Руби Диксън
В леглото на пирата (17)

Епилог

Катрин

Шест месеца по-късно

— Приближаваме Станция Саиталиан — спокойният глас на Сенторр проехтя през интеркома. — Скоро кацаме.

Натиснах копчето на интеркома, свързвайки се с мостика.

— Колко скоро е това скоро?

— Ъм… няколко минути. Защо? — гласът на Сенторр бе объркан.

— Само се чудех. Не влизайте в медицинската зала в следващите петнадесет-двадесет минути — нагласих гащеризона си… нов и адски секси направен от копринена материя, която сменяше цветовете си в зависимост от светлината и имаше нежен колан, който стоеше отпуснато на ханша ми. Тарекх щеше да се влюби в него.

— Прекалено много информация — чу се гласа на Фран.

О, мамка му. Това не беше ли директен канал само до мостика? Е, предполагах, че изненадата ми се провали.

— Никой от вас да не идва в медицинската зала в следващите петнадесет минути — изкрещях отново през интеркома и го изключих. Излязох от каютата си… нашата каюта… и се насочих надолу по коридора към медицинската зала, където моят любим вероятно се мъчеше да намери скенера, който непрестанно слагах на точното място. Сякаш, когато нещата около него бяха в безпорядък, можеше да намери всичко, а когато бяха по местата си, му отнемаха часове да ги намери.

Но играта между нас беше забавна.

С Аливос се разминахме по коридора и той поклати глава щом ме видя. Ухилих му се. Те може да мислят, че тези антики са безинтересни, но бяха забавни. Освен това, той не бе виждал как основата на рогата на Тарекх пламва щом ме види. Когато си намери собствена жена, щеше да разбере.

Насочих се към медицинската зала и вратата се плъзна пред мен, отваряйки се. И да. Тарекх бе на колене на пода, ровейки в едно от шкафчетата, пълно с всичко, което бях подредила там. Той ми хвърли само бегъл поглед.

— Какво беше това по интеркома? И да си ми виждала скенера? Мога да се закълна, че беше тук някъде.

Пристъпих към кушетката и се настаних на нея, кръстосвайки крака.

— Имам нужда от минутка с медика на този кораб — казах му, стараейки се гласа ми да бъде печален.

Той скочи на крака, поглеждайки ме.

— Добре ли си? Какво не е наред? — очите му се разшириха — Да не си бременна?

— Не още, глупчо. Още шест месеца няма да можем да отидем при бебешки доктор, забрави ли? — Спестявахме пари, за да си вземем малко земя на някоя далечна планета, където да се скрием и да отглеждаме семейството си. Може би. Все още не бяхме решили, защото за момента си прекарвахме много добре, пиратствайки. Почти бях сигурна, че съм докарала малко бяла коса на Тарекх по времето, когато решихме да нападнем кораба в системата Зстъри, макар че по-късно призна, че планът бе добър. Никой не видя идването на човешката жена, преди да стане прекалено късно. Казах му, че това е идеалният Троянски кон… и след това трябваше да обяснявам какво е Троянски кон.

— Така е — той ми хвърли страстен поглед. — Само правим много секс.

Боже, да, така беше. И да, наистина обожавах това. И това бе причината да съм тук. Прехапах устната си и сложих ръка на ципа на шията си.

— Трябва да поговорим, докторе. Изпитвам болка.

Той се приближи към мен с присвити от загриженост очи.

— Каква болка? И защо ме наричаш докторе? И къде ми е скенерът?

Боже, този мъж беше много зле що се отнася до ролевите игри.

— Каква болка?

— Да — в погледа му блесна тревога и той ме погали с пръст по бузата — Да не би да бях прекалено груб миналата нощ?

— Господи, не — въздъхнах. Миналата нощ бе наистина невероятна… което вероятно бе причината да съм така разгонена и да се появя в медицинската зала, макар много скоро да кацаме. — Но изпитвам болка. Наистина силна — провлачих глас.

— Покажи ми къде.

Свалих ципа, разголвайки гърдите си, преди да ги обхвана с ръце и да ги стисна.

— Ето тук, докторе.

Основата на рогата му пламна. Тарекх откъсна поглед от деколтето ми и ми хвърли подозрителен поглед.

— Това е игра?

— Секси игра.

Той се отпусна от облекчение и потърка с ръка челюстта си.

— Ще ме вкараш в гроба, Кат. Малка изкусителка.

— Шшш — казах му, ритвайки го леко по крака. — Включи се в играта.

Той се намръщи и прочисти гърлото си.

— Извинявай. Разбира се. Какво може да направи този медик за теб, жено?

Прехапах устни и повдигнах натежалите си голи гърди към него.

— Почти съм сигурна, че един масаж ще успокои болката ми.

Очите му блеснаха.

— Чувал съм, че ако потъркам по-надолу мога да отърва приемника от куп болежки. Искаш ли да пробвам?

Сега зърната ми станаха твърди и вече треперех нетърпеливо.

— Това е чудесна идея — казах задъхано. — Защото започнах да изпитвам болка и между бедрата си.

— Имам идеалното решение за това — промърмори той, облизвайки устните си. — Легни по гръб на масата и позволи на медика да ти помогне. — Едната му ръка ме бутна да легна назад, а другата разтвори краката ми. — Няма да спра, докато не потуша болката ти.

Простенах развълнувано.

— Имаме петнадесет минути преди другите да изискат присъствието ни на мостика — казах му, когато започна да разкопчава гащеризона ми.

— Не мога да пришпорвам една добра терапия с език — каза ми моят любим. — Не и когато нещата са на живот и смърт.

Господи, обичах до полуда този мъж.