Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Принцеси (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
His Princess, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Новела
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,3 (× 35гласа)

Информация

Издание:

Автор: Алекса Райли

Заглавие: Неговата принцеса

Преводач: Ralna

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2017

Тип: новела

Националност: американска

Редактор: galileo414; desi7y; sladcheto

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10006

История

  1. —Добавяне

Девета глава
Алена

Отворих вратата на спалнята си и надникнах в коридора, за да се уверя, че няма кой да забележи, че излизам. Насочих се към стаята на сестра си, тъй като имах нужда да говоря с нея. Днешният ден беше истинска лудост. Е, добре, последните четиридесет и осем часа от живота ми бяха лудост. Научих, че ще се омъжвам за грамаден крал, който непрестанно изскачаше наоколо и правеше порочно ужасни неща с мен. Добре де, не бяха ужасни, но ми бе по-добре ако мислех, че са такива.

През повечето време не знаех дали искам да го зашлевя, или да го целуна. А най-лошото бе, че от вчера вечерта нито за миг не успях да остана насаме със сестра си. Умирах да поговоря с нея за всичко, което се случваше. Тя нямаше никаква представа за това, че Роман постоянно се промъкваше наоколо, нито за нещата, които вършим заедно. Всеки път щом се опитвахме да поговорим, някой ни прекъсваше.

Откакто се събудих тази сутрин бях заета с моминското ми парти. Майка ми направи от мухата слон. Покани всички от тук до луната. Имаше хора, които никога през живота си не бях виждала. А когато майка ми не ме буташе напред-назад, се появяваше майката на Роман, която постоянно мяташе убийствени погледи към майка ми и ме засипваше с хиляди въпроси. Най-често задаваният, бе, кога смятам да я даря с внуци.

Не бях сигурна, че двете ни семейства ще се разбират особено добре, но забелязах, че майката на Роман хвърля убийствени погледи на майка ми, само когато тя ми се сопнеше или започнеше да ми дава нареждания. И като капак на всичко това, по средата на следобеда научихме, че сватбата е изместена за утре. Това накара всички да търчат наоколо, вършейки всевъзможни задачи. Беше вече полунощ и едва се бях преоблякла в пижамата си, когато осъзнах, че няма да мога да остана в спалнята си тази нощ. Трябваше да говоря със сестра си.

Стигнах до вратата и хванах дръжката. Натиснах я, но нищо не се случи. Беше заключено. Никога не заключвахме вратите си. Нямаше причина да го правим, а и обикновено много често се озовавахме заедно в леглото на едната от нас. Чух кикотене от стаята и притиснах ухо към вратата. След това чух стон.

О, боже мой.

* * *

Почуках тихо на вратата и зачаках.

— Идвам — изписка високо сестра ми. След това започна да шепне: — Влез в гардероба. О, боже, никога няма да се побереш. С какво те хранят? Обзалагам се… — Почуках отново, знаейки, че сестра ми ще се отплесне и никога няма да отвори.

— Аз съм — прошепнах с глас, по-силен отколкото би трябвало. Огледах се нагоре и надолу по коридора, но не видях никого.

Вратата се отвори и пред мен застана сестра ми, облечена в риза, която определено не беше нейна. Косата й бе рошава, а гримът й бе толкова размазан, все едно е спала с него. Но още не си бяхме легнали. Едва преди тридесет минути се разделихме.

— Какво става? — почти извиках.

Тя сграбчи ръката ми и ме дръпна в стаята, затръшвайки вратата след нас.

— Шшт — сопна ми се тя.

— Не ми шъткай — сопнах се в отговор и насочих пръст към нея, присвивайки очи. — Искам да знам какво става. — Тя ми се усмихна, а аз извъртях очи.

— Изненада? — Тя се ухили по-широко, показвайки перфектните си зъби. — Взех ти стриптийзьор? Знаеш, за моминското парти… — Тя сви рамене, сякаш да каже, че не знае накъде се е насочила с тази лъжа.

Погледнах покай нея и видях Влад, бодигарда на Роман, да закопчава панталоните си, а очите ми едва не изскочиха от орбитите си. Можех да видя следите от червилото размазано по лицето и върху устните му.

— Чакай. Взимам си думите обратно! — Тя скочи пред мен. — Не го гледай. Влад, облечи си ризата.

— Скъпа, ти си облякла ризата ми — чух го да казва развеселено.

— Ох. — Тя погледна надолу към ризата.

— Правила си секс — възкликнах, осъзнавайки случилото се.

Тя кимна и изрече само с устни „Беше страхотно“. Изсумтях.

Изведнъж вратата на Таби се отвори, карайки и двете ни да подскочим. Роман изпълни рамката и бързо нахълта вътре, затръшвайки вратата след себе си. Беше облечен с тъмен костюм, но все пак изглеждаше като воин, готов да влезе в битка.

— Намери ме — тропнах аз с крак. Тази нощ смятах да се скрия в стаята на сестра си, тъй като подозирах, че той пак ще се появи. Е, поне това мислех да правя допреди миг. Очевидно тя имаше други планове. И все пак, щях да се скрия. Исках да му покажа, че не може да изскача където му скимне и да прави с мен каквото пожелае. Въпреки че донякъде харесвах това, което ми правеше. Добре де, това донякъде си е напълно излишно.

— Отне ми цели две секунди, но не беше трудно да се сетя. Налага ли се да ти закачам проследяващо устройство?

— Тя не е куче — изсъска му сестра ми.

— Да… каквото каза тя — заявих, тъй като не успях да измисля друго.

Лека усмивка трепна на устните на Роман и аз го изгледах лошо. Сигурна бях, че и сестра ми го гледаше така.

— Чакай сега — заяви Таби, след което се наведе леко към мен. — Харесваш ли го, или не? Не мога да си спомня.

Чух смях от мъжа зад нея и я ръгнах да мълчи.

— Няма значение. Нямам нужда от проследяващо устройство. Ела утре и ще мога да те задържа до себе си до края на живота си.

— Тогава ще се видим утре. Довиждане — казах, опитвайки да го накарам да си тръгне. Знаех, че няма да се получи, но бях длъжна да пробвам.

— Принцесо моя, знаеш защо съм дошъл и няма да си тръгна, преди да получа лакомството си.

Думите му ме накараха да се разяря. Всичко, което го интересуваше, бе… секс… или… там каквото правихме двамата заедно. Да, може да бе много приятно, но по някаква причина ме болеше, че той търсеше единствено това от мен.

— Млъквай и напусни стаята ми веднага. — Сестра ми пристъпи пред мен, заставайки помежду ни, готова за битка.

— Скъпа, довлечи си сладкото задниче при мен — заяви Влад.

Всички се обърнахме към него. Той бе облегнат на стената, все още без риза, с широка усмивка на лице, все едно нямаше никакви грижи на този свят.

— Не сега. Заета съм — каза му тя.

— Гледай към мен — нареди Роман, карайки ме да подскоча и да се обърна, за да го погледна. — Влад, покрий се пред жена ми.

— Тя все още не ти е жена — викна Таби.

Кимнах, съгласявайки се с нея.

— Така ли ще бъде всеки път? Може би няма да е мъдро да позволя на сестра ти да дойде да живее с нас.

Възкликнах и очите ми се напълниха със сълзи. Не. Преди дори да успея да си отворя устата, Роман застана пред мен и големите му длани обгърнаха лицето ми.

— Съжалявам. Прости ми. Не исках… моля те. — Той засипа с целувки лицето ми. — Съжалявам. Не плачи.

Затворих очи и той целуна клепачите ми.

— Бях ядосан. — Гласът му звучеше леко намусено. — Не ми харесва когато казваш, че няма да бъдеш моя. Няма наистина да й забраня да дойде.

Отворих очи и видях, че на лицето му е изписано разкаяно изражение. Очите му бяха меки и не толкова черни колкото обикновено.

— Моля те, не плачи. Кажи, че ми прощаваш.

Стоях и го гледах, шокирана от реакцията му. Той се измъчваше заради това, че аз бях разстроена.

— Ако иска, сестра ти, може да вземе цяло крило от палата.

— Не заемам чак толкова място — чух сестра си да казва и не успях да скрия усмивката си.

Тревогата изчезна от лицето на Роман. Той ме пусна неохотно и аз се изчервих, когато си спомних, че имаме публика. Погледнах към Влад, който гледаше Роман истински шокиран.

— Принцесо — изръмжа Роман и отново насочих погледа си към него. Можех да видя ревността в очите му.

— Риза — чух сестра ми отново да лае към Влад.

— Скъпа, първо, все още си облечена с ризата ми, и второ, от утре ще спиш там, където спя аз.

— Я недей да ме командваш — заяви Таби, но можех да кажа, че е доволна. Това ме накара да се изкикотя и тя се усмихна.

Роман въздъхна дълбоко и в следващия миг се озовах преметната на рамото му, докато той излизаше от стаята на Таби, и се насочваше към моята. Не започнах да протестирам, тъй като не исках да вдигам шум, за да не ни хванат, а в стомаха ми се зароди познатото трепетно чувство.

Когато влязохме в стаята ми, той ме сложи отстрани на леглото и се отпусна на колене пред мен. В тази поза очите ни бяха на едно ниво.

— Само за да спиш с мен ли дойде тази вечер? — изтърсих аз и усетих как лицето ми пламна. Сведох засрамено очи. Не можех да повярвам, че го казах.

Той хвана с пръсти брадичката ми и вдигна лицето ми, така че да го погледна в очите.

— Не, принцесо моя. Дойдох тук, защото не мога да стоя далеч от теб. — Той плъзна пръст по бузата ми, която знаех, че е аленочервена.

Изведнъж той се изправи, свали обувките си, смъкна сакото си и заобиколи леглото, лягайки от другата страна. През цялото време погледът му не се откъсваше от моя.

Прехапах устна, несигурна какво да правя. Тогава той ме сграбчи и ме издърпа до себе си. Притисна гърба ми към гърдите си и ме обгърна с ръце. Единият от краката му се преплете с моя и на мига се почувствах в пълна безопасност. Той зарови лице в косата ми, и, усещайки дъха му на тила си, заспах по-бързо отколкото някога съм заспивала в живота си.