Алекса Райли
Девицата булка (4)

Глава 4
Кеш

Стоях и просто я гледах как се отдалечава. Може би трябваше да тръгна след нея, но мисля, че точно сега щеше да й бъде нужно малко усамотение. Не бях никак приветлив с нея и го знаех.

— Леви и Брандън, вие ще чистите тази вечер. Щом всички са готови, гледайте кухнята да блести. Не искаме г-жа Клеър да трябва да се занимава с бъркотията, когато на сутринта ни приготвя закуска — каза Ърл и се радвах, че бе проговорил той. Изглежда аз не можех да свържа две смислени думи и бе добре да зная, че той се е погрижил за всичко.

Излязох през входната врата без да кажа нито дума и седнах навън на верандата, гледайки залеза. След това захлупих лице в ръцете си, чудейки се в каква каша се бях забъркал.

Тя беше красива. Най-прекрасното същество, което бях виждал през живота си и исках да я задържа. Не мислех, че съм готов да имам съпруга и може би все още не бе така. Но виждайки всичко, което бе направила за мен, не знам как бих могъл да стоя настрани. Не ми харесваше мъжете ми да я гледат, но не знаех какво да направя, за да го предотвратя.

Чух стъпки пред себе си и вдигнах лице, за да видя Ърл да ми подава голяма чиния с пай. Взех я и той седна до мен на люлката, набождайки парче от десерта.

— По дяволите. Вярвам, че това малко същество може да готви — каза той с пълна уста.

Набождайки парче от ябълковия пай аз затворих очи и простенах от страхотния вкус. Никога не бях опитвал нещо толкова сладко и започнах да се чудя дали и нейният вкус би бил като този. Бих дал всичко да я покрия с този пай и да го оближа от тялото й. Дребничкото й тяло не бе създадено за някой толкова грамаден като мен, затова не бях сигурен какво бих направил с нея, щом приключа да я вкусвам.

— Знаеш ли, започвам да си мисля, че не е нужно да те питам какво мислиш за нея с всичките тези звуци, които издаваш точно сега.

Погледнах към Ърл и изсумтях. Вероятно стенех точно както Клеър стенеше в скута ми по-рано. Притиснала заобленото си задниче в мен и стенейки леко, тя ме бе направила по-твърд и от оградата, която поправях днес.

— Тя не трябва да бъде тук сама с куп мъже — казах, без да поглеждам към Ърл, докато дояждах пая си.

— Не вярваш на момчетата?

— Не — казах бързо. Доверявах се на всички с живота си. Те бяха добри момчета и знаех, че не биха я наранили. Просто си търсех извинение. — Защо една толкова красива млада жена би искала да е булка по пощата?

— Мисля, че всички ние имаме собствените си причини да правим изборите, които правим в живота си. И съм сигурен, че тя има своите. — Ърл сложи празната си чиния на масата до нас. — Знам, че ми каза да я отпратя. Още ли искаш да го направя?

— Не. — Тази къса дума съдържаше истинска паника зад себе си и аз също сложих чинията си на масата, мразейки факта, че не можех да прикрия емоциите си.

— И аз си помислих така.

Останах за миг мълчалив, гледайки как мъжете напускат къщата, насочвайки се към стаите си. Когато и последният си тръгна, а Леви и Брандън оставиха кухнята блестяща, Ърл ме погледна и проговори отново:

— Може и да не искаш съвета ми, но тъй като баща ти е мъртъв, чувствам, че е мой дълг да ти го предложа. Освен това, винаги си ми бил като син, Кеш, затова макар и да не искаш да го чуеш, ще ти го дам.

Погледнах към него, когато стана от люлката и застана на края на верандата.

— Трябва да направиш избор. Може да минеш през всичко това с булката по пощата и да я направиш своя или да я отпратиш. Да я държиш тук и да не сложиш пръстен на пръста й, няма да е честно нито към нея, нито към всички тези момчета, които биха дали лявата си ръка, за да бъдат на твоето място.

С тези думи той слезе и се насочи към малката колиба, която бе в близост до сградите, в които спяха мъжете. Гледах го как си тръгва без да помръдвам от мястото си, оставяйки думите му да проникнат в ума ми. Може да бях започнал с това, смятайки, че е най-лесното решение, а после се бях отказал, защото адски ме беше страх, колкото и да ме е срам да си го призная. Но в края на краищата желаех Клеър така, както не съм искал нищо друго някога в живота си и не мисля, че бих могъл да остана далеч от нея.

Изправих се и влязох в голямата си къща, затваряйки вратата след себе си. Заключих и в първия момент ми се стори странно, тъй като не можех да си спомня последния път, в който бях заключвал вратата. Но с Клеър тук, исках да имаме усамотението си и това означаваше, че ще държа момчетата навън, докато не стане време за хранене.

Първо отидох в банята, сваляйки ризата, дънките и ботушите си по пътя си. Метнах ги в коша преди да сваля бельото си и да пусна горещата вода. Застанах под душа и оставих водата да изчисти мръсотията и потта от тялото ми. Всичките ми мускули се отпуснаха и спуснах ръка надолу по гърдите и корема си, обвивайки голямата си длан около члена си. Той бе твърд и изправен нагоре, почти лилав от нужда, и аз се докоснах, мислейки си, че не помня кога бе последният път, в който съм мастурбирал. Обикновено по това време бях толкова уморен след цял ден работа, че си хвърлях бърз душ и падах в леглото, за да стана преди слънцето да изгрее и да се заловя за работа.

Но не и тази вечер. Точно сега членът и топките ми бяха стегнати от нужда, за която трябваше да се погрижа. Посегнах, взех сапуна и го разтърках в ръцете си, правейки пяна. Плъзнах двете си ръце по дължината на члена си и го стиснах леко в опит да получа облекчение. Оставих горещата вода да се изсипва по гърба ми, докато се тласках в ръцете си и мислех за всички леки извивки по тялото на Клеър. Начинът, по който ме гледаха големите й сини очи. Начинът, по който малките й руси къдрици се къдреха на тила й, и как кожата зад ушите й ухаеше на пресни ябълки.

Нямаше начин малкото й тяло да поеме члена ми. Никакъв шанс. Може би, ако бях нежен с нея, щях да успея да пъхна само върха. Това бе всичко, което щеше да може да се побере в нея, а аз щях да умра като щастлив мъж, ако имам шанс да бъда с нея. Само вкусът на сладкото й котенце и проникването единствено с главичката на члена ми щяха да ми дадат всичко, от което имам нужда. Само топлината на влагата й и бях сигурен, че щях да свършвам в нея всяка нощ. Нямаше нужда да ме поема целия. Само главичката и това може да ни е достатъчно до края на дните ни.

Прокарах длан по изгарящата главичка, мислейки си как женствеността й ще се стегне около мен и усетих как приближавам до върха. Много бих искал да разтворя краката й и да видя дали косъмчетата между тях са руси също като косата й. Не знаех защо в порно списанията жените винаги бяха обръснати долу. Това въобще не ме възбуждаше. Но само представата за Клеър и за кичурчетата руси косми там долу ме караше да копнея да заровя лицето си между бедрата й и да я погълна.

Облизах устни и простенах, представяйки си как краката й ще се обвият около главата ми, задържайки ме до себе си колкото може по-здраво. Тя имаше някои извивки под престилката, затова знаех, че ще бъде мека. Щеше да бъде сладка и узряла, готова да бъде откъсната. Зачудих се дали взима противозачатъчни или бе готова да бъде заплодена. Обзалагах се, че дори да пъхна само главичката на члена си в нея, бих могъл да й направя бебе. Можех да се постарая да изстрелям семето си дълбоко в нея, дори и да не мога да заровя цялата си ерекция в тялото й.

Започнах отново да прокарвам ръка по члена си, мислейки за това как искам да свърша в нея и да я направя своя. С всеки тласък на ръката ми се движех все по-бързо и все по-неконтролируемо. Не можех да издържа още дълго.

Представих си сладкото й лице, гледащо нагоре към мен, докато облизва устните си, отметнах глава назад, изкрещях и намерих освобождението си. Изригнах, свършвайки върху стената на душа пред мен. Отворих очи и се усмихнах на голямото бяло петно на плочките. Количеството щеше да бъде достатъчно, че да свърши работата.

Насапунисах се и се изкъпах, мислейки какво трябва да направя, за да задържа Клеър. Първото и най-важно бе още на сутринта да отидем в града и да сключим брак. Тя щеше да бъде г-жа Маккалистър и това е.

Взех кърпа от шкафа и се подсуших. Когато приключих, останах така за миг, обмисляйки какво да правя. Обикновено, просто отивах в спалнята си и си лягах гол. Но сега знаех, че Клеър бе там, и нямах идея дали е заспала, или не. Може би тя не бе свикнала да става и да си ляга рано както всички нас, които работехме в ранчото.

Но въпреки всичко, дрехите ми бяха в стаята, затова се налагаше да отида там.

Излязох от банята, отидох до спалнята си и натиснах леко дръжката. Не беше заключено и това ме накара да се почувствам по-добре. Поне тя не се опитваше да ме държи далеч от себе си. Щом влязох, затворих вратата след себе си.

Стаята бе почти напълно тъмна. Можех да видя Клеър заспала на леглото, лунната светлина я осветяваше и се виждаше, че е легнала на една страна, напълно облечена. Не успях да устоя на нуждата и се приближих, слагайки едно коляно на леглото. Поколебах се за миг, но след това развързах хавлията, пуснах я на пода, вдигнах завивката и се пъхнах под нея. Тя простена тихо в съня си и аз застинах на място, когато тя се обърна и се сгуши в мен. Щом се настани удобно, отпуснах глава на възглавницата до нея и зарових лице в косата й. Ухаеше на свежо нарязани ябълки и дом. Беше най-невероятният аромат, който бях усещал някога, и той ми помогна да се унеса с широка усмивка на лице.

Тя бе моят дом.