябълки. Тя обви ръце около мен и пръстите й сграбчиха късата коса в основата на тила ми. Докато се целувахме моя „Стетсън“ бе паднал.

— Изгубвам се в целувките ти — прошепна тя.

Плъзгайки ръка по гърба й, аз се усмихнах срещу кожата й.

— Тогава е хубаво, че съм точно тук, за да те намеря. Сега, ела вътре, за да направим всичко това законно.

Отворих вратата и се плъзнах навън, дискретно намествайки твърдата си ерекция, преди да се пресегна и да я сваля от пикапа.

Не ни отне много време да попълним нужните документи, преди да се отправим обратно към фермата. Изчакването от три дни бе нужно, за да може служителите да направят проверка дали сме тези, за които се представяме. Гледах как Клеър попълва заявлението, отбелязвайки, че преди не е била омъжена и се усмихнах. Харесваше ми да знам, че не го е правила никога преди, защото определено нямаше да го прави втори път след мен.

Когато се качихме отново в пикапа, тя пак опита да седне на мястото на пасажера, но не й позволих, притискайки я колкото може по-близо до себе си. По дяволите, ако можех, щях да яздя коня си с нея в скута ми, макар че щях да се разсейвам и да се побъркам от желание, докато се наслаждавам на това как извивките й подскачат върху мен през цялото време.

— Чия е тази ферма? — попита тя, докато пътувахме по пътя близо до дома.

— Това е ранчото на Джонсън. Напоследък имат проблеми с цените на добитъка в ранчото им и управителят се опитваше да подбие цените за телетата ми. Казах му, че може да купува от мен ако иска, но на реална цена. Боя се, че мъжът, който са наели да управлява вместо тях, ще им донесе само неприятности.

— Какво се е случило?

— Семейството, което притежава фермата, иска да я продаде, но не може да получи парите, които иска. И вместо да изчакат пазара да се промени, те доведоха мъж, който да ръководи всичко, а си мисля, че той се опитва да ги изпързаля.

— О, но това е ужасно — каза Клеър и долових тревогата в гласа й.

— Налага се да се обадя и да говоря с управителя днес, за да проверя дали не са видели Сами. Дори може да се наложи да отида и да проверя сам, за да съм сигурен, че си гледа неговата работа и не се меси в моята.

— Кой е Сами?

— Нашият най-добър бик. Има повече телета в тази ферма, отколкото вероятно е склонен да признае. Но знам ли, може би просто се мотае наоколо, търсейки някой за любовна игра. — Погледнах надолу към Клеър и й намигнах. — Не мога да го виня. Мисля, че разбирам много добре как се чувства.

Бузите й пламнаха и тя отмести поглед от мен, кръстосвайки ръце на гърдите си.

— О, нима? Значи той просто ще обикаля из близките ферми, скачайки от легло на легло? Ако питаш мен това е ужасно.

Нямаше как да не се засмея на думите й.

— Не, скъпа, не мисля, че той ще се озове в нечие легло. И като казах, че знам какво изпитва, имах предвид това, че днес те преследвах из града. Предполагам, че бих те последвал и до края на света, ако това значи, че ще съм близо до теб.

Тя отпусна ръце и аз хванах едната, вдигайки я към устните си. Целунах нежно задната част на ръката й. Всичко в нея бе така меко. Тя определено не бе създадена за живот във ферма. Щеше да се наложи да я държа под око.

Руменината отново покри бузите й, а членът ми стана още по-твърд. Щяха да бъдат много дълги три дни, преди да успея да я направя своя.