Алекса Райли
Неговата принцеса (5)

Пета глава
Алена

Таби буквално ме извлече от мястото, на което стоях. Дори не ми даде възможност да се замисля над това, което се случи. Вихър от емоции още изпълваше тялото ми. По времето, в което стигнахме до спалнята ми, не можех да преценя дали дишам тежко от тичането до тук, или от нещата, които ми каза Роман.

Таби се хвърли на леглото и едва сега осъзнах, че на лицето й грее огромна усмивка. Отидох до прозореца и дръпнах настрани завесите, неспособна да се въздържа да не проследя с поглед как Роман си тръгва. Трябваше да се радвам, че наглият задник си тръгва, но някак не се чувствах така.

— Той каза, че и аз мога да дойда, Ал! — Когато се обърнах, Таби скачаше на леглото точно както правехме, когато бяхме деца. Дългата й тъмна коса подскачаше около нея. — Идвам с теб!

Тя продължи да скача, а на мен ми отне няколко секунди да разбера какво казва.

— Но как? — Направих крачка към нея, искайки да се убедя, че това, което казва, бе истина. Тя спря да скача, но огромната усмивка все още бе на лицето й.

— Убедих грамадния мъж с него да направи всичко по силите си да накара краля ти да приеме.

Думите краля ти накараха нещо да трепне в мен, но аз побързах да го прогоня, тъй като не бях готова да мисля за това точно сега.

— Таби! — почти изкрещях, защото тя се хилеше и не изричаше нито дума повече.

Тя повдигна игриво вежди.

— Той се опита да ме целуне.

— Какво? — извиках аз и вдигнах ръка към устата си.

Тя кимна.

— О, да. Той ме сграбчи, притисна ме към себе си и ми каза, че ще ме целуне — каза тя замечтано и се почувствах объркана. Никога не бях чувала гласът й така замечтан. Това беше супер странно.

— Но преди да ме целуне го ритнах по пищяла.

— О. Боже. Мой. Ритнала си кралския гвардеец? — останах без думи. Кой правеше такива неща? О, да. Сестра ми. Много ясно, че тя. А аз днес май се разкрещях на един крал. Проклятие. — Какво направи той?

— Засмя се и ми каза, че така само го възбуждам. И че ще ме напляска. И след това ме целуна.

Стоях и я гледах безмълвно. Бях напълно шокирана, а Таби изглеждаше така, сякаш ще експлодира от вълнение.

Тя скочи от леглото и изтича към мен.

— Казах му, че може да ме целуне, ако ми даде нещо в замяна. — Очите ми се разшириха удивено. — А той ми каза, че ще ми даде всичко, което пожелая.

— И? — попитах през зъби.

— Казах, че искам да дойда с теб, и той каза, че няма проблем. — Погледът й отново стана замечтан. — И тогава ме целуна. Ама наистина ме целуна. — Тя започна отново да подскача, стиснала ръцете ми, и гледайки ме с глупава усмивка на лице. Знаех, че винаги бяхме се държали леко глуповато, но точно сега усещането бе коренно различно.

— И какво стана след това? — исках да науча всичко.

Тя облиза устни, а бузите й пламнаха.

— Плесна ме по дупето и ми каза, че ще е най-добре да се връщам при теб. Иначе щял да ме вземе направо там, на земята.

— Изгледаш доста щастлива от това. — Знаех, че Таби много харесва това държание, тип неандерталец, но никога не бях подозирала, че може наистина да намери подобен мъж.

Тя въздъхна и се свлече драматично назад върху леглото.

— Беше невероятно, Ал. Беше всичко, което някога съм искала. Без маниери и правила. Той ме искаше и просто ме взе. Без да го е грижа за каквото и да било. Сякаш не го интересуваше в колко голяма беда можеше да се окажем, ако някой ни спипа.

Прехапах устната си и погледнах отново през прозореца, мислейки за Роман. За един миг ме ядоса толкова много, а в следващия ме накара да изпитвам коренно различни чувства. Все още не можех да повярвам, че му се сопнах. Но просто не успях да се сдържа. Може и да трябва да се омъжа за него, но нямаше да му позволя да се разпорежда с мен. Но някак избухването ми имаше противоположен ефект. Той изглеждаше така, сякаш му хареса, че му се противопоставям. Нещо бе пламнало в тъмните му очи и в отговор цялото ми тяло се възпламени.

— Ал, ще бъдем заедно.

Обърнах се да я погледна, надявайки се да казва истината. В погледа й имаше толкова голяма надежда. Не бях сигурна колко власт има другия мъж, но знаех едно нещо със сигурност. Щях да попитам Роман. Може би дори щях да постъпя като Таби. Да преговарям с целувка. Мисълта накара лицето ми да пламне. А топлината стана още по-силна, като си спомних думите му за това, как след седмица ще бъда под него — това едновременно ме караше да се вълнувам и да се плаша.

— Знаех си, че ще направиш така, че да се случи — заявих, а усмивката й стана още по-голяма.

— Как мина при теб? — Тя кацна на ръба на леглото и залюля краката си напред и назад.

— Мина добре.

— Добре? Само толкова ли?

— Не знам. Той е толкова… интензивен. Няколко пъти помислих, че дори не ме харесва. А през останалото време имах чувството, че все едно иска да ме изяде цяла.

— Мисля, че си пада по теб — каза бързо Таби. — Не можеше да откъсне очи от теб. Няколко пъти му зададоха въпроси, но той не отговори, тъй като нямаше идея, че някой се опитва да говори с него. Беше прекалено зает да те изпива с поглед.

— Наистина ли? — попитах невярващо, усещайки някакво трепетно чувство вътре в себе си. Никой никога не ме е гледал така. Мъжете винаги гледаха Таби.

— Хей! — Тя скочи от леглото. — И ти го харесваш, нали?

Свих рамене, несигурна какво да отговоря.

— Има нещо в него, но изглежда толкова студен. Мисля, че няма да ми е никак лесно. — Стиснах ръце една в друга. — Да имаш подобен брак, може да е малко плашещо. И какво ще се случи, ако аз се влюбя в него, а той остане все така студен? Не искам да се заблуждавам, че мога да го променя — поклатих глава, опитвайки да прогоня мислите си.

— Все още не го познаваш истински. Може да е различен, когато наоколо няма други хора.

Той наистина изглеждаше малко по-различен, когато бяхме само двамата.

— Това няма значение. Аз съм негова. Само трябва да се надявам, че няма да ме смаже. Умствено или физически.