Сойър Бенет
Любов: НЕцивилизован (12)

Глава дванадесета

Зак

— Това е ключът за стаята ви, г-н Ийстън — каза рецепциониста. — Етаж петнадесети, стая 1588, с гледка към океана и балкон. Веднага ще изпрати пиколото да донесе багажа ви.

Взех двете пластмасови карти и поклатих леко глава.

— Изчакайте с багажа. Ще се обадя кога да го донесете.

— Да, сър — каза рецепциониста, кимайки леко с глава и отправяйки ми знаещ поглед.

Исках да остана насаме с жена си и го исках на мига.

Преметнах кожената си ръчна чанта през рамо, защото в нея беше лаптопът ми и по някое време щеше да ми потрябва, и хванах Мойра за лакътя. Тя се оглеждаше наоколо удивена, все още не можейки да осъзнае как преди шест часа стояхме пред коледната елха с децата, а сега се намирахме в Насау^[1].

Честно казано, очаквах да ме засипе с въпроси, но единственото, което бе попитала, когато се качихме в колата на път за летището, бе:

— Колко дълго си планирал това?

Бях й отговорил искрено. Искаше ми се да й кажа, че съм го планирал през цялата година, но истината бе, че бях направил резервацията само преди четири дни, когато ми просветна.

Още от караницата ни в Деня на благодарността аз се грижех за нараненото си его. Това, че Мойра не ми бе споделила за желанието си да се върне на работа, бе голям удар върху увереността ми. Мислех, че жена ми ме смята за своя най-голям герой, за мъжа, който винаги ще поправя нещата за нея. Вместо това открих, че тя ми няма доверие, и това ме накара да започна да си задавам въпроси. Макар да бяхме успели да се върнем в нормалната си рутина, бездната помежду ни сякаш ставаше все по-дълбока с всеки изминал ден и аз започнах да подлагам под съмнение всичко, което бе важно за мен.

Започнах да се съмнявам в това, което бяхме изградили с Мойра, и в това, което вярвах досега.

Знаех, че и Мойра се съмнява, тъй като можех да го видя в очите й.

Прозрението ми дойде преди четири дни, когато се качих на тавана, за да намеря оригиналните документи за заема за къщата. Мислехме да рефинансираме и исках да огледам първоначалните клаузи в договора. Бях обърнал цялата къща, опитвайки се да ги намеря. Мойра предположи, че може да са на тавана, но, по дяволите… до този ден дори не знаех, че имаме таванско помещение, тъй като никога досега не ми се бе налагало да ходя там.

И, да, точно там намерих кашон с надпис „Документи за къщата и банкови споразумения“, изписан с почерка на Мойра, което доказваше, че тя го е качила тук горе, а когато се насочих към изхода, нещо улови погледа ми.

Туристическа раница.

Или по-точно раницата на Мойра.

Тази, която носеше в Амазония преди осем години, когато дойде за пръв път да ме търси.

Не това бе проблясъкът. Приклекнах до раницата и докоснах ципа, знаех, че е носила същата тази раница няколко месеца по-късно, когато бе заминала отново в Амазония, за да ме търси.

След като я изоставих.

Скъсах връзките помежду ни.

Избягах.

Тя бе тръгнала след мен, тъй като в сърцето си знаеше, че аз съм нейната сродна душа. Че аз съм този, без който не може да живее. Аз също бях осъзнал, че Мойра е толкова важна за мен, и се бях върнал в Щатите по същото време, опитвайки да поправя грешките си, но разковничето бе в това… Мойра бе рискувала много повече, отколкото някога съм рискувал аз.

Беше се изправила пред опасността и потенциално разбито сърце и отхвърляне. По дяволите, по онова време тя е знаела, че ще пропътува стотици километри и е възможно да открие само мъртвото ми тяло.

Мойра бе водена от любовта, от инстинктите си и от дълбокото непогрешимо вътрешно чувство, че сме създадени един за друг.

И тогава ми просветна.

Мойра бе моята светлина в този живот.

Увереността й в нас ехтеше силно през мен, и осъзнах, че всички тези простотии… тези жалки караници и фокусирането ни върху неща, които нямаха никаква важност, бяха тривиални и просто това не бяхме ние. Малко се бяхме изгубили, но всичко се свеждаше до това… с Мойра бяхме създадени да бъде заедно, да се допълваме.

Ние бяхме екип.

Ние бяхме едно.

Ние бяхме любов.

И тогава осъзнах, докато седях на прашния таван, гледайки старата раница, че нямаше нищо по-важно на този свят за мен от това да се подсигуря, че съпругата ми е щастлива.

Нищо.

Нито работата.

Нито децата.

Нито собствения ми живот.

Аз съществувах с едничката цел да правя Мойра щастлива, защото, когато тя бе щастлива и доволна, всички други бяха щастливи и доволни. Тя бе по-добра майка на Джейми и Кенън, по-добра съпруга на мен, по-добра сестра на Лиса и по-добра учителка, ако решеше да преподава.

Слязох от тавана, напълно забравил за договора за заем на къщата, и направих резервация за „Гранд Хаят Баха Мар“ в Насау. И операцията да-върнем-брака-ми-пак-в-релси бе в ход.

— Все още не мога да повярвам, че сме тук — прошепна Мойра, докато вървяхме към асансьора. — Нереално е.

— Съпругът ти все още има някои скрити козове в ръкава си — казах с усмивка.

Мълчахме, докато пътувахме към петнадесетия етаж, но не бяхме никак спокойни. Мойра го знаеше. Аз го знаех. Нещата щяха да станат малко диви.

Отворих вратата. Пуснах чантата си на пода. Чантата на Мойра прелетя през стаята и се нахвърлихме един върху друг.

Успях да измъкна блузата през главата й, докато затръшвах вратата с крак. Пръстите й се вкопчиха в колана ми, опитвайки да го свалят, докато аз се мъчех да изхлузя обувките си. Дърпахме, драскахме и стенехме, докато разкъсвахме дрехите си. И през цялото време бавно се препъвахме назад към леглото.

Строполихме се, като аз се приземих върху нея и беше толкова адски хубаво да усетя кожата й срещу своята… да се насладя на начина, по който нежните й извивки изпълват дланите ми.

Целунах я и никак не бях нежен, захапах долната й устна. Тя простена, а членът ми стана твърд като скала.

— Мойра, ще те чукам толкова силно… вероятно ще те заболи.

Нямаше, но познавах жена си и знаех колко се възбужда от малко порочни приказки. Опитах се да си спомня последния път, когато бяхме наистина сами… без да се тревожим, че децата ще ни чуят… и членът ми стана още по-твърд, като си помислих, че можем напълно да се насладим един на друг без притеснения.

Господ да е на помощ на онези, чиито стаи са съседни на нашата.

Целунах Мойра отново… силно, след това я захапах. Плъзнах устни по челюстта, по шията й и впих зъби в рамото й. Сещате се, онова меко, заоблено местенце точно в края на ключицата й. Тя изкрещя, а аз пъхнах ръка между бедрата й, откривайки, че жена ми е влажна и готова за пръстите ми. Затова й дадох като начало два, и след като привикна към инвазията ми, пъхнах и трети пръст в нея.

— Зак — простена тя, като на практика половината ми ръка бе в нея, докато търках с палец клитора й.

— От какво се нуждаеш, скъпа? — промърморих, плъзвайки език по стомаха й, преди да захапя плътта точно над клитора й.

Тя изви таза си към мен и предположих, че има нужда от повече внимание в този район. Замених ръката си с устните си, ближейки и смучейки жена си, докато тя не се разтрепери под мен, умолявайки ме да й позволя да свърши. Измъчвах тялото й с удоволствие, и когато тя звучеше почти на ръба на истерията, й позволих да свърши мощно. Насладих се на първите няколко трепвания на тялото й с език дълбоко с нея, преди да се изправя, да сграбча ерекцията си и да се тласна в нея.

— Да — изпищя тя, а аз едва не припаднах от невероятното удоволствие да бъда заровен така дълбоко в Мойра.

Някога било ли е така хубаво? Разбира се, че е било, но, мамка му, дори не можех да си спомня кога.

Когато Мойра вдигна крака и ги обви около кръста ми, аз започнах да тласкам, заравяйки члена си рязко и дълбоко в тялото й… отново и отново. По едно време ханшът ми сякаш се движеше на автопилот и не откъсвах поглед от лицето на Мойра. Гледах как красивите й очи блестят с интензивност и тя също не откъсваше поглед от мен, докато я чуках до забрава.

Усещах го… в тялото си, в члена си, в сърцето си.

Моята съпруга.

Моята жена.

Моя завинаги.

Бях хванат неподготвен, когато цялото се издигна нагоре и тя стисна силно очи. Беше ми нужна само една наносекунда да осъзная, че тя свършва отново, което предизвика моя собствен оргазъм.

Свърших адски силно, замръзвайки дълбоко в нея, тялото ми потрепери, топките ми се стегнаха и аз експлодирах почти победоносно вътре в нея. Наречете го част от примитивното ми ДНК или първобитната нужда в мен, но в този миг се надявах да съм я забременил. Тя тотално би ме плеснала зад врата заради тази мисъл, но истината е, че никога не бих могъл да откажа на своята модерна жена, щом има желание да допринася за дома ни така, както го правя и аз.

Сринах се върху Мойра, опитвайки да си поема дъх. Бегло осъзнавах, че пръстите й галят тила ми, докато притисках лице към шията й, преди да прошепна:

— Обичам те, Мойра.

 

 

— Е, готова ли си да видиш какво има на флашките? — попитах неочаквано Мойра. Все още лежахме на леглото, вече напълно голи с преплетени крайници.

Тя вдигна глава, поглеждайки към мен.

— Точно сега ли?

— Да… защо не?

— Ами, нали се сещаш, мислех да правим още секс?

— Исусе, Мойра… дай ми малко време да се възстановя. Последната сесия почти ме изцеди.

Тя се подсмихна и игриво бутна гърдите ми. Аз се наведох над нея, за да си открадна целувка, преди да стана от леглото. Можех да усетя погледа й, докато вървях напълно гол към кожената си чанта. Винаги обичах да усещам погледа й върху себе си, знаейки какво удоволствие намира в това да ме гледа. Това караше члена ми да започне да се втвърдява и му дадох строги наставления да остане мирен, докато приключим с това, което бях намислил.

Защото това, все пак, беше едно от най-важните неща в живота ми и се налагаше да науча за него още сега.

Изваждайки лаптопа и черната кутийка с флашките, аз се върнах на леглото и седнах, облягайки гръб на таблата. Мойра се надигна, заемайки мястото до мен. Включих лаптопа, подадох й флашките, след това дръпнах завивката в скута си и сложих върху нея лаптопа.

— Добре, имаш два избора — казах и кимнах към кутията с флашките. — „Избор 1“ е да се върнеш да преподаваш на пълен работен ден и да запишем децата на забавачница. „Избор 2“ е да продължиш да работиш на половин работен ден и да останеш с децата. Без да се замисляш над това, без да обсъждаш въпроса с мен, искам да се вслушаш единствено в сърцето си и да ми кажеш какъв е изборът ти. Давай.

Мойра веднага каза.

— „Избор 1“. — И вдигна флашката с този надпис, гледайки я с любопитство.

Кимнах й с усмивка и взех устройството от ръцете й. Беше й адски лесно да ми даде този отговор, затова знаех, че е точно това, което желае истински. Сърцето ми трепна от вълнение, когато осъзнах, че ми се доверява достатъчно като неин партньор, за да ми каже истината.

Включих флашката в компютъра и стартирах Пауър Пойнт.

— Така, това вероятно би било по-ефективно, ако бяхме в някоя от онези големи конферентни зали с прожекционен апарат и може би лазерен принтер — казах ухилен на Мойра. Тя се засмя и обърна лице към екрана. — Но исках да ти направя презентация, за да можеш да видиш мислите и коментарите ми относно избора ти.

Кликнах на малката икона, пускайки презентацията си за „Избор 1 — Мойра се връща на работа на пълен работен ден“… и първото нещо, което се появи на екрана, бе: „Това е моето вричане към теб“.

Мойра издаде тих звук на изненада, докато четеше слайда и преминах към следващия.

„Това е клетвата ми към теб.“

После следващия слайд.

„Винаги да бъдеш на първо място за мен.“

И следващият.

„От този ден нататък.“

Главата на Мойра се обърна леко към мен. Аз наведох своята, за да срещна погледа й, и в него блестяха непроронени сълзи. Вдигнах ръка, докосвайки с пръст челюстта й, и я завъртях отново към екрана.

След това пуснах следващия слайд.

„Винаги.“

И след това следващия.

„Ако искаш да се върнеш на работа, още сега… точно в тази секунда…“

И следващият.

„Ще подкрепя решението ти на сто процента и мисля, че това е най-доброто решение, което би могла да вземеш.“

И продължих към последния слайд.

„Ти си моя, Мойра, и това значи, че щастието ти е приоритет над всичко друго. И винаги ще бъде така.“

Очаквах, че досега Мойра ще се е разтопила от щастие. Мислех, че ще е пленена от това, което й казвам, и ще ми се нахвърли, за да изрази колко й е харесал глупавия, но напълно сладък начин, по който бях решил да й поднеса всичко това. Всъщност можех да се обзаложа, че ме чака една невероятна свирка, тъй като всичко мина така перфектно и членът ми започна да се втвърдява в очакване.

Вместо това тя каза:

— Пусни другата флашка.

— Какво? — попитах напълно изненадан, че устните й още не са върху члена ми.

— Другият избор… искам да видя какви са ти коментарите, в случай че бях избрала „Избор 2“.

Хъх, не мислех, че ще поиска да види и двете.

И все пак, свих рамене и включих втората флашка. Отворих презентацията за „Избор две“, която бе в същия стил: „Това е моето вричане към теб“.

— Готова ли си? — попитах я злокобно. — Защото вече направи избора си. Задничето ти се връща обратно на работа и дори се чудя дали да не напусна работа и да те оставя да се грижиш за мен.

Тя изсумтя и погледна към екрана.

— Просто пусни проклетата презентация.

Смеейки се, стартирах презентацията и я оставих да преминава, без да изрека нито дума. Един по един слайдовете се редуваха.

„Това е клетвата ми към теб.

Винаги да бъдеш на първо място за мен.

От този ден нататък.

Винаги.

Ако искаш да работиш на половин ден и да се грижиш за децата у дома, както до сега…

Ще подкрепя решението ти на сто процента и мисля, че това е най-доброто решение, което би могла да вземеш.

Ти си моя, Мойра, и това значи, че щастието ти е приоритет над всичко друго. И винаги ще бъде така.“

Главата на Мойра се вдигна към мен и погледът й омекна.

— Същата е.

— Дам.

— Няма значение какво ще избера — обобщи тя.

— Никакво.

— Ти винаги ще мислиш, че е най-правилното решение, което мога да взема.

— Точно така.

— Уау — каза тя удивена. — Ти си просто… уау.

— Такъв съм, нали? — казах с усмивка.

— Обичам те — каза тя сериозно и се наведе, за да ме целуне.

Да, точно така… никога не мога да се изморя от тези устни, защото са мои. А погледът в очите й казваше, че аз съм единственият за нея.

Тя се отдръпна и аз отместих лаптопа настрани с намерението да я прегърна и да я дръпна към себе си.

Вместо това тя опря ръце на гърдите ми и каза:

— Легни назад.

Повдигнах питащо едната си вежда.

— Смятам да те изсмуча целия, скъпи. Заслужи си го.

Господи, обичам тази жена.