Алекса Райли
Девицата булка (3)

Глава 3
Клеър

Погледнах нагоре към най-сивите очи, които бях виждала някога. Дори не съм подозирала, че едни очи могат да бъдат толкова тъмносиви на цвят. Загорялата му ръка стисна малко по-силно моята. Твърдо, но не и болезнено. Погледът ми се насочи от очите към ръката му.

От снимката, която ми изпрати, бях решила, че е едър. Но това бе нищо в сравнение със срещата на живо. Мъжът се извисяваше над мен с почти половин метър. Усетих как палецът му докосва ръкава на блузата ми, почти сякаш рисуваше малки кръгчета по ръката ми. Грапавата му повърхност бе много приятна върху кожата ми, прекалено приятна за мъж, който исках да зашлевя, задето се държи като тъпанар. Секси тъпанар.

Облизах устни. Бяха пресъхнали неочаквано. Погледът му се насочи натам и се присви забелязвайки движението ми. Челюстта му се стегна, карайки леката брада по лицето му да стане по-забележима, и се зачудих дали се е бръснал сутринта, или преди няколко дни. Ако трябва да предполагам, избръснал се бе сутринта, но брадата му явно расте бързо.

— Не? Да не мислиш да я държиш заключена в килера? — Ърл се засмя на собствената си шега. — Знам, че днес имаше адски много работа, шефе, но това… — Думите му секнаха, когато Кеш ме дръпна по-близо до себе си, притискайки тялото ми към неговото, сякаш нямаше никакво намерение да ме пуска да изляза от килера. Той ухаеше на слънце и това ме свари също толкова неподготвена, колкото и начина, по който ме дръпна към себе си.

Използвах свободната си ръка да пъхна зад ухо една от къдриците, която се бе освободила от конската ми опашка. Това бе нещо, което правех винаги щом се изнервях. Въздухът в килера сякаш натежа от неудобното мълчание.

— Наистина трябва да извадя последния пай от фурната. — Дръпнах леко ръката си и мъжа ме пусна колебливо. Използвах възможността да изхвърча от килера, плъзвайки се покрай Кеш и Ърл, сякаш задника ми гореше. Нямам никаква идея какво се случи току-що, но не така вярвах, че ще срещна бъдещият си съпруг.

Насочих се към фурната, когато изведнъж бях хваната през корема и вдигната върху плота. Движението ме накара да изпискам изненадано. Знаех, че един по-силен вятър може да ме отвее, но той ме вдигна сякаш не тежах нито грам.

— Ще се изгориш — каза той с дълбокия си, ръмжащ глас. Глас, който без съмнение караше всички да подскачат. Аз дори застинах за миг, гледайки го как взима ръкохватки, преди да отвори фурната и да измъкне прасковения пай, поставяйки го на плота до останалите.

— Как мислиш, че останалите са се добрали до плота? — попитах сухо. Не знаех какво да мисля за това. Единственото, което мъжът правеше през двете минути, в които се познавахме, бе да ме командори. Сега разбирах защо Ърл го наричаше шефе. Титлата му прилягаше.

Той свали ръкохватките и ги метна на плота. Вдигна ръка към лицето си и стисна леко горната част на леко кривия си нос. Вероятно е бил чупен веднъж или два пъти. Беше очевидно, че е раздразнен от мен. Може би щеше да е най-добре да си държа устата затворена. Имах нужда от това място. Нямаше къде другаде да отида, но какво се случваше, по дяволите? Ако не можех да докосвам фурната, какво се очакваше да правя тук?

Бузите ми пламнаха при порочните мисли, които на мига изпълниха ума ми, и аз сведох глава, поглеждайки към износените си ботуши, тъй като не исках Кеш да види, че се изчервявам. Може би щях да успея да обвиня за това готвенето през деня. Да се оправдая, че съм поела част от горещината на фурните.

— Какво ще правя с нея? — чух го да мърмори.

Това определено не бе добро начало. Той беше пълен тъпанар. Дори не си направи труда да каже здрасти. Толкова ли е трудно? Здравей, аз съм Кеш, мъжът, за който ще се омъжиш утре. Приятно ми е да се запознаем. Не е толкова адски трудно, нали? Нямаше никакви маниери. Или пък не бе доволен от булката, която получи. Към момента мислех, че са и двете неща едновременно.

— Защо не се присъединиш към нас, Клеър? Да се запознаеш с останалите? — каза Ърл, карайки ме да го погледна.

Изведнъж си спомних, че всички са в трапезарията и могат да ни видят. Всички гледаха към Кеш и към мен. Погледите им се стрелкаха от него към мен и обратно, чакайки да видят какво ще се случи.

— Защо не си гледаш шибаната работа, Ърл? — излая Кеш, без дори да поглежда към горкия човек, който отново се ухили. Никога не бях виждала някой да се усмихва с такава лекота. Беше приятно. Караше ме да се чувствам така, сякаш някой е на моя страна. Той отново ми намигна, сякаш споделяхме тайна шега, макар да нямах никаква идея каква е. Вероятно му харесваше да дразни Кеш.

— С удоволствие — скочих от плота, игнорирайки Кеш, когато промърмори нещо за това, че ще се нараня. Взех чиния от плота и се насочих към трапезарията. Ърл ръгна един от мъжете, които седяха до него, и той се отмести бързо, правейки ми място да седна, след като напълних чинията си. През цялото време докато вървях към масата, усещах погледа на Кеш върху себе си.

Едва успях да седна до Ърл, когато Кеш излезе от кухнята и се насочи към стола до моя, който беше начело на масата.

— Момчета, това е г-ца Клеър Стивънс — представи ме Ърл, докато правех всичко по възможностите си да игнорирам Кеш. Не беше никак лесно, имайки предвид размера и излъчването му. Мъжете ми казаха „Здрасти“ с пълна с храна уста. Бяха се нахвърлили върху вечерята, сякаш не бяха яли от седмици. — От доста време не сме хапвали свястна храна — добави Ърл, отхапвайки от собствения си бургер.

Изписках изненадано, когато бях вдигната и настанена в твърд мъжки скут.

— Г-жа Клеър Маккалистър — чувството на собственост в гласа на Кеш се долавяше осезаемо, когато поправи името ми.

Все още не бях Маккалистър и допреди няколко секунди в кухнята имах чувството, че никога няма да бъда. Застинах като елен пред фаровете на кола, а всички спряха да се хранят и погледнаха към края на масата. Погледите им бяха насочени към Кеш, или поне така предположих, тъй като гледаха някъде над главата ми.

Посягайки, той издърпа чинията пред мен от мястото, на което седях допреди миг. Устните му се доближиха до ухото ми.

— Яж — даде ми той поредната команда. Топлият му дъх помилва кожата ми, карайки ме да настръхна. Той се отдръпна леко и усетих как носа му докосна кожата ми. Чух го да си поема дълбоко дъх, сякаш усещаше аромата ми. Стиснах силно бедра и ми се прииска да бях обута с дънки, а не с шорти. Бях се преоблякла, когато реших, че вероятно днес няма да се омъжвам, и прибрах най-хубавата рокля, която имах.

Сякаш осъзнал, че останалите все още ни наблюдават, той излая и на тях да се залавят с храненето. Гласът му не бе нежен дори когато шептеше в ухото ми. Всички подскочиха при командата му и бързо се заеха отново да тъпчат устите си с храна.

Не знаех какво да правя, затова просто продължих да се храня. Може би колкото по-бързо се нахраня, толкова по-бързо щях сляза от скута му. Вдигнах бургера си и отхапах голяма хапка. Вкусовете изпълниха устата ми. Простенах при тази първа хапка, неспособна да си спомня кога за последно се храних до насита. Внимавах да не харча парите си и едно пълноценно хранене не беше нещо, което си бях позволявала от доста време.

Ръката, която Кеш бе отпуснал на бедрото ми, се стегна при този звук и тогава го усетих. Твърдият му член се притисна към дупето ми. Бургерът застина на половината път към устата ми. Бях отраснала около мъже, докато с майка ми работехме във фермата на Блекуел. Попадала бях на много от мъжете, които са говорили за нощите прекарани в града, без да осъзнават, че съм наблизо, за да ги чуя, но никога мъж не бе реагирал така на присъствието ми.

Когато работехме там, бях прекалено млада и всички мъже се отнасяха към мен и към майка ми с пълно уважение. Собственикът, г-н Блекуел, го изискваше, макар да не бе нужно да ги кара да го изпълняват, тъй като те го правеха по свое желание. Всички там бяха като семейство за мен, или поне най-близкото до семейство, което бих могла да имам. Отраснах без да позная баща си и останах единствено дете. След това заминахме и постоянно влизах и излизах от болницата с майка ми, докато не почина. През цялото време не съм мислила нито за миг за мъже.

Знаех, че това ще се случи. Мислех за него от мига, в който подписах договора за поръчаните по пощата булки, но да го усещам притиснат до задника ми, беше прекалено реално. Той ме желаеше и не знаех какво да правя с това. Бях едновременно развълнувана, щастлива, изплашена и нервна.

— Готова съм — изчуруликах, опитвайки да скоча от скута на Кеш, но ръката му се обви около корема ми и ме дръпна обратно. Отново погледите на всички се насочиха към нас. Изглежда, освен вечеря, осигурявах и шоу на тези момчета.

— Яж. Прекалено дребна си. — Стомахът ми се сви при думите му. Първото нещо, което каза за мен, бе негативно. Гладът, който изпитвах, сега го нямаше и възелът изпълваше цялото пространство.

Може би трябваше да приеме предложението ми да му изпратя снимка. Тогава щеше да знае какво получава. Аз лично помислих, че съм ударила джакпота щом го видях. Беше прекалено хубаво, за да е истина.

Дръпнах се от скута му, този път по-силно, и мърморейки, той ме пусна.

— Ърл, ти би ли купил кон преди първо да го видиш? — попитах, правейки една крачка далеч от Кеш и дори не погледнах към него. Знаех, че погледът му бе насочен към мен. Точно както и тези на всички останали в стаята.

— Не, г-жо.

— Да, и аз така мисля. И г-н Маккалистър би трябвало да знае това, след като притежава тази ферма. — Погледът ми най-после се насочи към него. Той ме гледаше и шокът му бе повече от очевиден. — Може би трябваше да поискаш снимката ми, преди да ме вземеш. Можеше да огледаш и да намериш някоя, която да е повече по вкуса ти.

С тези думи аз се обърнах и се насочих към кухнята, но спрях на средата, тъй като нямах идея къде да отида. Дори не бях сигурна в коя стая трябва да отседна.

Обърнах се и видях, че всички ме гледат, след това насочих погледа си към входната врата, новата посока, към която смятах да поема. Трябваше да се отдалеча от всички, които ме гледаха, за да се наритам едно хубаво. Току-що му казах, че може да се отърве от мен. Ами ако го направи?

— Да не си посмяла да избягаш — каза Кеш и се изправи от мястото си сякаш готов да ме спре, ако се опитам. Всичко, което можеше този мъж, бе да ми раздава заповеди и да ме обижда.

— Е, тогава диванът е за теб — пръхтейки, минах покрай него и се насочих към коридора за спалните, или нещо такова. Спрях през банята и взех чантата си от мястото, където я бях оставила, когато се преоблякох днес, и започнах да отварям вратите.

Първата водеше към офис, който изглеждаше така, сякаш в него е експлодирал кашон с хартия. Бързо затворих вратата, защото ако останех тук още миг, нямаше да успея да се стърпя и щях да започна да чистя в гнева си, нещо, което обичах да правя.

Следващата врата водеше към спалня, толкова спартански обзаведена, колкото и останалата част от къщата. В средата имаше огромно легло. Пуснах чантата си вътре и затворих вратата. Пръстите ми се насочиха към ключалката, но се отказах. Това не бе моята къща.

Отидох до леглото и се хвърлих върху бялата покривка, молейки се утре сутринта Кеш да не ме накара да си събера нещата и да се изнеса от тук.