Сойър Бенет
Любов: НЕцивилизован (3)

Глава трета

Мойра

В мига, в който се свих настрани, обръщайки гръб на Зак, поех дълбоко дъх и зачаках да видя какво ще направи. Тази нощ бе обречена от самото начало, знаех, че ще се скараме. Колкото по-дълго лежах в леглото, гледайки часовника, докато времето минаваше, толкова повече осъзнавах, че кавгата ни вероятно няма да се случи.

Мамка му, бе десет и половина вечерта и той чак сега се прибираше у дома. Мислех си, че каквото и да бе това, което го бе накарало да работи до късно и да закъснее за вечерята, не можеше да го държи зает до това време на нощта, което значеше, че той умишлено избягваше прибирането у дома, както аз по-рано избягвах да му вдигна телефона.

Не бях изненадана, че ми се обади скоро след като казах на Лила какво да му предаде. Знаех, че ако тя му предаде думите ми дословно, той ще ми се обади, за да ме убеди да отида на вечерята. Щеше да използва целия си чар, който бе култивирал, откакто стана част от модерния свят, и щеше да проработи.

Проклет да е.

В десет часа гневът ми се бе изпарил и се почувствах изтощена. Реших да заспя, смятайки, че може да се скараме и на сутринта. Вече се бях унесла, когато го чух да се прибира. Чух го как се съблича, чух водата да тече в банята и почувствах накланянето на матрака, когато се качи в леглото.

Както и ръцете му на гърдите ми, плъзгайки се под тениската ми и посягайки към бикините ми.

Ако имаше един начин на този свят, с който Зак упражняваше пълен контрол над мен, това бяха сексуалните му умения. Мъжът трябваше само да повдигне сексапилната си вежда към мен и пламвах от нужда. Спомням си веднъж, преди няколко години, Кенън бе на шест месеца, Зак бе прекарал деня на игрището за голф, изненадващо хоби, което имаше, откакто учеше в колежа. Все още ме объркваше, че Зак играе точно тази така цивилизована игра, но точно в този ден не бях никак доволна. Имах кисело бебе, все още имах излишна плът около корема, от която не бях успяла да се отърва след раждането, и всичко, което бях поискала от него, бе да купи памперси, след като се върне от голф игрището.

Очевидно, или поне така казваше Зак, бе изпил няколко бири с дружките си от голф клуба и просто се бе изплъзнало от ума му.

В този ден… Зак бе научил от първа ръка какви са последиците от това да бъде женен за ирландка с червена коса. Впуснах се в тирада, която би засрамила и най-големия кавгаджия, изливайки върху него раздразнението и гнева си от всяка несправедливост, която някога се е изсипвала върху мен. Накрещях му се хубаво, без да ми пука, че тъкмо бях приспала Кенън, затова беше добре, че детето винаги спеше адски дълбоко.

Зак просто ме остави да си излея всичко, чакайки търпеливо, а погледът му бе разбиращ заради тревогата ми нова майка. Това ме разяри още повече, затова взех една книга и го замерих. След като избегна с лекота снаряда ми, се озова до мен с три големи крачки.

Преди да успея да отворя уста, за да изрека още една дума, преди дори да успея да мигна, той ме събори на дивана, разкъсвайки панталона и бикините ми. Когато отново опитах да говоря, той ме завъртя по корем и ме напляска, преди да ме завърти отново по гръб. Това се бе превърнало в патентовано-Зак-Ийстън-движение, след което ме подлуди с пръсти и език, дори си бе поставил за цел да ми се извини, правейки изживяването най-страхотното, което съм изпитвала.

И самодоволното копеле го знаеше.

Ето защо сега лежах със затворени очи и колене, притиснати към гърдите ми, чакайки да видя какво ще направи. Исках да видя дали ще получа бъдещия изпълнителен директор Зак, или ще получа своя нецивилизован мъж, който ме взимаше където и когато пожелаеше. Повярвайте ми, никога повече няма да мога да погледна преддверието на църква по същия начин, и още от време на време чакам Господ да ни покоси заради онзи път, в който бяхме мърсували в божия дом.

Усещайки раздвижването на матрака, бавно отпуснах дъха си. Надявах се да прозвучи естествено, и че Зак няма да осъзнае, че се преструвам на дълбоко заспала. Надявах се да не го осъзнае, защото иначе щеше да се досети, че се чудя дали ще направи друг ход, и че едновременно се боях и копнеех да го направи.

Той знаеше, че не мога да му кажа „не“, затова нека ви кажа за това, което мислех по-рано… Не съм едновременно изплашена и копнееща по равно. По-скоро четиридесет процента изплашена и шейсет копнееща. Не, ами… по-скоро тридесет изплашена и седемдесет копнееща. О, по дяволите, истината е, че никога не съм се бояла от докосването му, нито преди, нито сега.

Нямаше ли да побърза и просто да ми го даде?

Матракът потръпна отново. Бях готова да издам лека въздишка, за да му покажа, че не съм заспала дълбоко, когато го чух да изрича:

— По дяволите всичко това.

Това бе единственото предупреждение, което получих, пред ръката на Зак да се обвие около кръста ми и той да ме измъкне от леглото. Изписках стреснато, обмисляйки дали да пробвам да се боря, но тогава той ме завъртя към себе си и устата му се нахвърли върху моята, а краката ми се обвиха автоматично около бедрата му.

Целуна ме дълбоко и влажно, довършвайки ме, като впи зъби в долната ми устна, докато ръмжеше тихо. Засмука я и после я пусна, докато вървеше, носейки ме през стаята. Можех да усетя как става по-твърд, а перфектният му невероятен член някак естествено потърси плътта между бедрата ми, копнееща да почувствам съпруга си дълбоко в себе си.

Нямах никаква идея какво смята да прави с мен и не ме бе грижа. Знаех, че ще бъде страхотно, и реших да се освободя от целия гняв и раздразнение, за да може да се насладим на този миг заедно. Това невероятно усещане помежду ни, което никога не спираше да бълбука помежду ни, когато успеехме да намерим време да му се отдадем.

Зак просто ме отнесе до другия край на стаята, притискайки тялото ми към стената, докато ръката му сграбчи косата ми на тила ми. Той ме погледна твърдо, показвайки ми неудоволствието си, че му бях обърнала гръб в леглото ни.

Опитах да му отвърна със същото, но се провалих най-позорно. Без значение колкото силно се опитвах, не можех да спра ъгълчетата на устните ми да се повдигнат нагоре. Той поклати глава и простена:

— Малка лъжла.

Сега вече наистина се усмихнах, широко и сияйно, защото знаех, че вероятно съм само на крачка от това да бъда чукана, докато изпадна в кома, но Зак ме изненада, като отпусна хватката си около кръста ми и тялото ми се плъзна надолу. Щом краката ми докоснаха килима, пръстите му се свиха в косата ми и той ме натисна надолу.

Повече от доброволно коленете ми се подвиха под мен. Колко пъти, откакто се познавахме, ме бе свалял на колене, и колко пъти бикините ми бяха подгизвали само от знанието колко силно го възбужда това?

Изражението му все още бе буреносно и може би подцених колко много го бях разярила, обръщайки му гръб по-рано, но нямаше проблем. Щях да му се реванширам.

Зак направи крачка назад и аз се спуснах по-надолу, докато коленете ми се притиснаха към мекия вълнен килим, а със свободната си ръка той смъкна боксерките си надолу. Членът му бе така твърд. Стърчеше напред… тъмен и пълен, покрит с дебели вени, които устните ми са проследявали безброй пъти пред годините.

Моят съпруг и аз… познавахме се толкова добре, че почти нямаше нужда да говорим, когато бяхме заедно. Той просто погледна надолу към мен, стисна члена си в ръка и го насочи към устата ми. Разтворих устни автоматично и, поглеждайки нагоре към него с извинение и лека палавост в погледа си, го поех дълбоко в устата си.

Зак простена… отметна глава назад и затвори очи. Той ми позволи да се движа срещу него, все още стискайки косата ми с ръка. Държах очите си насочени нагоре към него и се наслаждавах на удоволствието, изписано на лицето му… обожавайки колкото много той обича да му правя това.

Потръпнах, когато Зак отвори бавно очи и насочи погледа си надолу към мен. Погледът му бе измъчен, когато прошепна:

— Моля те, никога повече не ми обръщай гръб по този начин.

Отдръпнах се назад, позволявайки на члена му да се изплъзне от устните ми.

— Зак… скъпи…

Той се отпусна на колене, обгърна лицето ми с ръце и се наведе към мен само на милиметри, поглеждайки ме в очите.

— Мога да понеса много неща, Мойра, но антипатията ти не е едно от тях.

Сърцето ми се сви болезнено и побързах да го уверя.

— Няма.

— Винаги трябва да говорим, когато има проблем, нали? — попита той настоятелно.

— Да… добре.

— Нормално е да бъдем ядосани един на друг.

— Да, определено.

— Но никога не ми обръщай гръб — настоя той. — Без значение колко си ми ядосана, моля те, никога не се затваряй за мен.

Не се сдържах… хвърлих се към него, обвих ръце около него и зарових лице в шията му, искайки да му покажа колко много съжалявам.

— Няма, скъпи. Бях наистина бясна, но знаех, че ще прогониш всичко от мен с докосването си, и се радвам, че го направи. Винаги ще желая докосването ти, без значение какво.

— Добре — каза Зак и се отдръпна от мен, за да може да ме погледне. Очите му бяха топли и облекчени, а след миг станаха дори още по-топли. — Достатъчно говорене засега.

— Това значи ли, че имаме друго за правене? — попитах, накланяйки глава с похотлива усмивка.

— Твърд съм като скала за теб. Може да говорим повече, след като се погрижим за това.

— Искаш ли да те довърша с уста? — попитах свенливо, обвивайки ръце около ерекцията му.

Ръката на Зак покри моята и обви пръсти около моите, докато стисках члена му. Той ме накара да раздвижа ръка нагоре-надолу няколко пъти, но след това ме изненада, като поклати глава и се отдръпна. Изправи се и ме издърпа със себе си.

— Не, мисля тази нощ да чукам жена си бавно и нежно. Мисля, че се нарича правене на любов, нали?

— Оххх, моят романтик — казах, пърхайки с мигли към него.

Той изгрухтя и ме вдигна на ръце. С три крачки се озова до леглото и ме положи на матрака. Тялото му покри моето и той ме целуна дълбоко… и сладко. Когато се отдръпна, потърка нос в моя и прошепна:

— Наистина съжалявам за тази вечер.

— Аз също — прошепнах му.

Тогава съпругът ми продължи да прави любов с мен… много бавно и нежно.