Руби Диксън
В леглото на пирата (12)

Глава 12

Катрин

През следващите няколко седмици, избутвах различни неща от зоната си на комфорт. Изпробвах връзката ни, опъвайки я до крайност, и общуването ни стана някак секси и флиртуващо. Аз бях тази, която пое водачеството, защото знаех, че Тарекх ми дава пространство, за да реша какво искам.

Освен това бе търпелив като светец, защото никак не улеснявах нещата за него. Бях решена да прекрачвам постоянно невидимата линия помежду ни, за да видя до къде мога да стигна и все още да се чувствам в безопасност. Непрестанно чаках търпението му да свърши, да ме сграбчи, когато трябва просто да ми се възхищава от разстояние. Да унищожи игривостта помежду ни.

Но това не се случи.

Знаех, че е грешно да го изпробвам така. Знаех, че си играя с огъня, чакайки го да ме изгори, за да се върнем отново към начина, по който се държахме преди. Може би затова започнах да излизам от тръбите с краката напред… за да му се наложи да сграбчи задника ми, докато ми помага да сляза. Може би затова се обаждах всяка вечер в медицинската зала, шептейки му порочни неща, само за да слушам приглушените му стонове.

Може би затова бях достатъчно смела, че да му изпратя аудио на това как мастурбирам.

Всичко, което правех бе за да го притисна малко по-силно. И всеки път Тарекх ми отвръщаше с търпение и онова прекрасно, очарователно веселие, което разлюляваше света ми из основи, карайки ме малко по малко да се влюбвам в него.

Но все още не бях предприела решителния ход. А знаех, че аз трябва да съм тази, която да го направи. Не защото той се боеше… а защото не искаше да ме притиска. Защото знаеше през какво съм минала и че на едно момиче може да му отнеме много време, докато се реши да отвърне на целувка или ласка… ако въобще се реши да отвърне.

Е, в крайна сметка, рано или късно, някой трябваше да се пречупи… и имах чувството, че няма да е той. Тарекх не бе нетърпелив като мен. Беше най-спокойният мъж, който бях срещала.

Което значеше, че просто трябва да се постарая повече. А това бе някак забавно, когато знаеш, че си в пълна безопасност.