Алекса Райли
Девицата булка (11)

Глава 11
Клеър

— Кеш, моля те — простенах аз, когато голямата му длан се плъзна между бедрата ми, повдигайки роклята ми и приближавайки се към местенцето, където го желаех най-силно. Опитах се да се приближа към него, но другата му ръка стисна бедрото ми, задържайки ме на място. Може първата вечер да бях накарала Кеш да легне по гръб и да ме остави да правя каквото искам, но от този ден нататък нямах никакъв контрол над него. Той правеше с мен това, което пожелаеше. Вдигаше ме и ме слагаше там, където искаше. Цялото това грубиянско, неандерталско държание би трябвало да ме кара да искам да го ударя по главата, но вместо това ме възбуждаше и ме караше да го моля за още.

— Все още ли си разранена, скъпа? — попита той, преди да гризне леко ухото ми.

Не бяхме правили секс от първата ни брачна нощ. Тогава обаче го направихме три пъти и на сутринта се събудих доста протрита. Сега той отказваше да ме вземе отново и това ме подлудяваше. Бях добре още от вчера, но той продължаваше да ме отблъсква, придържайки се към класиката главата му между бедрата ми, докато не припадна или нямам сили да се моля повече.

— Не. Просто, моля те. Имам нужда от това. Боли ме, Кеш. Аз… — Опитах отново, въртейки бедра към него и можех да усетя как се усмихва срещу шията ми. Ръката му се насочи към тила ми, сграбчвайки шепа с косата ми, за да дръпне главата ми назад.

— О, много добре знам от какво имаш нужда. Знам какво правиш от мига, в който влязох тук. Обичаш ли да ме възбуждаш? Да знаеш, че те гледам как се разхождаш из кухнята, и с всяко завъртане на бедрата ти членът ми става все по-твърд. Нарочно ли го правиш? Искаш отново да потъна дълбоко в теб?

— О, господи. — Това беше още едно от нещата, които се промениха. След първата ни нощ заедно, Кеш ми говореше все по-порочни неща. Думите му буквално ме оставяха безмълвна. Караше ме да желая вместо да го ударя, да се хвърля към него и да се покатеря по тялото му като по дърво. Понякога си мислех, че го прави умишлено, само за да ме възбуди.

Ръката му в косата ми се стегна, дръпвайки ме леко.

— По-скоро „О, Кеш“, скъпа. Не ме карай да ти го казвам отново. От устните ти ще излиза само моето име, когато си влажна. — Ако не бях така възбудена, щях да се усмихна на факта, че току-що бе показал ревност към Бог.

— Кеш, моля те.

— Отговори ми — изръмжа той, а ръката му се плъзна малко по-нагоре между бедрата ми. — Мамка му.

Едва се сдържах да не се изкикотя. О, наистина правих всичко това умишлено. Отне ми час да скъся толкова много роклята си, че едва да покрива задника ми и захвърлих бельото си. По един или друг начин, днес щях да накарам Кеш да прави любов с мен.

Можех да усетя как контрола му се изпаряваше, и че бе на крачка от това да ме докосне. Бях толкова близо, знаех, че нямаше да ми отнеме много време да свърша.

— Докосни ме. Боли ме, Кеш — простенах аз.

— Не бива. Трябва да те накарам да копнееш за мен така, какво копнея за теб през целия ден, но много добре знаеш колко обичам да те гледам как свършваш. Да те виждам в онзи миг е моят крах, скъпа. — Той се дръпна леко назад, пленявайки погледа ми. Сивите му очи бяха потъмнели, изпълнени с чиста похот. Единият му пръст се плъзна по цепката между бедрата ми, преди да открие малкия отвор. Той тласна пръста си в мен, изпълвайки ме. Кълна се, тялото ми бе създадено за него. Всеки път, щом ме докоснеше, се чувствах така, сякаш той знае точното местенце, което да ме накара да експлодирам.

Името му се изтръгна от устните ми като стон, когато палецът му притисна клитора ми.

— Искаш ли това да бъде члена ми, скъпа? Да се тласкам навътре и навън между бедрата ти?

Не му отговорих. Просто се насочих към дънките му. Той стисна по-здраво косата ми, карайки ме да стана неподвижно, докато продължаваше да тласка пръста си дълбоко в мен.

— Дай ми го — изръмжа той, изпращайки ме през ръба. Усетих как тялото му потрепва заедно с моето, сякаш бяхме свършили едновременно. Наслаждаваше се на удоволствието ми точно толкова, колкото му се наслаждавах и аз. — Това е, г-жо Маккалистър. Дай на съпруга си това, което иска. Това, което му принадлежи.

Тялото ми потрепери от силата на оргазма, който премина през мен.

— Кажи го.

— Твоя. Само твоя. — Думите се изтръгнаха от устните ми с лекота, защото това бе истината. Освен това знаех колко му харесва, когато казвах, че му принадлежа. — Кеш. Искам повече — отново посегнах към дънките му, но той ме издърпа от кухненския плот и ме скри зад себе си, точно когато чухме входната врата да се отваря.

— Нещо тук определено ухае божествено — чух да казва Ърл. Опитах се да надникна иззад Кеш, но той пристъпи настрани заедно с мен, препречвайки пътя ми.

Кеш започна да ругае под нос.

— Яжте — бе всичко, което каза, преди да се обърне отново към мен и да ме огледа намръщено. След това се наведе към ухото ми и каза толкова тихо, че само аз да го чуя. — Замъкни си малкото задниче в спалнята. Вземи одеяло и обуй някакви шорти под това чудо, с което си облечена. Не знам какво е, но определено не е рокля.

— Трябва да… — махнах с ръка към вратата, през която влизаха още мъже.

— Не. Ще направиш това, което ти наредих. — Той вдигна пръста, който до преди малко бе дълбоко в мен, към устата си и го облиза. Изражението му бе такова, сякаш вкусът ми бе по-сладък от всичко, което някога е вкусвал. — Ако не го направиш, ще си изпусна темперамента. Лицето ти все още е зачервено от оргазма и никой няма да вижда това. Никой. Вече съм на ръба, задето си забранявах да те взема през последните дни, а сега мъж от работниците ми бе на крачка да види как жена ми свършва. Ако беше видял, щеше да се наложи да му избода очите. Това ли искаш?

Погледнах го шокирано. Той дори не се усмихваше, за да подскаже, че се шегува. Честно казано, дори не се бях замислила, че някой може да влезе и да ни завари.

— Ходи да вземеш одеяло, скъпа. Ще извадя последния пай от фурната и ще напълня една чиния, за да излезем навън и да се нахраним сами.

— Не харесваш ли роклята ми? — попитах аз, закачайки се с него, и направих крачка назад.

Когато той изръмжа, аз хукнах към спалнята, дочувайки коментара на един от мъжете за това, че никога не са виждали Кеш да си взима почивен ден до сега.

Това ме накара да се ухиля и да изтичам в спалнята, където обух чифт шорти. Взех и каубойските ботуши, които Кеш ми купи вчера. През последните няколко дни той не ходеше на работа, а правеше разни неща за мен. Беше казал, че това е нашият мини меден месец, тъй като искаше да разбере какво се случва във фермата с всички тези счупени огради. След това щеше да ме заведе на истински меден месец. Където пожелая. Макар на мен да ми се искаше да останем тук.

Беше ме завел на риболов и да плуваме в езерото, което се намираше в земята му. Заведе ме на пазар в града и на разходка с едно от бъгитата си. Искаше ми се да отидем с коне, но той каза, че не можем да го направим, защото съм разранена. Освен това заяви, че единственият, който ще яздя, ще бъде той.

Всичко бе така перфектно. Всеки миг с него. Никога не бях се чувствала толкова щастлива и така завършена през целия си живот. Сякаш мястото ми бе наистина тук.

Взех одеялото от края на леглото и се върнах в кухнята, където заварих Кеш да ме чака с кошница в ръка. Той взе одеялото от мен, преди да хване ръката ми.

— Момчета, гледайте да почистите като свършите — извика той през рамо и ме издърпа навън от къщата.

Мъжете ни казаха довиждане, докато излизахме. Първият път, когато Кеш ме издърпа навън, мъжете вътре почнаха да подвикват и да дюдюкат. Нека просто кажем, че не се случи повече. Едва сдържах усмивката си, когато си спомних как Кеш избухна в онзи ден. Не ми харесваше дори идеята хората да мислят, че правя секс, пък било то и с него.

— Къде отиваме?

— В плевнята. Ще ти покажа — каза той.

Когато влязохме, той ме дръпна настрани към стълба, която на практика бе скрита. Аз започнах да се качвам нагоре първа, а Кеш беше плътно зад мен.

Щом стигнахме горе се озовахме на таван с огромен прозорец с изглед към полето зад къщата. От тук се виждаше как слънцето залязва над езерото. Беше невероятно красиво.

— От тук се вижда езерото — обърнах се, за да видя, че Кеш вече бе разстлал на пода одеялото, което донесохме и вадеше храната от кошницата, без да откъсва поглед от мен.

— Да. Когато бях малък, постоянно идвах тук. Дори си въобразявах, че е къща на дърво няколко години. Смятах, че е най-якото нещо на света. Все едно си имах собствена къща.

Пристъпих напред, сядайки до него. Кеш ме дръпна между краката си и се облегнах на гърдите му. Той не говореше много за миналото си, нито пък аз. Само от време на време разкривахме малко информация един за друг.

— По-лесно е — казах, взимайки парче пилешко, от което отхапах.

— Така е.

Погледнах назад към него, удивена колко лесно ме бе хванал неподготвена. Той много добре знаеше за какво говоря. И двамата бяхме изгубили семейството си, но вече болката от загубата не бе така парализираща, тъй като се имахме един друг. Кеш сякаш умееше да чете мислите ми така, както никой друг не можеше.

— Обичах майка си. Тя бе всичко, което имах, но понякога нещата бяха трудни. — Усетих как устните на Кеш се притискат към главата ми, преди да ме прегърне малко по-силно. — Знаеш, че докато стана на шестнадесет живеехме във ферма, но след това напуснахме Блекуел, за да заживеем в града. Напуснахме, защото мама се разболя. Трябваше да бъде по-близо до лекарите. Борих се заедно с нея няколко години, а след това просто вече я нямаше и се оказах напълно сама. Всичките пари, които имахме, отидоха по лекарите, и когато почина, едва събрах пари, за да я погреба.

Усетих как тялото на Кеш стана напълно неподвижно зад мен, сякаш почти не дишаше. Обърнах се и видях на лицето му изражение, което не бях виждала никога до сега. Паника. Или може би вина.

Завъртях се изцяло, настанявайки се в скута му и обгръщайки кръста му с крака. Той вдигна ръце и обхвана лицето ми.

— Не мога да те пусна. Знам малко за миналото ти. Разпитах в агенцията. Казаха ми, че си разорена и нямаш особено голям избор. В деня, в който пристигна, бях казал на Ърл да те отпрати. Да ти даде пари и да ти каже, че съм си променил решението. Можех да ти дам шанс да напуснеш, когато дойде тук. Да ти помогна да се настаниш някъде или нещо подобно. Дори да ти предложа работа, но аз съм егоистично копеле. Всичко, за което можех да мисля от мига, в който те видях, бе как да те замъкна пред олтара и да те вържа за себе си. А после и това не беше достатъчно. Сега всичко, за което мога да мисля, е как да ти направя бебе. Тогава наистина никога няма да можеш да ме напуснеш. Ще си вързана към мен завинаги. Моя! Дори след като заспа така непробудно първата нощ, отмъкнах противозачатъчните ти. Беше ги оставила в банята. Изсипах ги направо в тоалетната и пуснах водата, за да не можеш никога да ги намериш. Дори докато ти казвам това, докато признавам истината, няма да те пусна да ме напуснеш. Не мога!

Изгледах го за миг, преди да избухна в смях. Истината бе, че напълно забравих за противозачатъчните си. Може би тъй като по начало не бях свикнала да ги приемам. Знаех, че вероятно би трябвало да съм ядосана, но това бе Кеш и неговото неандерталско мислене. Това бе едно от нещата, които обичах най-много в него.

— Защо се смееш? Аз те принудих да останеш тук. — Той пусна лицето ми и прокара пръсти през косата си.

— Не, не си ме принудил да остана. — Изкикотих се отново, карайки го да ми се намръщи, но лошият му поглед не ми действаше така, както действаше на работниците му. — Начинът, по който ме обичаш, и начинът, по който ме караш да се чувствам, са нещата, които ме накараха да искам да остана с теб, Кеш. Ето как ме задържа тук и продължаваш да го правиш. Никога няма да те напусна.

Усетих го как се отпуска и част от напрежението напусна тялото му.

— Никога няма да ме напуснеш! Точка.

— Добре. Никога няма да те напусна — потвърдих аз.

И тогава той ме целуна дълбоко и силно. Нямаше нежност или прелъстителност. Целувката бе изпълнена с емоции и облекчение. Сякаш това бе единственото, което го бе държало далеч от мен, и сега напрежението бе изчезнало.

Той се отдръпна от мен и двамата дишахме тежко, когато опряхме челата си едно в друго.

— Аз също бях адски самотен. Мамка му, видя онзи таван. Болеше ме да се прибирам вечер, затова прибрах всичко, което бе останало след родителите ми, за да не ми е така трудно. Но не помогна особено. Липсват ми, но мисля, че копнеех най-много за това, което имаха помежду си. Мислех, че никога няма да го изпитам. И затова ми беше двойно по-трудно, когато влизах в къщата. Изгубих ги и някак изгубих воля да търся собственото си щастие.

Той ме целуна отново. Този път леко и нежно, преди да се отдръпне, за да продължи:

— Сега имам чувството, че не мога да се прибера у дома достатъчно бързо. По дяволите, спомням си първия ден, в който излязох, знаейки, че като се прибера ще си в голямата къща. Скъсвах си задника от работа, за да свърша всичко, за да мога да хукна обратно и да те проверя. Боях се, че може да размислиш и да си тръгнеш. Освен това исках да те видя отново, за да се убедя, че си истинска и че не съм полудял след толкова мечти за теб. След това успявах да се въздържам и да си намирам работа около къщата, но вече не можех да се откъсна от теб. Ти си всичко за мен. Не мога да те пусна. Имам нужда от теб, Клеър. Ти ме върна към живота. Не мога да се върна отново към това да работя до изнемога. Защото това правех, преди да те срещна. Ставах с първите лъчи на слънцето, работих по цял ден, изтощавах се до такава степен, че когато се приберях имах сили само да се нахраня и да се срина върху леглото.

Очите ми се напълниха със сълзи и в гърлото ми сякаш заседна буца.

— Обичам те, Кеш. Караш ме да се чувствам като най-важния човек на света.

— Точно това си.

Този път аз го целунах и можех да усетя как сълзите се стичат по лицето ми.

— Не плачи. Искаш ли да те накарам да се развълнуваш или ядосаш? — пошегува се той, карайки ме да се усмихна.

— Как така никога не си опитал? — казах и въздъхнах, тъй като не знаех защо попитах, особено след като част от мен не искаше да знае. — Знаеш, да се срещаш с момичета или нещо такова? Не е като да не си приятен за окото. Джун едва ли е единственото момиче в града.

По лицето на Кеш плъзна лека руменина. Нима се изчервяваше? Няма начин моят каубой с порочна уста да се изчервява от въпроса ми.

— Кеш — притиснах го аз, вече наистина исках да разбера.

— Вече ти казах, че не бях особено запленен от момичетата. Винаги бях наоколо с коня си или помагах на баща ми. Веднъж отидох в града с няколко от момчетата, които работят в ранчото. Те обичат да ходят в баровете няколко пъти в месеца, за да разпуснат. Е, първия път, когато отидох, малко се отплеснах. Пих малко повече и последствията от това ги усещах три дни. Никога не съм изгарял от желание да го повторя. — Той си пое дълбоко дъх. — След това изгубих родителите си и насочих енергията си към това да поддържам фермата и да ги накарам да се гордеят с мен.

— Какво искаш да кажеш, Кеш? — Не можеше да има предвид…

— Не мисля, че ме е притеснявало досега, защото не съм се замислял особено и очевидно, не съм знаел какво пропускам. Тъй, че да, Клеър. Никога не съм бил с друга жена, освен с теб.

Хвърлих се към него, бутайки го да падне по гръб.

— Без повече изкушаване. Вече не съм разранена, Кеш. Сега ми дай това, което си е мое.

Той се усмихна.

— Да, госпожо — заяви и пое устата ми.

Започнахме да дърпаме дрехите си, но след миг Кеш застина. Понечих да протестирам, но той сложи ръка на устата ми. След това направи знак с ръка да мълча.

— Побързай. Точно видях всички да се насочват към спалните помещения — чух да казва Джун и ми беше лесно да разпозная гласа й. Много добре разбирах защо звука й подлудяваше Кеш.

Чух плисък, сякаш нещо се разливаше по пода.

— Да изведем ли конете? — Гневно изражение се появи на лицето на Кеш, когато разпозна гласа на Били.

— Не. Ще привлече внимание. Просто свършвай вече — изсъска Джун и в следващия миг долових миризмата на газ.

— Когато те пусна, искам да слезеш по стълбата и да изтичаш навън — прошепна ми Кеш. — Обещай ми. Слизаш по стълбата и тичаш. Право към вратата, за да доведеш Ърл.

Кимнах и той ме целуна яростно, след което изправи и двама ни на крака. Той скочи настрани, без да си прави труда да използва стълба, а аз го последвах, колкото можех по-бързо. Видях как скочи върху Били, а Джун просто стоеше и го гледаше шокирана. Аз се затичах, точно както ми каза Кеш.

Когато прелетях през вратата на плевнята, започнах да крещя. Видях Ърл и двама от мъжете да изскачат от малката колиба и да хукват към мен. Посочих към плевнята и те полетяха с всички сили натам.

Не знаех какво да правя. Кеш ми каза да изляза от плевнята. Наложи се да впрегна цялата си воля, за да остана на мястото си, и, слава на Бога, след няколко минути Кеш излезе навън. Хвърлих се към него, а той на мига ме улови, вдигайки ме на ръце.

— Благодаря ти, скъпа. Нямаш идея колко важно бе да ти кажа да сториш нещо и ти да го направиш. Това значи, че не се налага да се тревожа.

Усмихнах му се.

— Надявам се, че имаш предвид това само във фермата, защото някъде другаде няма да проработи така добре.

— Не бих и искал да е другояче.

Вратите започнаха да се отварят и Кеш ме пусна да стъпя на крака, докато извеждаха Били и Джун от плевнята. Хората на Кеш ги държаха за ръцете. Били изглеждаше така, сякаш едва стои на краката си. Кръв се стичаше от носа му, а едното му око вече бе започнало да се подува.

Не успях да сдържа възклицанието, което излезе от устата ми.

— Той се опита да подпали плевнята ни, скъпа. Докато ти беше вътре. Щастлив е, че може да диша, а какво да говорим, че още може да върви — каза Кеш през стиснатите си зъби, сякаш думите го изгаряха като киселина.

Сложих ръка върху неговата, опитвайки да го успокоя малко.

Джун просто плачеше. Тя се дръпна, в опит да се откъсне от хватката на Ърл и той я пусна. Тя се свлече на земята.

Обърнах се, чувайки звук от приближаващ се пикап, който не бях забелязала до сега.

Той спря на няколко метра от нас и от него излезе мъж, който беше на около петдесет години.

— Тате. Не съм направила нищо! — изрева Джун още лежаща на земята.

Мъжът само поклати глава, сякаш не бе сигурен какво да прави с ревящата си дъщеря.

— Ще се обадиш ли на шерифа? — попита той най-после.

— Зависи — каза Кеш, обръщайки се към мъжа. Погледът му се насочи към мен, сякаш току-що ме бе забелязал и Кеш застана пред мен, карайки ме да искам да го ударя по главата. Чух Ърл да се хили зад мен.

— Недей — изръмжа Кеш и знаех, че наистина е на ръба. Сложих ръце на гърба му и се облегнах леко на него.

— От какво? — попита бащата на Джун.

— Искам той да изчезне — каза той, посочвайки към Били, — и трябва да направиш нещо с дъщеря си. Току-що опитаха да изгорят шибаната ми плевня, докато жена ми беше вътре.

— Не знаехме, че сте там! — изкрещя Джун, признавайки вината си.

Всички я игнорираха. Кеш продължи:

— Това ме кара да вярвам, че са отговорни и за половин дузина други инциденти, които се случиха на земята ни.

Сърцето ми трепна от сладките му думи. Дори не бях сигурна, че осъзнаваше, че нарече земята наша, а не негова.

— Предполагам, че нямам избор. Той ще си замине, но без него с фермата ми е свършено. Нямам управител, а господ ми е свидетел, сам не мога да се справя. Едва ставам от леглото заради артрита си.

— Джим, проблемът не е мой, но ако искаш, ще ти дам Брандън. Сигурен съм, че той с радост ще се съгласи да стане управител на фермата, да не споменавам, че ако той е там, тази малка война между нас ще се охлади. Знам, че не искам да губиш земята си. Тогава до мен ще се окаже бог знае кой.

— Не го прави, тате. — Джун спря да реве и сега гневът бе ясен на лицето й.

— Качвай се в пикапа, Джун.

— Но, тате, аз…

— Качвай се в проклетия пикап!

Джун възкликна и замарширува към пикапа. Качи се в него и затръшна силно вратата.

— Били, уволнен си — каза Джим. Гласът му бе така груб, че изпитах леко съжаление към Били. — Благодаря ти, Кеш, че не се обади на полицията. Не знам какво я е прихванало Джун, но обещавам, че ще се оправя с нея и няма да ви тревожи повече.

— Тази вечер ще говоря с Брандън и утре по изгрев ще го изпратя, за да се разберете за всичко.

— Звучи добре.

— И, Джим, наистина мисля, че трябва да помислиш относно офертата ми. Ще купя цялата ферма, дори ще задържа работниците ти, ако искаш. Преместете се с жена ти по-близо до града. Пенсионирай се.

— Може и да приема. Утре ще ти кажа какво съм решил. — Той се качи на пикапа и потегли.

Кеш се обърна, поглеждайки надолу към мен, а изражението му стана по-меко.

— Можеш ли просто така да купиш всичката тази земя? — попитах аз. Беше ми показал къде земите им се срещаха с неговите. Изглеждаха толкова обширни, колкото и земите на Кеш, което бе много. Дори не можех да си представя колко може да струва нещо такова.

— Мила, в земята си имам нефт. Наоколо няма почти нищо, което да не мога да купя, ако пожелая — каза ми той, втъквайки една непокорна къдрица зад ухото ми.

— Но няма ли да се наложи да работиш повече, ако вземеш още земя? Не искам да работиш повече — заявих тихо и Кеш отметна глава, смеейки се гръмогласно. От гърдите му кънтеше силен, дълбок смях.

— Току-що ти казах, че си въшлива с пари, а всичко, за което мислиш, е, че няма да имаш достатъчно време с мен?

— Ти си въшлив с пари — поправих го аз, без да ме е грижа за парите му. Те не струваха нищо без него.

— Съвсем сигурен съм, че са наши. Не си спомням да си подписала предбрачен договор.

Останах с отворена уста. Дори не бях се замисляла за това. Е, реално нямах време да се замисля, имайки предвид колко бързо Кеш ме замъкна в съда.

В следващия миг се озовах в ръцете му.

— Изведи г-н Бъкман от земята ни, Ърл — излая Кеш, преди да ме метне на рамо и да ме понесе към къщата.

— С удоволствие, шефе — чух да казва Ърл.

Щом се озовахме вътре, Кеш изрита вратата, затваряйки я, а аз се пресегнах да я заключа без да чакам да ми каже.

— Скъпа, предстои ти отново да се събудиш разранена.