Майк Лосън
Двойни игри (44)

43

Ема познаваше Дъг Чембърлейн от двайсет години. След продължителна служба като „зелена барета“ Дъг бе станал инструктор на специалните части, оставайки на тази длъжност до уволнението си от армията. В момента работеше в компанията „Прескот Секюрити“, предлагаща услугите на наемници, която и Идит Бакстър бе наела.

— Защо поддържаш връзка с тези хора, Дъг? — попита го тя.

— Заради Маги — смутено отвърна Чембърлейн, избягвайки погледа й. Маги беше съпругата му. — Една вечер преди около три години бях пийнал и колата поднесе в канавката. На мен, разбира се, ми нямаше нищо, но Маги си счупи челюстта. Застраховката покри първата операция, но докторите объркаха нещо. Болките не престанаха в продължение на цяла година и се отразиха на психиката й. Изпадна в такава депресия, че се страхувах да не посегне на живота си. Затова реших да прибегнем до втора операция. Платих я от джоба си. За съжаление състоянието й не се подобри. Вероятно ще се наложи и трета операция, но спестяванията ни се стопиха, а къщата е под двойна ипотека.

— Съжалявам, Дъг. Но защо „Прескот“?

— Защото предложиха най-добра заплата — сви рамене Чембърлейн. — Освен това се занимавам единствено с обучението на хората, които наемат.

Ема въздъхна. Нямаше никакъв смисъл да изтъква, че обучените от него хора охраняват диктатори, които изтребват собствения си народ.

— Разбра ли защо Идит Бакстър е потърсила услугите на компанията? — смени темата тя.

— Да, разбрах. Нали помниш онова тесте карти в Ирак? Саддам плюс още петдесет и едно лоши човечета, които искахме да заловим? Същото тесте си има и Идит — петдесет и двама радикални мюсюлмани. Предлага по сто хиляди за всеки, който успеем да заловим.

— Да го заловите или да го ликвидирате?

— В договора пише „залавяне“, но ти знаеш как стоят нещата… Работата е там, че Прескот се опитва да я прецака. Повечето от хората в списъка й отдавна са обект на издирване — от САЩ, от Европейския съюз, а дори и от Саудитска Арабия. Шансовете на Прескот да ги залови са равни на нула, но той най-спокойно й прибира парите за тяхното издирване, на базата на почасова работа.

— Помага ли й в издирването тук, на територията на Щатите?

— На Щатите ли? — погледна я с недоумение Чембърлейн.

— Да. Става въпрос за мюсюлманите с американски паспорт.

— Не знам такова нещо, но мога да се поразровя.

— Ще ти бъда благодарна, ако…

В същия момент мобилният й телефон започна да вибрира. На екрана се изписа номерът на университетската болница „Хауард“.