Метаданни
Данни
- Серия
- Звездни пирати (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Enticed By The Corsair, 2018 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Ralna, 2018 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,3 (× 47гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Руби Диксън
Заглавие: Съблазнена от пирата
Преводач: Ralna
Година на превод: 2018
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Читанка
Година на издаване: 2018
Тип: роман
Националност: американска
Редактор: galileo414; desi7y; sladcheto
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10167
История
- —Добавяне
Глава 15
Аливос
Няколко седмици по-късно
Двамата с Айрис се потопихме в нещо като рутина, която мисля, че беше добра.
Или поне бе добра за мен. Почти бях сигурен, че е добра и за Айрис. Спяхме заедно всяка нощ. Тя бе изненадващо спокойна, когато спи. Мислех, че ще бъде измъчвана от кошмари. Знам, че аз ги имах в продължение на години след войната, но тя се притискаше към мен и спеше спокойно.
Харесваше ми факта, че се вкопчваше в мен, затова не възразявах. Това значеше, че ще се събуждаме всяка сутрин прегърнати, с дрехите й повдигнати на горе и разкриващи странно оцветената й кожа, карайки ме да се боря с нуждата да я притисна към леглото и да й направя всички кефинг порочни неща, за които копнеех.
Разбира се, не го правех. Исках да се чувства в безопасност.
Тази сутрин тя се събуди и седна в леглото, преди да се протегне, карайки туниката да се опъне върху гърдите й, а мен да сграбча и да стисна силно члена си. Нямаше значение, че не може да ме види какво правя. Чувствах, че е нередно да се докосвам, докато тя седи до мен, без да осъзнава какво върша. Айрис се почеса по главата и се изправи, насочвайки се към водната стая с ръка протегната напред.
— Идваш ли? — попита тя сънено.
Ще ми се. Но знаех, че не това пита, затова потиснах нуждата си.
— Идвам.
Тя се изкъпа и се уви в кърпа, насочвайки се към единия край на каютата, а аз скочих за един бърз душ след нея. Имах малко време за тихо мастурбиране, за мощно свършване и след това да се доизкъпя за отрицателно време, преди да изляза, за да се облека.
Айрис ме чакаше облечена в гащеризон, държейки гребена в ръката протегната към мен.
— Ако нямаш нищо против — промърмори тя.
Никога нямах. Това бе част от рутината ни и обожавах да разресвам косата й. Не бързах, наслаждавайки се, докато бавно разплитах кичурчетата. След като всичко бе разплетено и сресано, сплетох косата й на плитка и я завързах с още една панделка, която взехме от Кат, макар да изглеждаше малко оръфана и износена. Приключих с плитката и я пригладих с ръка, преди да я преметна през рамото й.
— Имаш нужда от още панделки и фиби. Ще ти взема, когато днес спрем на станцията.
— Благодаря ти — каза тя равно.
Щеше ми се да каже нещо повече от това учтиво благодаря. Но Айрис винаги бе сладка и спокойна. Никога не възразяваше за каквото и да било. Никога не се разстройваше. Никога нищо не искаше… нито повече топла вода за душа си, нито по-голяма кърпа, за да се подсуши или по-хубава възглавница. Никога нищо не искаше.
И това ме побъркваше.
Заиграх се с края на плитката й, докато тя седеше спокойно пред мен.
— Може ли да те попитам нещо? — Знаех, че вероятно търся да започна скандал, но не можех да се спра. Исках да получа някакъв отклик от нейна страна. Нещо. Каквото и да е.
— Разбира се.
— Едно от първите неща, които Кат и Фран поискаха, щом се качиха на Глупака бе да си отидат у дома. На Земята. Ти никога не си повдигала този въпрос. Защо? — Тя отвори уста да проговори, но аз я прекъснах бързо. — И не ми казвай, че не ти се връща у дома. Защото знам, че не е истина.
Айрис за миг остана смълчана, а когато проговори, гласът й бе дрезгав от емоциите.
— Не, не съм питала. Предполагам, че… след всичко, което се случи, просто знаех, че никога няма да се върна у дома. — Тя преглътна и започна да си играе с пръстите си… забелязах как постоянно масажира пръста, чието връхче липсваше. — Това променило ли се е?
— Не — заявих твърдо. И след това се почувствах като задник, тъй като аз повдигнах темата и я натъжих. — Няма как да се върнете обратно на Земята.
Подразних се от лекото й, примирено кимване. Това ме накара да се почувствам по-зле от всякога. Как бе възможно да я обичам и в същото време да искам да я хвана и да я разтърся? Не знаех, но беше така.
Тя бе толкова спокойна. Исках да бъде като буря. Да трепери от ярост. Предпочитах да е хаос от гняв и сълзи, защото това можех да разбера.
Но това неестествено спокойствие? Никак не го разбирах.