Алберт Лиханов
Счупената кукла (2)

2

И така, Москва, краят на XX век, три жени, свързани с кръвна връзка, по-точно — две жени и момиче на дванадесет години. Шестдесетгодишна баба, отличен стоматолог хирург, нейната тридесетгодишна дъщеря, по образование инженер програмист, внучка, която ще се окаже главното действащо лице, обикновена московска ученичка, впрочем това не е така — момиче, което се оказва храбро.

И още нещо, донякъде странно — и трите се наричат Мария. Най-голямата — Мария Павловна, а в семейното ежедневие между близките си — Мапа: в това съкращение се долавя наистина някаква мека привичност, сигурност, като от някакви износени стари домашни пантофи, ако пантофите могат да бъдат чути. Може и да може, ако се постараеш да отделиш само техния влачещ се звук сред всичко останало — гръмко, заглушаващо, потискащо.

Средната се нарича Мария Николаевна и от грубото съкращаване по първите срички би следвало да й викат Мани, но това звучи прекалено опростено, първо по американски и второ парите изобщо не бяха същността на дъщерята на Мапа, още от детството наречена Маня, по-скоро по домашному, дори по селски, макар че това семейство нямаше никакви връзки със селото.

Най-малката у дома я наричаха просто Мася. Когато беше малка и външните хора, любувайки се на красотата и съвършенството на детството, я питаха как й е името, Маша просто не изговаряше шипящата буква в името си и се представяше като Мася, което вълшебно съвпадаше с умалителното наименование на всяко любимо същество.

Защо се бе случило така, че три женски същества, следващи едно след друго в семейството, са получили едно и също име — трудно е за обяснение. За Мария Павловна като първоизточник и историческа даденост няма какво да обсъждаме, дъщеря й бе наречена Мария по настояване на бащата Николай Михайлович, общо взето по неизвестни причини, които той самият обясняваше твърде заплетено и противоречиво, а третата девойка стана Маша може би по навик. Обаче така или иначе тази тема не беше прекалено обсъждана в семейството. Когато се събираха на празници или рождени дни, никой не се объркваше особено, защото без външни хора, а понякога и с тях, и трите се обаждаха охотно и без обида на своите съкратени имена — Мапа, Маня, Мася — нали в тях не беше скрит никакъв лош умисъл, а при останалите обстоятелства Мария Павловна, Мария Николаевна и просто Маша се намираха така да се каже в различни плоскости, непресичащи се помежду си и така не се създаваше никакво объркване.

Впрочем Мариите не мислеха за името си без повод и по друга невидима причина: всички бяха заклети атеистки. Те не помнеха — макар да знаеха, че името Мария принадлежи на пресветата Богородица, родила за света Христос, и ако се замислеха, то можеше и да се досетят, да разберат, че трижди продълженото в едно семейство свято женско име ги задължава за нещо особено, което не може да се изговори, да се обясни — и все пак — то към нещо подтиква и води… Ако знаеха към какво…