Руби Диксън
В леглото на пирата (16)

Глава 16

Тарекх

Докът никога не ми се е виждал така далечен.

По времето, в което внесох Кат през вратите на Полуделият от любов глупак, бях почти сигурен, че всички на Рии Кетта са видели огромната ерекция, която опъваше униформата ми. Фактът, че Кат не спираше да милва гърдите ми с ръка, не помагаше с нищо на това да запазя спокойствието си. Тя сякаш знаеше колко ме подлудява и умишлено ме избутваше до самия ръб.

Малка мъчителка. Обожавах това.

Сенторр се измъкна от мостика с любопитно изражение на лицето си. В ръката си държеше бластер.

— Вече се върнахте? Какъв е проблемът?

— Няма проблем — заявих му, но можех да усетя как се изчервявам. — Ние просто… ъм… искахме да се приберем рано.

Кат се изкикоти тихо, което накара члена ми да стане още по-твърд.

Изражението на Сенторр се промени от объркано към леко смутено.

— Ясно. Разбира се. — Той прочисти гърлото си и продължи със скован глас. — Ако имате нужда от нещо, ще бъда на мостика, както обикновено.

— Ясно. — Почувствах се също толкова неудобно, колкото и той.

Той кимна рязко и изчезна.

— Мисля, че на Сенторр му стана наистина, наистина много неудобно — промърморих на Кат.

— Ще го преживее — каза ми тя, напълно незасегната. Ръцете й отново се плъзнаха по гърдите ми. — Може ли вече да сваля каишката?

— Дам — отвърнах, засрамен, че не се сетих по-рано. — Съжалявам за това.

— Недей. Маскировка е, при това добра. — Тя я свали и я пусна на пода, докато стояхме в коридора. — Просто се радвам, че е само маскировка.

— Аз също. — Стоях в коридора, държейки я на ръце, и за пръв път, откакто я понесох, почувствах лека несигурност. Може би тя не искаше да стигнем до края. И ако е така, нямаше да има проблем.

— Къде искаш да отидем?

Погледът, който ми хвърли, бе наистина сладък. Тя отново обгърна с ръце тила ми.

— Твоето легло. Моята стая.

Простенах. По-сладки думи не бях чувал през живота си.

До старата ми стая, сега нейната, разстоянието бе кратко и когато автоматично вдигнах ръка към скенера, вратата се отвори на мига. Отне ми няколко секунди да осъзная какво значеше това. Когато ми бе ядосана, тя забрани достъпа ми до стаята и аз й го позволих. Но някъде между тогава и сега, тя бе програмирала отново ключалката, позволявайки ми да влизам… което значеше, че през всичкото това време, когато се криеше зад тези стени, докосвайки се, съм можел да нахлуя в стаята и да се присъединя към нея.

Само мисълта направи члена ми непоносимо твърд. Малка мъчителка. Беше невероятна.

Старата ми стая бе подредена, леглото оправено и все пак тя бе запазила всичките ми вещи. Дори повече, бе успяла да направи мястото приятно и уютно.

— Знаеш ли никога не съм си мислил, че в тази стая има достатъчно място за някой голям колкото теб, да не говорим за един огромен колкото мен.

— Тук има достатъчно място и за двама ни — каза ми тя. — Леглото ти е доста голямо.

Така беше. Пристъпих напред и я положих внимателно на него, защото тя бе най-прекрасното същество, което бях виждал, и се тревожех да не я нараня по някакъв начин, с грамадните си ръце.

— Красива си, Кат. Знаеш го, нали? Заслужаваш някой по-добър от мен…

Тя сложи ръка на устните ми, усмихвайки ми се.

— Няма по-добър от теб. Не говори такива неща. — Когато отново опитах да я прекъсна, Кат поклати глава. — Когато ме видя, цялата покрита с рани и инфекции в тунелите на Хаал Уи, да не реши, че хората се бият, за да ме спасят? Знаеш ли колко много хора ме подминаваха, без дори да ме погледнат втори път? Колко много ме настъпваха и се спъваха в мен, без дори да ги е грижа? — Ръката й се плъзна надолу, спирайки на сърцето ми. — Никой не може да е по-добър от теб и точно за това те обичам. И точно затова съм адски изплашена да не прецакам нещата между нас.

— От каквото и да имаш нужда — казах й аз, — ще го получиш. Ако не си готова за това… ако никога няма да бъдеш готова, ще го приема, разбирам те.

— Може и да не съм готова, но това не значи, че не искам да опитам — каза ми Кат и гласът й бе толкова сладък, колкото и докосването й. — Желая те от седмици, но бях прекалено изплашена, за да направя първата крачка. Писна ми да бъда изплашена. Писна ми да позволявам миналото да ме ръководи. Искам това, което можем да имаме. Ти и аз, заедно.

— И аз го желая. — Треперех от силата, с която я желаех. Исках да я сграбча и да я притисна силно към гърдите си. Исках да вкуся меката й кожа. Исках да изуча цялото й тяло, но все още бях ужасен да не би като я докосна да повикам неприятни спомени. — Кажи ми с какво искаш да започнем.

Кат ме погледна замислено.

— Можем да започнем с целувка.

Целувка. Знаех какво е това. Странното нещо дето се прави уста в уста. От време на време виждах Фран и Кив да го правят. В началото мислех, че е странен човешки обичай, макар и малко гнусен, но сега с Кат пред мен и красивите й розови устни, леко разтворени, исках да опитам.

Кеф, много исках да опитам.

Сложих едната си ръка на бузата й и тя ме погледна с невероятно доверие и усмивка на лице. Все едно аз бях този с ужасното минало, а не тя. Не можех да повярвам колко перфектна бе тя. Колко смела. Колко любяща. Не бях достоен за нея, но щях да направя всичко по силите си, за да я направя щастлива. Като започна от сега.

Наведох се и притиснах нежно устата си към нейната, чувствайки се малко странно и чудейки се дали правя нещата както трябва. Исках да й доставя удоволствие и да направя всичко по правилния начин.

Смехът й помилва лицето ми и тя се отдръпна с широка усмивка на лице.

— Това е целувка, не екзекуция.

— Значи беше неприятно? Има ли някаква особеност, която пропускам?

— Да, особеността е да ти бъде приятно. — С тези думи тя ме прегърна силно и притисна устата си към моята, с толкова много страст, че за миг останах неподвижен. Тогава езикът й се пъхна в устата ми, милвайки нежно моя, и никога преди не бях се чувствал толкова невероятно. Усещах го някак забранено, но наистина невероятно. Вече знаех защо Кивиан с радост нарушава хигиенните закони заедно с Фран. Защото да сложиш устата си върху тази на своята жена беше някак… правилно. Все едно вместо с члена си, проникваш в нея с езика си. Тя сложи една длан на лицето ми, а другата остана обвита около тила ми, докато продължаваше да ме целува, а устата й се плъзгаше по моята, докато езикът й милваше моя. Не можех да й се наситя, и когато се откъсна от мен задъхана, й дадох само миг, за да си поеме въздух, преди да я целуна отново. Този път аз бях този, който пъхна езика си в устата й, покорявайки я.

И очевидно вече го правех правилно, защото тя простена и се отърка в мен.

— Точно така — въздъхна тя. — Имаш прекрасна уста.

Искаше ми се да й кажа, че и тя има прекрасна уста. Че малкият й език, докосващ моя, ме подлудява. Но да го кажа, значеше да използвам устните си за нещо друго, освен това да й доставям удоволствие, а нямах никакво време за подобно нещо.

И сега, след като знаех колко е прекрасно да сложа устните си върху нейните, нямах търпение да ги сложа на всяко място по тялото й. Бях прекалено нетърпелив и започнах да плъзгам устни надолу по челюстта й, шията й, вкусвайки нежната, странно оцветена кожа. Обожавах леките звуци, които издаваше, и начина, по който сграбчваше рогата ми, сякаш също като мен, не може да им се наслади.

Точно това ми бе липсвало преди. Начинът, по който се съвкупявах с жените, винаги ми се е струвал грешен и грозен. Било е така, защото чувствата ми не са били споделени. Не като сега, когато Кат издаваше развълнувани, задъхани тихи звуци всеки път щом езикът ми близне кожата й. Не можех да сравня случващото се с нищо, което някога съм изживявал. С нищо.

Хванах ципа в предната част на деликатната й цветна дреха и го дръпнах надолу, а плата се разтвори настрани. Поколебах се, чакайки да видя реакцията. Дали щеше да се паникьоса? Да се скове?

Не и моята смела, безстрашна Кат. Тя стисна по-силно рогата ми, притискайки лицето ми към гърдите си.

— Целуни ме — простена тя. — Оближи ме с грапавия си език.

Езикът ми бе грапав? Докато нейният бе гладък, като полирано стъкло? Засмях се, но направих това, което ми нареди.

Все пак не бях глупак. Махнах дрехата й, разголвайки гърдите й, когато осъзнах, че са много по-големи в сравнение с гърдите на жените мессакаш. В началото реших, че са странни, но на мига обикнах заоблените, бледи кълба. Те бяха увенчани с по едно малко розово зърно и устните ми веднага бяха привлечени от тях. Облизах едното, докато обгръщах другата гърда с длан, и тя се изви, стенейки срещу мен. Захапах леко връхчето, внимавайки да не пробия кожата й с острите си зъби.

— Кажи ми ако направя нещо, което не ти харесва.

— Говориш — задъха се тя, дръпвайки отново главата ми към гърдите си. — Прекалено много говориш.

Засмях се на това и насочих отново пълното си внимание към тялото й. Щом искаше да я докосвам повече, щях да го направя. Посветих вниманието си на голата й кожа, очарован от факта, че меките й гърди имат толкова твърди розови връхчета и от това колко чувствителни бяха те. Всеки път щом прокарах устните или езика си по тях, откликът й бе по-силен и по-шумен. Ръцете й бродеха по рогата и тила ми, преди да се спуснат надолу по раменете ми, притискайки се към мен и молейки ме за още в мига, в който ласките ми спираха. Бях прекалено доволен и всеки път готов да й дам все повече и повече. Можех да прекарвам часове наред, изучавайки всяка извивка на тялото й с езика си.

Разтворих още повече дрехата й, разголвайки корема й. Беше леко заоблен и точно толкова блед, като гърдите й, с най-прелестния малък пъп, който вселената бе разкривала пред погледа ми. Бях я виждал гола и преди. Когато я спасих и бе едва облечена, я бях съблякъл изцяло, за да се погрижа за раните й. Но тогава тя ми бе пациентка. Не гледах тялото й с желание, защото нямаше да бъде редно. Сега обаче се чувствах свободен да изпивам с очи гледката пред себе си и обожавах това, което виждах. Да, бе дребна. Да, бе крехка. Но Кат също така бе безстрашна и твърдо изискваше от мен повече всеки път щом вдигнех глава.

Затова й дадох повече. Близнах пъпа й, разтваряйки още повече дрехата, докато не разкрих къдриците между бедрата й. Това беше нещо привично за хората, нещо, което бегло отбелязах, докато я лекувах. Сега обаче бях очарован и ги докоснах леко над ръба на дрехата. Косъмчетата бяха по-различни от тези на главата й, по-къдрави.

— Човеците са интересни.

— Така ли? — тя звучеше задъхана и изпълнена от нужда. — Защо така?

— Телата ви са различни.

— Чувала съм, че това е част от привлекателността ни. — Гласът й бе сух и изпълнен с веселие.

Дръпнах ципа до края, пускайки дрехата на пода, така че да разголя напълно тялото й. Не харесвах сарказма в гласа й, защото се тревожех, че може да й напомни за нещата от миналото, неща, които исках тя да забрави. Можех да й покажа какво мессакаш мъжете правеха най-добре и разтворих бедрата й, опирайки ги леко на рогата си. Тук тя бе като останалите жени с меки, влажни гънки и изгаряща топлина.

Кат простена, когато я докоснах с устни и прокарах език по отвора на тялото й. Разтворих гънките и… с изненада забелязах малка пъпка розова плът.

— О, какво е това? Малко приятелче? — попитах, докосвайки го изненадано. — Това твоят шип ли е, сладка моя?

— Моят какво? — Тя звучеше замаяна, което ме накара да изпитам задоволство.

Не знаеше ли тя какво е шип? Седнах и реших, че няма значение. По-късно щях да й покажа своя.

— Това местенце чувствително ли е? — попитах и прокарах пръст около него, мислейки си колко ми е приятно, когато докосвам шипа си. Основата и долната му част бе много чувствителна.

При докосването ми тя извика и потрепери под мен, а дъхът започна да излиза накъсано през устните й.

— О, Боже мой. Направи го отново, Тарекх, или кълна се повече няма да сме приятели.

— Жестока заплаха — промърморих и отново завъртях пръст покрай малката пъпка. Реакцията й бе толкова силна, че реших да фокусирам всичките си усилия точно към това малко местенце. С всяко докосване женствеността й ставаше все по-влажна и изпробвах различни докосвания, за да видя кое я кара да реагира най-силно. Пръстът ми по гънките и под малката пъпка доведоха до най-добър резултат, докато директните докосвания я караха само да се свива, все едно се опитваше да се намести по-удобно. Добре тогава. Наведох се надолу и дъхът ми погали плътта й, измъчвайки я.

Кат простена и стегна бедра, докато ръцете й галеха главата ми. Обичах тези леки нейни докосвания, все едно се опитваше да дръпне главата ми по-близо до влагалището си. Алчна, малка човешка жена. Моята лакома жена копнееше за докосването ми. Беше такъв безценен дар. Заклех се, че ще направя това единение помежду ни толкова прекрасно, че нямаше да има значение колко съм грозен. Така тя нямаше да се почувства разочарована задето е с един толкова непривлекателен мъж. Щях да я направя толкова щастлива, че щеше да носи огромна усмивка на лицето си няколко седмици след това.

Прокарах устни по меката й кожа, очарован от това колко бе гореща. Обожавах всичко в нея. Обожавах аромата й, влагата й, вкуса й. Замислих се за миг за хигиенните материали създадени точно за моменти на чифтосване, но не можех да се насиля да се изправя и да прекося стаята, за да взема някои от водната стая. Не и след като я усещах толкова добре, докато докосвах кожата й без никакви прегради помежду ни.

Майната им на материалите. Тя бе моя, напълно и изцяло, и нямаше да позволя нищо да застава помежду ни.

Тя отметна глава назад и потрепери силно, когато прокарах език по влагалището й. Разтворих гънките й с пръсти и се заех да й доставям удоволствие, обожавайки тихите звуци, които издаваше при всяко близване на езика ми. Дори докато я докосвах с език, пръстите ми я изследваха, защото мислех, че човеците са по-различни от мессакаш, но вече не бях сигурен. Когато погалих женствеността й, открих малкия отвор и тласнах единия си пръст вътре. Тя бе гореща, влажна и тясна, а тялото й се разтресе, показвайки колко добре се чувства.

Освен това бе толкова малка, че не бях сигурен дали ще се побера в нея. Студена пот изби по тялото ми. Може би бях прекалено грамаден за някоя като нея. Тя беше по-дребна от Фран и това ме разтревожи истински, тъй като аз бях по-едър от Кивиан.

Добре, щях да се справя с това. Така или иначе това не бе за мое удоволствие. Имах ръка. Това бе достатъчно. Докато можех да й доставя удоволствие с устата си, щях да съм сигурен, че получава това, от което се нуждае.

Удвоих усилията си, ближейки и смучейки малката пъпка плът, карайки я да полудее. Тя се гърчеше срещу мен, притискайки се към устата ми и стенейки, докато ръцете й стискаха здраво рогата ми.

— Тарекх! — извика тя толкова силно, че бях сигурен, че дори Сенторр я е чул. Но не мисля, че я бе грижа точно в този момент. Знаех, че мен не ме интересуваше. Харесвах звуците на удоволствие, които издаваше. Харесвах как се притиска срещу езика ми и как се движеше надолу по пръста ми, все едно съм я изпълнил с члена си. Тласках леко пръст в синхрон с движенията й, решен да не я притискам прекалено силно, а когато се овлажни още повече добавих и втори пръст. Дори така, пръстите ми проникващи в нея не бяха големи колко члена ми, но това бе без значение.

Когато миг по-късно тя свърши, извика силно името ми, а по езика ми потече горещата й влага. Пиех от сладостта й, вкусвайки я, решен да се отдам изцяло на удоволствието й. Тя започна да се люлее срещу лицето ми, проплаквайки, докато оргазмът разтърсваше тялото й, преди да се отпусне изтощено и доволно на леглото.

Вдигнах глава и облизах устни, поглеждайки към нея. Беше прекрасна, отпусната и доволна, а кожата й бе поруменяла от изживяното. Очите й бяха замъглени, когато вдигна треперещата си ръка към рязко надигащите й се гърди, отпускайки длан върху лудо биещото си сърце. Целунах нежно вътрешната страна на бедрото й.

— Хареса ли ти?

Тя се засмя уморено и доволно.

— Меко казано. — След това прокара ръка по челото си. — Дай ми момент да се възстановя и ще продължим.

Поклатих глава и се изправих, все още напълно облечен, както възнамерявах да остана.

— Това е достатъчно за сега. Благодаря ти, че ми позволи да те докосна — наведох се над нея, балансирайки на лактите си, за да не й натежа, и я целунах бързо — Поспи малко…

Очите й се присвиха и тя сграбчи предната част на туниката ми.

— Какво, за кеф, говориш, Тарекх?

Не се сдържах и се засмях леко заради начина, по който използваше мессакаш думата. Тя звучеше така сладко от прелестните й розови устни.

— Говоря, че всичко е наред. Не е нужно нищо повече. Удоволствието ти е моето удоволствие и…

Тя изсумтя и се надигна, слагайки ръка на гърдите ми и избутвайки ме на леглото.

— Това са пълни простотии.

— Какво? — Тя ме бутна отново по гръб на леглото, като се опитах да се изправя. Кат не бе достатъчно силна да ме задържи долу, но бях очарован от нея и от това колко заповеднически се държеше, затова й го позволих.

— Защо не искаш да правиш секс с мен? Мислиш, че съм прекалено омърсена? — изражението й бе твърдо, а устните здраво стиснати.

— Какво? Не! Разбира се, че не.

— Но си свършил, така ли? — попита тя саркастично. След това насочи ръка към слабините ми и ме обхвана през материята на панталоните ми. — Защото това е огромно и определено не е „свършило“ за мен.

Простенах и затворих очи заради докосването й. Толкова време мечтаех за това. Тя започна да прокарва ръка нагоре-надолу по дължината ми.

— Кажи ми тогава защо не искаш да го направим. Защото за мен определено не сме приключили. Мислех, че едва сега започваме. Още не съм виждала всички прелести скрити под тази дреха. И дори не се опитвай да ме убедиш, че отдолу няма прелести, защото харесвам начина, по който изглеждаш — палецът и докосна главичката на члена ми и едва не свърших на мига.

Думите й обаче ме накараха да се осъзная за миг.

— Не съм стеснителен. Аз просто… съм много по-голям от теб. Не искам да те нараня.

Тя ме изгледа удивена за миг, преди да въздъхне.

— Убиваш ме с тази своя сладост, Тарекх, наистина. Обичам това, че си грамаден, нежен идиот, но кога ще осъзнаеш, че не е нужно винаги да си деликатен с мен? — Кат поклати глава и започна да спуска ципа на дрехите ми. — Няма да се прекърша, ако ме докоснеш. Фран изглежда много щастлива с Кивиан…

— Аз съм по-едър от Кивиан.

— И трябва да призная, че това е едно от нещата, които харесвам в теб. Никога не съм си мислила, че мога да си падна по това, но фактът, че си толкова грамаден, ме възбужда адски много — тя потрепери леко от удоволствие само от думите и ми се наложи да затая дъх иначе щях да свърша в панталоните си, преди да е успяла да ми ги свали. Тя се облегна на едната си ръка, докато другата продължаваше да гали дължината ми. — Да не би да си мислиш, че не съм се усетила, че тук долу криеш страхотно оборудване? Мислиш ли, че това не ме кара да облизвам жадно устни? Мислиш ли, че съм някоя невежа девица, която ще се ужаси при вида на огромния член, който криеш в панталона си?

Не казах нищо. Устата ми пресъхна и не можех да изрека нито дума.

Кат само ми хвърли знаещ поглед.

— Не се опитвай да ме защитаваш от всичко, Тарекх. Когато казах, че те желая, наистина го мислех. Не някаква промита версия на връзка. Ако не мога да го понеса, ще ти кажа. Някога сдържала ли съм се, ако нещо не ми е по вкуса?

Замислих се за еротичните аудио записи, които ми изпращаше през последните седмици. За първата ни среща, когато се изплю в лицето ми. За онзи път, в който се опита да ме наръга с иглата и колко ядосана бе от неуспеха си. За пакостливата й усмивка всеки път, в който се шегуваше с мен. Не, Кат никога не се сдържаше.

— Ще бъда съсипан, ако те нараня — казах й аз, а гърлото ме болеше от силното желание по нея.

— Зная — каза ми тя нежно и устните й се извиха в лека усмивка. — Довери ми се, както аз ти се доверявам.

Тук вече ме хвана на тясно. Кимнах.

Очите й блеснаха и тя се наведе към мен, докосвайки още веднъж члена ми, преди да издърпа надолу дрехата ми, пускайки цялата ми дължина на свобода. Не носех никакво бельо. Никога не съм виждал нужда да го правя. И трябва да призная, хареса ми начина, по който зениците на Кат се разшириха от изненада и удоволствие, когато ме освободи. Устните й се разтвориха и за миг зърнах розовото й езиче да ги облизва, докато ръката й се плъзгаше по дължината ми, а погледът й стана някак замислен.

— О, Боже. Оребрен, за нейно удоволствие.

— Какво?

— Нищо — промърмори тя. — Просто човешки израз. — Погледът й се вдигна леко нагоре. — Значи, това е шипът?

Кимнах. Не мисля, че бих могъл да изрека нито дума.

— Добре е да знам. Има ли някакво предназначение? — Кат се пресегна и го докосна с нежните си пръсти.

Сега бе мой ред да потреперя.

— Трябва ли да има предназначение? — попитах. Никога не бях чувал шипът да прави нещо. Той просто си бе… там.

— Само питам — тя размърда вежди по очарователния си човешки начин и обви ръка около члена ми. Това бе цялото предупреждение, което получих, преди да наведе глава и да ме поеме в устата си.

Трябваше да вложа цялата си вола, за да не свърша в топлата й уста. Да не се тласна срещу този влажен прекрасен език и да чукам гърлото й. Затворих очи решен да остана неподвижен, докато тя издаваше звуци на удоволствие и шумно ближеше дължината ми със спиращи дъха движения.

Можех да го направя. Можех да го понеса.

Това вероятно бе най-хубавото нещо, което някога бях изпитвал, но щях да издържа. Нямаше да се пречупя. Нямаше.

Пот изби по челото ми, когато тя започна да движи ръка нагоре-надолу по дължината ми, докато устните й се занимаваха с главичката на члена ми. Беше невероятно, но още по-удивителни бяха доволните звуци, които издаваше тя, докато устните й ме обгръщаха. Мога да го понеса, повтарях си непрестанно дори когато топките ми се стегнаха, а ръката й засили ласките си. Мога…

Тя ме докосна под топките, място, което никога преди не бе докосвано, и усещанията станаха прекалено много.

След миг се завъртях, полагайки я по гръб, за да се отпусна върху нея, разтваряйки краката й, с член готов да проникне в нея и да я направи моя, преди да съм излял семето си на леглото. Успях да се спра, преди да се заровя в нея и очите ми срещнаха нейните.

Погледът на Кат бе нетърпелив, гърдите й се надигаха забързано с накъсаното й дишане. Тя сложи едната си ръка на рамото ми, а другата обви около члена ми.

— Направи го — издиша тя, насочвайки ме към входа на влагалището си и разтваряйки леко гънките си. — Сега, Тарекх. Знаеш, че съм твоя. Покори ме.

Макар всяка клетка в тялото ми да крещеше да се заровя дълбоко в нея, не го направих. Започнах да прониквам агонизиращо бавно, бедрата ми се люлееха нежно, леко проправяйки си път в плътта й. Бях изненадан от лекотата, с която ме пое в себе си. Все още бе тясна, но също така влажна и откликваща, така готова за мен, че не ми отне много време да потъна изцяло в нея, карайки я да обвие ръце около тила ми и да простене. Очите й се затвориха, а устните й се разтвориха леко.

— Всичко наред ли е? — попитах, искайки да докосна лицето й, да знам, че случващото се между нас й харесва толкова, колкото на мен.

Защото за мен това бе блаженство.

— Толкова е хубаво — въздъхна тя. — Толкова дълбоко в мен си, Тарекх. А шипът ти… — тя насочи ръка между телата ни и когато пръстите й погалиха шипа ми осъзнах, че той се притиска към малката розова пъпка плът, за която мислех, че е нейният шип. Лекото докосване беше невероятно приятно и не се сдържах, побутвайки се леко напред.

Влагалището й се стегна около мен и тя се задъха. От устните й се изтръгна стон.

— О, Господи, притиска ме на най-точното място. Тарекх, още — ръцете й се плъзнаха по гърдите ми. — Направи го. Искам да видя как свършваш.

Отдръпнах се леко и отново потънах дълбоко в нея, обожавайки начина, по който реагираше и това как впиваше нокти в кожата ми.

Тя разтвори уста, когато се тласках към нея, отвръщайки на всяко мое движение. С всеки мощен тласък, който правех в тялото й, тя повдигаше бедра, за да ме посрещне, и скоро и двамата увеличихме скоростта, неспособни да поддържаме бавен ритъм. Тя шепнеше напътствия, изисквайки да се движа по-бързо, по-силно, а ноктите драскаха гърдите ми, докато крещеше името ми. Вдигнах единият й крак, притискайки го към корема й, и сега имах място да се тласкам по-силно във влагалището й.

Смяната на ъгъла промени начина, по който реагираше тя, и само след няколко тласъка от наслада тя премина в бурен екстаз, карайки я да свърши силно и с вик, докато тялото й ме стискаше толкова силно, все едно искаше да ме погълне. И тогава свърших, неспособен да се сдържа нито миг повече, аз се излях мощно в тялото й.

Моя.

Мисълта експлодира в мозъка ми и аз се отпуснах върху нея. Само след един дъх обаче осъзнах, че вероятно я смачквам под теглото си, затова се завъртях настрани, повличайки я със себе си, с член все още дълбоко в горещото й тяло.

Кат въздъхна доволно и се намести върху мен, отпускайки буза на гърдите ми и обвивайки крак около бедрото ми, въпреки че другият й остана затиснат под моя крак. Разсеяно обвих опашка около глезена й, издърпвайки крака й така, че да обкрачи и двете ми бедра, тъй като ми харесваше да я усещам в тази поза.

— Това беше впечатляващо — промърмори тя, милвайки гърдите ми. — Добра работа.

Изкисках се, защото бе някак странно да ми казва това, все едно съм свършил някакво задължение по начина, по който е искала да бъде свършено.

— Благодаря ти… май. — Погалих с ръка гърба й, копнеейки да я прегърна силно и никога да не я пускам. Може би това щеше да направи работата ми в медицинската зала малко по-сложна, но Кивиан щеше да ме разбере.

— Беше ли… хареса ли ти…

— Ако питаш дали свърших, отговорът е да. Два пъти — каза ми тя сънено. — Това бяха онези части, в които крещях като банши.

Обичах тази жена. Нямам идея какво е банши и все пак бях развеселен.

— Само тези части? Имаше доста крещене.

— Имаше доста неща, които се случваха — заяви ми тя с доволен глас.

Бях доволен да чуя това. Нежно отметнах косата от лицето й, очарован от прелестните й човешки черти.

— Сърцето ми е твое, малка Кат. Боя се, че след това, което се случи помежду ни, никога няма да мога да те пусна да си отидеш — защото това, което изживяхме бе невероятно. Дори сега, още усещах тръпките на екстаза минаващи през тялото ми, сякаш бях готов да започна всичко от начало. И когато тя се засмя, почувствах вибрациите си през целия си член, което ме накара да я претърколя отново по гръб и да се тласна в нея.

— Аз също те обичам. И кой е казал, че искам да ме пуснеш да си ходя? — попита игриво Кат. След миг обаче погледа й стана сериозен. — И ти благодаря, задето не направи това между нас неудобно.

— Неудобно?

Тя сви рамене.

— Знаеш. За миналото ми. Не бях сигурна как ще се чувстваш, знаейки през какво съм минала. С кого съм била интимно.

Погалих главата й, отмествайки косата от лицето й.

— Нищо от това не е било по твоя вина. Ти си тази, която си тук. Която си с мен. Безстрашната, малка, човешка жена, която е трябвала да оцелее, плюеща в лицето на опасността. Обичам я. Обичам я от мига, в който я срещнах.

Странното й изражение се промени и на негово място се появи огромна усмивка. Ръцете й се плъзнаха по бедрата ми, милвайки основата на опашката ми по един невероятно еротичен начин.

Порочна жена. Ръмжейки я завъртях по корем и й показвах, че съм повече от готов да я направя своя по всеки възможен начин.