Сойър Бенет
Любов: НЕцивилизован (8)

Глава осма

Зак

Едва успях да издържа до края на работния ден.

Не че спешната среща на борда бе толкова стресираща. Още от самото начало очаквахме нещо такова и правния ни отдел се бе заел да провери договора за поверителност на Чарли, както и да провери за промени в закона към сегашния момент. Но, мамка му, денят буквално се влачеше, след като бях видял женственото бельо на Мойра, която бе седнала в скута ми и бе опитала да се добере до члена ми, за да ме язди. Изхабих повечето от енергията си в опити да попреча на постоянната ми ерекция да си проличи през целия ден.

Лила изглеждаше истински изненадана, когато си тръгнах точно в пет часа. За пръв път тя не ме спря да подпиша или да разгледам нещо от милионите неща, които не бях успял да свърша през деня. Реших, че това или е много мило от нейна страна, и че вероятно се чувства виновна, задето бе прекъснала срещата със съпругата ми… не че имаше представа какви ги вършехме… или просто работеше по нещо друго. Макар да не можех все още напълно да разгадая собствената си секретарка, понякога нещата в живота ми изглеждаха прекалено объркани и просто нямаше как да се спра да не очаквам най-лошото от нея. И все пак, мисля, че постъпих правилно, доверявайки се на инстинктите на Мойра, че тук вероятно няма нищо нередно, затова се фокусирах върху настоящите си проблеми.

Като как бих могъл по-бързо да изгълтам вечерята си, щом се прибера у дома, и да набутам децата по леглата. Едва днес осъзнах колко отегчителен бе станал сексуалния ни живот, след като жена ми, която обикновено не е инициатор на порочни занимания, се бе появила в офиса ми почти гола под палтото си. Беше намерила време да направи това… за мен, за брака ни, и това ме накара да осъзная… тази нощ, щях да я изпепеля от удоволствие и, мамка му, щях да си дам всичкото време на света, за да го направя. Всъщност, щях да си дам толкова много време, че накрая щях да взема и задничето й.

Вече бях леко възбуден, когато се насочих към кухнята, очаквайки да усетя прекрасния аромат на сготвеното от жена ми, а децата вече да са настанени на масата, чакайки да бъдат нахранени. Вместо това обаче кухнята бе тиха, не миришеше на нищо и беше напълно празна. Оставих куфарчето си на плота. Все още стискайки малкия букет от маргаритки, който бях взел на път за дома, минах през трапезарията, влизайки в дневната.

Определено не очаквах да видя онзи, който вероятно беше помощникът на Мойра, Джош, да стои на пода с децата. Все още не се бяхме запознали, но Мойра го хвалеше доста. Опитах се да си спомня някои детайли. Изведнъж се сетих, че е от Бостън и сега завършва докторантурата си. Не можех да си спомня абсолютно нищо друго, освен това, че всяка вечер Мойра ми споделяше, че нямаше да може да се справи с работата без него.

Затова бързо го приех.

Макар той да седеше на пода срещу Джейми, по изпънатите му напред крака можех да кажа, че е доста висок. Беше млад, в средата на двадесетте си години и доста слаб. Косата му бе кестенява с руси кичури и доста рошава. Беше си отгледал гъста брада, което очевидно бе модерно в момента. Добре изглеждащ мъж, но не това ме накара да се изправя на нокти.

Той седеше на пода и си играеше с децата ми, които изглежда се забавляваха истински.

Кенън висеше на гърба му, малките му ръчички бяха обвити около гърлото на Джош, а Джейми се опиташе да се покатери на гърдите му. Всички се смееха и кикотеха, а моя стомах се сви на топка.

— Хей — бе всичко, което успях да измисля, слагайки цветята на дивана. Приклекнах и разтворих ръце към децата. — Татко се прибра.

Сърцето ми едва не се пръсна, когато всички застинаха и ме погледнаха изненадано. Кенън ме гледаше така, сякаш едва можеше да ме разпознае, а погледът на Джейми бе срамежлив. Едва не станах и не излязох от собствения си дом, когато някой най-после се осъзна. Джейми пусна ризата на Джош и хукна към мен. Сграбчих я, внимавайки да не я смажа в прегръдката си, и едва не се разплаках от облекчение, когато тя обви ръчички около шията ми и изкрещя с цяло гърло.

— Тата.

О, по дяволите. Поне едно от децата все още ме харесва.

Но тогава Кенън обви ръце около крака ми и, намествайки Джейми встрани на кръста си, се наведох и вдигнах и Кенън. Джош се изправи от пода, подръпна тениската си от Северозападния и се усмихна широко.

С перфектни бели зъби.

— Хей — каза той, протягайки ръка към мен, за да се здрависаме, — аз съм Джош.

Вдигнах рамене, усмихвайки се извинително… макар че хич не съжалявах… и казах:

— Съжалявам… ръцете са ми заети. Аз съм Зак. Приятно ми е да се запознаем.

— Да, да — каза Джош и пъхна сковано ръце в джобовете на дънките си. — Ъм… Мойра е в офиса си, провежда един разговор. Аз само гледах децата вместо нея.

— Но не мислиш, че това е част от длъжностната ти характеристика — казах сухо, гледайки към него.

— О, нямам нищо против. Кенън и Джейми са страхотни… послушни деца. Имам адски много племенници, затова съм свикнал.

Кимнах и поех надолу по коридора, отчаяно искайки Мойра да се появи от офиса си. Бяхме пригодили стаята за гости в офис, след като получи работата в „Синпас“.

— Получи спешно обаждане от шефа си — обясни Джош, кимайки към офиса.

Мерси, Джош… и сам се досетих.

— Е, сега държа всичко под контрол, ако искаш да си тръгваш — казах му с поглед, който ясно казваше „Мамка му, разкарай се от тук, имам планове с жена си“.

Той получи съобщението ми високо и ясно, а лицето му пламна.

— Разбира се… да. Беше ми приятно да се запознаем.

С Джейми, която дърпаше косата ми, и Кенън, който наблюдаваше разговора ни с интерес, Джош грабна раницата си от стола и я метна на гърба си. Той се насочи към входната врата, точно когато Мойра излезе от офиса. Тя забеляза първо него и изглеждаше объркана.

— Току-що поръчах пица. Мислех, че ще останеш за вечеря?

Джош хвърли гузен поглед към мен, което адски много ме разяри, тъй като, за какво, по дяволите, можеше да се чувства гузен? И каза:

— Ъм… Зак си е у дома и си помислих, че ще е по-добре…

Мойра веднага се обърна към мен и леко ме успокои, щом видях как лицето й грейна от радост, че ме вижда. Тя гледаше към мен, докато казваше на Джош през рамо:

— Глупости. Поканих те да вечеряш с нас, затова оставаш.

Не успях да сдържа гримасата си, когато тя се вдигна на пръсти, обгърна кръста ми с ръце и ме целуна по устните. Когато се отдръпна, ме погледна директно в очите и все още с гръб към Джош каза:

— Поканих Джош да остане за вечеря, тъй като го задържах до късно на работа, а след това остана да гледа и децата, докато проведа разговора с шефа си. Надявам се да нямаш нищо против.

А в очите й разчетох съобщението силно и ясно. Най-добре да нямам нищо против.

Насилих се да се усмихна и погледнах към Джош.

— Разбира се, че нямам нищо против.

— Идеално — каза Мойра и, обгръщайки ме с ръце, ме плесна по задника. — Нямах време да сготвя, затова тази вечер сме на пица.

— Става — казах, макар вътрешно да потръпнах.

Ядяхме пица толкова често, че вече ми идеше да повърна. Бих убил за нещо различно… нещо домашно. По дяволите, дори маймуна, изпечена на открит огън, ми се струваше по-апетитна в момента. Знам, без никакво съмнение, че част от възмущението ми се дължи на факта, че съм живял по-малко години в модерното общество и повече в общество, където единствените задължения на жената са да се подчинява и да се погрижи стомахът на мъжа да е пълен, докато той цял ден е работил усърдно да осигури храната и защитата на племето. Макар сега да съм модерно мислещ и истински да вярвам, че работата на Мойра е също толкова важна, колкото и моята, просто нямаше как да попреча в мен да се надигне разочарование за това, че ще ядем храна по поръчка, тъй като жена ми е прекалено заета, за да сготви домашна вечеря.

Исусе, аз съм проклет пещерняк и се мразя заради това.

Пуснах децата на пода и се насочих по коридора към спалнята ни.

— Отивам да се преоблека.

И тогава чух Мойра да казва на Джош.

— Би ли наглеждал децата за миг?

Гърбът ми се напрегна и знаех, че това значи, че ще ме последва в спалнята, и че без съмнение бе доловила негодуванието ми. Поех си дълбоко дъх, опитвайки да остана спокоен. Сега не бе време да се караме.

Докато разхлабвах вратовръзката си, я чух да влиза в спалнята и да затваря вратата. Тя прошепна, за да не ни чуят.

— Нещо не е ли наред? Изглеждаш ми някак напрегнат.

Измъквайки вратовръзката си, се заех с ръкавелите. За миг наум притеглих дали да й кажа истината, или да я задържа за себе си, и двете ми се виждаха удачни… но в крайна сметка реших да бъда напълно откровен.

— Просто си мислех, че ще прекарам една хубава вечер със семейството си. Не съм очаквал да имаме компания.

— Е, и аз не го очаквах — каза тя с нотка на кавга в гласа си. — Определено не очаквах шефа ми да се обади по спешност, да не успея да сготвя вечерята и да се налага да моля стажанта си да гледа децата. Но се случи и няма какво да направя по въпроса.

— Но налагаше ли се да го каниш да остава? — попитах, оставяйки ръкавелите в шкафа, преди да се обърна към нея.

— О, не знам — каза тя саркастично. — Налагаше ли се да пропуснеш празничната ми вечеря преди няколко седмици?

— Значи го правиш с цел да ми отмъстиш? — изсъсках й, нападайки копчетата на ризата си.

— Не — каза тя, гледайки ме ужасена. — Това е просто приспособяване към обстоятелствата. Когато нещо застане на пътя на плановете ни.

— Нещо винаги застава на пътя на плановете ни — промърморих и, сваляйки ризата си, я хвърлих на пода, вместо в коша за пране. Това щеше да подлуди Мойра, и макар да бях дребнав, дълбоко в себе си знаех, че греша, затова предпочетох да извадя наяве сприхавото дете в мен.

Мойра изсумтя недоверчиво и каза точно това, което очаквах.

— Е, добре дошъл в моя свят, Зак. Сега знаеш как се чувствам през голяма част от времето.

И, мамка му… знаех, че този удар ще остави празна яма в средата на гърдите ми, която на мига ще се запълни в угризения, но не очаквах да е толкова силен, че едва не ме свали на колене. Изведнъж се почувствах адски изтощен, безпомощен и извън контрол. Прокарах и двете си ръце през косата си и се отдръпнах от жена си, за да не ме види така уязвим.

И на мига почувствах ръцете й върху себе си… те се плъзнаха по гърба ми, преди да ме обгърнат пред корема и да ме стиснат силно. Тя притисна тялото си към моето, меките й гърди се опряха в гърба ми и можех да усетя как отпусна бузата си на рамото ми.

— Съжалявам — прошепна тя и това ме накара да се чувствам още по-гузен.

Обърнах се, обгърнах лицето й с ръце и се наведох, така че носовете ни почти се докоснаха.

— Недей. Няма за какво да съжаляваш. Аз съм този, който се държи като задник.

— Но ти си сладък задник — каза тя дяволито. — И си моят задник.

Не се сдържах и се усмихнах. Тази жена просто ме разбираше.

Разбираше всичко в мен.

Беше най-добрата на света.

Смеейки се, аз я притиснах силно към себе си, изкарвайки дъха от гърдите й, и опрях брадичка на главата й.

— Исусе… съжалявам. През целия ден мисля само за зеления ти сутиен и бикините ти, за това как ме докосваше… как беше готова да яздиш члена ми и бях отчаян да се прибера у дома, за да бъда с теб.

— Все още можем да сме заедно довечера, скъпи — каза тя утешително.

Но това не бе истина. Докато пицата пристигнеше, докато се нахранехме и изпратихме госта си, докато сложехме децата да спят… без съмнение знаех какво ще се случи.

Каквото се случваше почти всяка вечер.

Щяхме да сме прекалено изтощени да направим друго, освен да се изчукаме набързо и веднага след това да заспим дълбок и изтощителен сън.

Отново.

— Ще отпратя Джош у дома — каза Мойра, решена да ми даде нещо, от което знаеше, че се нуждая отчаяно. — Ще натъпчем децата със сандвичи с желе и фъстъчено масло и ще ги заключим по стаите им. Мога да съм гола и в леглото след петнадесет минути.

Не се сдържах. Засмях се при мисълта как жена ми ще изрита Джош от дома ни и ще търчи наоколо като побъркана, само за да мога да правя порочни неща с нея през цялата нощ. Господи, обичам тази жена.

Поклащайки глава, се наведох, за да я целуна.

— Не, нека бъдем добри домакини за стажанта ти. Изглежда свестен и предполагам, че заслужава да го нахраниш с прясно поръчаната си пица.

— Свестен е — каза Мойра и ми се ухили. — Ще ти хареса.

Повдигнах скептично едната си вежда. Той беше млад, очевидно брилянтен и добре изглеждащ. Обзалагам се, че е и свободен. Децата ми го харесваха и работеше в близкото обкръжение на адски сексапилната ми съпруга. Не го харесвах, ама никак. Въпреки това запазих мнението си за себе си.

— И, между другото — продължи Мойра, а очите й блеснаха пакостливо, — той няма никакви роднини тук, затова го поканих на вечерята за Деня на благодарността следващата седмица.

— Нима? — попитах стегнато, но успях да изразя леко фалшива усмивка на лицето си. Ето как си замина още една семейна вечеря.

— Дам. И днес, преди да напусна офиса ти, поканих и Лила — каза тя с дори по-голяма и по-дяволита усмивка. — Смятам, че ще са много сладка двойка, не мислиш ли?

Примигнах срещу жена си.

— Ще опиташ да сватосаш Джош и Лила?

— Ами, аз съм романтичка по сърце, и макар не всеки да може да има това, което имаме ние, поне може да опитаме да им помогнем по някакъв начин да бъдат щастливи. Мисля, че наистина ще си допаднат.

— Прекалено голяма романтичка си — казах й искрено. — Но и аз също съм. Оставих ти цветя на дивана.

Тя се засмя, очите й блеснаха от любов и оценяване на само на усилията ми, но и заради това, че я оставях да си разиграва коня. Позволих на Мойра да ме измъкне от намусеното ми раздразнено състояние и да прави с мен каквото сметне за най-добре.

И пак да кажа, аз съм най-големият късметлия на света.