Алекса Райли
Девицата булка (5)

Глава 5
Клеър

Стопих се в обятията му, обожавайки усещането на ръцете му около мен. Чувствах се обичана. Дори да не беше истина, исках да се насладя на чувството още малко. Не можех да си спомня последния път, в който някой ме бе прегръщал. Може би като съм била още дете? Изпълних се за миг с тъга. С майка ми се обичахме, но тя никога не бе показвала открито привързаността си.

Вдишах аромата му и се сгуших малко повече в него. Устните му докосваха шията ми. Той все още ухаеше на слънце, но този път имаше и лек аромат на сапун. Не биваше да съм изненадана, че няма да изпълни нареждането ми, когато му казах да спи на дивана. Не ми приличаше на мъж, който би следвал чужди заповеди. Той раздаваше заповедите и всички останали се подчиняваха. Обзалагах се, че дори когато е бил малко момче се е налагал. Представата веднага се породи в ума ми. Представих си малко тъмнокосо момче с каубойска шапка, която е прекалено голяма за него, и все пак с това сериозно изражение на лицето. Предполагах, че Кеш би могъл да накара и препускащ бик да се закове на място.

Не знаех дали да се подразня, че се е настанил в леглото до мен, но все пак това бе неговата къща и щяхме да се женим. Е, или поне така мислех. Не ме бе последвал миналата вечер, нито бе възразил на коментара ми да си намери булка по свой вкус. Все още дори не ми се бе представил както трябва, но изглежда не можеше да си държи ръцете далеч от мен.

Точно сега ме бе стиснал доста здраво. Ще трябва да се постарая, за да се откопча от него, без да го събудя. Постоянно си повтарях, че трябва да ставам и да се залавям със закуската, преди всички да са станали, и все пак, ето ме, лежах тук и си мечтаех да мога да остана така завинаги.

Когато най-после видях лека светлина да прониква през прозореца, бавно махнах ръцете му от мен и станах от леглото. Обърнах се да го погледна, но в стаята все още беше прекалено тъмно. Пристъпвайки на пръсти, се насочих към вратата и грабнах чантата си от пода, преди да затворя възможно по-тихо след себе си. Използвах банята надолу по коридора, внимавайки да не събудя Кеш.

Изкъпах се бързо и минах през сутрешната си рутина, преди да сложа къси дънкови панталонки и бяла тениска. Приготвих се колкото може по-бързо. Вече изоставах и знаех, че всеки момент мъжете ще дойдат да търсят закуската си. Не исках да се излагам и да ги разочаровам. Още се чувствах леко засрамена, задето избухнах пред всички.

Когато се добрах до кухнята, започнах да измъквам продукти, за да направя бъркани яйца, бекон и пържени филийки. В действителност, това бе единствената възможност, която имах. Определено се налагаше днес да отида в града за провизии. И ако исках да имам всичко за през седмицата, щеше да ми трябва голям пикап. Може би Кеш щеше да каже на някой от мъжете си да ме закара.

Точно обръщах бекона, когато чух нещо, което прозвуча така, сякаш някой се блъсна във входната врата и след това избухна в проклятия. Миг по-късно се чу леко почукване. Когато отключих и отворих вратата видях Брандън, същия мъж, който вчера бе дошъл за аптечката. Той търкаше с една ръка главата си, а с другата държеше шапката си. Червена цицина вече се оформяше на челото му. Той спря да търка мястото и прокара ръка през косата си, сякаш се опитва да я въведе в ред. Беше очевидно, че не бе правил нищо с нея тази сутрин, преди просто да нахлупи шапката върху главата си. И все пак рошавата му руса коса изглеждаше добре. Почти като рошавите прически на мъжете от списанията, но не мислех, че е целял умишлено да изглежда така.

— Не съм свикнал вратата да бъде заключена. — Той присви очи, сякаш все още опитваше да разбере какво се бе случило.

— Съжалявам. Не се ли заключва обикновено? — попитах и отворих вратата по-широко.

— Не, но мисля, че доста неща скоро ще се променят. — Той ми се усмихна и се насочи към трапезарията, където бях наредила на масата част от храната.

— Защо? Не сте свикнали да има жена в къщата? — Стомахът ми се стегна при тези мои думи, осъзнавайки какво казах току-що. Не знаех дали преди мен в тази къща е живеела друга жена. По дяволите, от къде да знам, може Кеш да е бил женен и разведен, или тук да са се точили върволици от жени.

— Да, и това също. — Брандън погледна към часовника. — Да разбирам ли, че шефът все още е в леглото?

Обърнах се, насочвайки се към печката и знаех, че цялото ми лице е пламнало. Знаех какво си мислеше той. Какво си мислеха всички. И вероятно не би трябвало да се чувствам засрамена. Кеш щеше да бъде мой съпруг. Разбира се, че бяхме споделили леглото, но хората ще предполагат, че сме правили и много други неща.

— Да, още спи — отговорих, стоейки с гръб към него, докато изваждах бекона и го нареждах в чиния, добавяйки нови парчета в тигана.

— Той обикновено става пръв.

Обърнах се и видях, че сега Брандън е в кухнята, взимайки кана с кафе и отнасяйки я на масата.

Още мъже започнаха да прииждат в къщата, пълнейки чиниите си и сядайки да се хранят. Аз продължих да готвя и да пълня чиниите на масата. Изглежда те изяждаха всичко в мига, в който яденето бъде извадено от печката. Взимайки допълнителна чиния, направих още малко, специално за Кеш, защото, както вървеше, скоро щях да сготвя всичките налични продукти.

— Г-це Клеър, вие сте като божи дар за тази ферма — каза Кент, един от мъжете, и погали корема си, карайки ме да се изкикотя.

— Г-жа Маккалистър.

Обърнах се — Кеш беше застанал зад мен в кухнята, и гледаше лошо Кент, преди да дойде до мен. Усетих как дъха заседна в дробовете ми. Беше облечен само с чифт работни панталони и нищо друго. Панталоните висяха ниско на бедрата му, подчертавайки перфектното V към слабините му, на което имаше тънка пътечка тъмни косъмчета, тръгващи от долния край на пъпа му и изчезващи под колана му.

Когато тръгна към мен, все още не можех да намеря воля да се раздвижа. Тогава той застана пред мен и се наведе да ме целуне. Усетих как езика му близва устните ми, преди да ги принуди да се разтворят. Тялото ми изпълни командата му на мига. Едната му ръка се преплете във все още влажната ми коса, а другата сграбчи ръката ми, преплитайки пръсти с моите.

Разтопих се пред него и затворих очи. Целувката му бе също толкова настоятелна, колкото и той самият. Нямах идея какво да правя, докато той плячкосваше устата ми, все едно умира от глад. Когато чух, че някой се покашля, подскочих. Бях забравила напълно, че има и други хора около нас, но когато погледнах към трапезарията, тя бе празна и само Ърл стоеше на масата, дъвчейки парче бекон. Явно бяхме разчистили стаята. Сякаш откакто бях тук се случваха едно след друго все засрамващи неща.

— Не мога да повярвам, че направи това — казах, вдигайки ръка към устните си. Гласът ми бе леко задъхан.

— Какво, да целуна съпругата си? — Той погледна надолу към мен, все едно бях побъркана. Това бе толкова нормално. Все едно се бяхме целували цял живот. Все едно това не бе първата целувка в живота ми.

— Първо, не съм ти съпруга — заявих и направих крачка към него, забождайки пръст в гърдите му.

Лека крива усмивка изви устните му, сякаш смяташе, че е сладко и забавно да му се опълчвам.

— Все още — добави той, но аз просто не му обърнах внимание.

— Второ, снощи се държа така, сякаш това все още не е решено — махнах с ръка помежду ни. Тогава застинах, виждайки пръстен на ръката си.

Бях изумена. Голям, овален диамант стоеше в центъра на пръстена, заобиколен от ореол от по-малки диаманти. Изглеждаше старинен.

— Беше на майка ми — каза той и сви рамене, все едно не е голяма работа.

— Не мога да го приема — казах и опитах да го сваля, но той хвана китката ми и ме спря.

— Ще го носиш — заяви ми с тон, който не търпеше възражения.

— Не изглежда редно — опитах да възразя. Това беше пръстенът на майка му. Сигурна бях, че го е получила от любов. Снощи в спалнята видях снимка на родителите му. Знаех, че са те. Кеш бе смесица от чертите и на двамата. Майка му имаше тъмна коса и сиви очи, но телосложението му бе същото като на баща му. Лицето му бе същото като на баща му, когато гледаше надолу към съпругата си с поглед, изпълнен с любов. Беше красиво и болеше да го гледам. Аз също исках такъв брак.

— Ти ще бъдеш моя съпруга — настоя той.

— Не е същото.

— Ще го носиш и това е последната ми дума — заяви твърдо той.

Очевидно бе разстроен от възражението ми, но тогава целуна дланта и ръката ми, преди да пусне китката ми. Действието бе толкова нежно и сладко. Нямаше нищо общо с твърдия му тон.

Кимнах. Нямаше смисъл да споря с него. Бях тук, за да се омъжа за него, и щом искаше да нося този пръстен, значи щях да го нося. Просто имах чувството, че не е редно. Сякаш не го заслужавах. Знаех, че този брак едва ли ще продължи дълго.

— И ще те целувам, когато пожелая. Особено, ако трябва да напомня на мъжете си — с това той се обърна, оставяйки ме да стоя вкопана на мястото си, докато започна да се храни от чинията, която бях оставила за него на кухненския плот. Сякаш знаеше, че съм я приготвила за него.

Той погледна към масата, а след това към собствената си чиния, и спря с вилица на половината път към устата му.

— Ти закуси ли?

Кимнах леко и той продължи да се храни. Бях поласкана, че щом осъзна, че се храни с последната храна от закуската, гледаше да се увери, че съм се нахранила, преди да се наяде и той.

— Как са нещата навън? — Кеш попита Ърл.

— Още една ограда е паднала и не можем да намерим Сами никъде.

Кеш пусна вилицата си.

— Мамка му, майтапиш се с мен!

— Не. Нещо наоколо започва да намирисва — добави Ърл, отпивайки от кафето си.

— Обличам се и след миг идвам. — Кеш хапна още няколко хапки от закуската си и се насочи надолу по коридора.

Аз го последвах, но не и преди да видя как Ърл отново ми намига.

— Трябва да отида в града за провизии — казах му, влизайки в стаята. Той си свали панталоните, а аз се завъртях бързо с гръб към него и го чух да се смее.

— Ще те заведа утре и тогава ще подготвим и документите за брака ни. Смятах да го направим днес, но изглежда има още една каша за разчистване.

Исках да възразя, но знаех, че има прекалено много проблеми точно сега.

— Добре — казах просто и се насочих обратно към кухнята, за да почистя.

— Дори кафето ти е страхотно, г-жо. Има ли нещо, което не можеш да правиш? — попита Ърл, сипвайки си още една чаша.

— Е, това е всичко, което можах да направя, докато не отида до магазина — казах му и се сетих нещо. — Ако някой от мъжете е свободен, мислиш ли, че ще ме откара до града? Наистина се налага да отида, но не искам да тревожа Кеш с това. Знам, че е много зает и не му трябва да прекарва деня си в града пазарувайки.

— Мисля, че може да се уреди. Ще изпратя Брандън да те вземе. Ти вземи пари от офиса на Кеш. В най-долното чекмедже на бюрото му има метална кутия. Вземи колкото ти трябват. Наистина провизиите ни свършиха, а ще е страхотно довечера да хапнем така, както вчера.

— Благодаря ти, ще гледам да ти заделя нещо специално за десерт довечера.

— Цял ден ще мисля за това.

Точно тогава Кеш влезе в стаята, тръгна направо към мен и ме омая с още една от страхотните си целувки, оставяйки ме без дъх.

— Заключи вратата.

След тези думи той изчезна. Наистина трябваше да добие малко маниери, макар че май го харесвах и без тях.